Увеличаване на тарифните и бюрократичните бариери, които затрудняват международната търговия, застаряването на населението в много страни, както и „зеленият“ преход към изцяло възобновяеми енергийни източници, са сред факторите, които определят развитието на световната икономика.
Засилването на тяхното влияние върху глобалното икономическо развитие обаче може да предизвика нарастване на инфлационния натиск, което да се окаже сериозно предизвикателство пред водещите централни банки, посочват анализатори.
Загриженост относно тези процеси беше изразена в речите на някои от участниците в годишната среща на централни банкери от цял свят, която се проведе в края на миналата седмица в американския курорт Джаксън Хоул, щата Уайоминг, както и в икономически анализи, представени на форума, пише БТА.
Още: Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Предизвикателства пред световната икономика
В продължение на десетилетия световната икономика се развива в посока на все по-голяма интеграция, в условията на една по-свободна търговия, при която стоки и услуги се движат при значително по-малко ограничения между отделните страни, които са сключили търговски споразумения.
Откакто избухна пандемията от КОВИД-19 и дори след нейното утихване се наблюдават опити за налагане на ограничения при търговията в глобален мащаб и за връщане към политиката на протекционизъм.
Мултинационални корпорации започват да изтеглят от Китай производствените си мощности, които осигуряват доставките на части за тяхната дейност. Те се опитват да организират производството на тези части, сред които са и полупроводниците, в страни от Европейския съюз или в САЩ, които им отпускат милиарди долари под формата на субсидии.
Още: Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
На този фон политиката на влагане на огромни средства в прехода към възобновяеми енергийни източници, която правителствата на много от развитите страни провеждат, може да се окаже за тях „нож с две остриета“, поне в краткосрочен и средносрочен план. Тази политика може да принуди тези държави да увеличат националните си дългове, за да инвестират повече в технологии, базирани на скъпи и сравнително редки суровини, което да доведе до повишаване на инфлацията, посочва Асошиейтед прес.
Застаряването на населението в много страни, най-вече в държавите с развити икономики, в които възрастните хора са все по-малко склонни да продължат да работят, когато достигнат до пенсионна възраст, може да подейства като шок на пазара на труда. Подобен недостиг на служители в някои сектори на икономиката, а и на части и елементи за нуждите на индустриалното производство, стимулира увеличаването на инфлацията по време на периода на възстановяване от рецесията, настъпила по време на пандемията.
Ценови шокове и инфлация
„Новата среда създава предпоставки за относително по-големи ценови шокове, отколкото преди пандемията. Ако бъдем изправени едновременно пред нуждата от повече инвестиционни средства от една страна и пред по-големи ограничения при предлагането (на суровини – бел. ред.) от друга, то е вероятно да се стигне до рязък скок на цените на суровинните пазари, най-вече при металите и минералите, които са ключови за развитието на „зелените“ технологии“, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в реч пред форума в Джаксън Хоул.

Една подобна ситуация би усложнила работата на ЕЦБ, на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и на другите централни банки, които се борят, за да намалят инфлацията, отбелязва АП.
В своята реч в Джаксън Хоул президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джером Пауъл определи нивото на инфлацията като твърде високо и предупреди, че американските централни банкери са „готови да продължат да повишават лихвените проценти“.
„Инфлацията спадна от своя връх, което е положително развитие на ситуацията, но въпреки това остава твърде висока“, заяви Пауъл.
„Ние сме готови да продължим да повишаваме (лихвените проценти – бел. ред.), ако това се наложи. Възнамеряваме да продължим рестриктивната си парична политика, докато не се уверим, че инфлацията трайно се понижава към нашата цел“, посочи президентът на УФР, цитиран от Си Ен Би Си.
Целта на УФР на САЩ е инфлацията да бъде снижена до 2 на сто. За да я постигне, централната банка предприе серия от повишения на лихвените си проценти до диапазона от 5,25 – 5,50 на сто, което е най-високото им равнище от над 22 години.
„Живеем в свят, в който можем да очакваме все по-големи сътресения при предлагането (на суровини или трудови ресурси – бел. ред.). Това обикновено затруднява производствената дейност и я оскъпява. Определено точно тази е конфигурацията, която централните банки най-малко харесват“, посочи пред журналисти главният икономист на Международния валутен фонд Пиер-Оливие Гуранша.