Множество западни компании напуснаха Русия бързо след инвазията на Москва в Украйна. Но тези, който не сториха това, понастоящем изпитват трудности да напуснат руския пазар.
За фирми, които искат да напуснат, на фона на сериозните репутационни и финансови щети, изтеглянето от руския пазар става все по-трудно начинание с времето.
„Някои компании решиха да останат, защото рискът от напускането на Русия, поне към този момент, е по-висок, отколкото риска от оставане.”, казва Наби Абдулаев, партньор в Control Risks и бивш редактор в Moscow Times.
Това е така, защото руското правителство постоянно променя правилата за мултинационалните компании, желаещи да напуснат страната, правейки процеса особено дълъг. Фирмите, които искат да прережат връзките си със страната и да напуснат рискуват активите им да бъдат взети от държавата и „рискуват наказателно преследване на руските служители”, казва Абдулаев пред CNBC през миналия месец.
През юли, руските операции на Carlsberg и Danone бяха конфискувани от руския президент Владимир Путин като ключовете към тези бизнеси бе предаден на двама от близките му съюзници. Компаниите планираха продажба на руските си активи преди конфискацията.
Руският пазар е опасен за западни компании и тъй като прозорецът за напускане на страната се свива, те рискуват да бъдат хванато в геополитически кръстосан огън.
„Отчуждаването на Danone и Carlsberg беше значителен ход, защото направи действията на руското правителство спрямо останалите компании непредвидими. Това изпрати ясен сигнал до останалите компании, че дори нестратегическите компании могат да бъдат атакувани“, казва Мария Шагина, старши научен сътрудник по икономически санкции, стандарти и стратегия в International Institute for Strategic Studies.
Сред бизнесите, които все оперират в Русия, попадат Unilever, Nestle, Philip Morris, UniCredit, Raiffeisen and PepsiCo. Изследователи предполагат, че около 500 западни фирми са останали в страната.
Някои от тези компании обещаха да намерят купувачи, да напуснат или да прекратят операциите си. Докато са на руския пазар, те също така трябва да плащат и данъци на руското правителство, което провокира тежки критики.
Украинското правителство например, определи Unilever, както и други фирми, за „международен спонсор на войната”.
От своя страна Unilever посочиха, че няма да инвестират капитал в Русия и не печелят от присъствието си в страната.
Неудобство
Борбата на Heineken да напусне руския пазар демонстрира трудностите, пред които са изправени други компании със същите планове.
Пивоварната компания има 1800 служители в руското си звено и нямаше възможност да реализира бързо напускане на пазара. В скорошно обявление, в което компанията се ангажира да напусне страната, посочва, че „последните събития в Русия през лятото на 2023 г. (включително национализацията на големи западни компании) показват, че за бизнеса е още по-трудно да си осигури одобрение за напускане.”
Heineken посочват още, че е чувствала ”неудобство” от перспективата руската държава да се възползва от всякакви потенциално незаконно присвоени активи.
На 25 август, повече от една година след обявения план за напускане, Heineken намери купувач в лицето на руската Arnest Group, която придоби руския бизнес на компанията за 1 евро.
Приходите на Heineken от Русия през 2022 година възлизат на 613 млн. долара, според Kyiv School of Economics.
Компании, гледащи да напускат Русия, са изправени пред рестрикции, поставени от правителството и страх от конфискация на фона на събитията с Carlsberg и Danone.
Западните компании, които остава в Русия, могат да продължат да правят бизнес, тъй като трансакциите и други активности все още са разрешени.
„Като част от подхода на „интелигентните“ санкции, гражданският и хуманитарният сектор не са набелязани и много западни компании продължават да работят в тези сектори“, казва Шагина.
За сравнение, санкциите срещу Иран и Северна Корея представляват много по-тежка среда за работа за западни компании.
Някои имат критики към руския подход. Главният финансов директор на една от най-големите компании за алуминий в света, Пол Килдемо от Norsk Hyrdo, казва пред CNBC, че „нашите пазари се борят с много руски материали, които все още намират своето място на пазара на намалени цени“.
Междувременно в Русия корпоративната среда и икономиката се променят, като пазарният дял на компании, различни от тези западните, се увеличава след изтеглянето на някои големи бизнеси.
„Комбинираният ефект от международните санкции и напускането на стотици западни компании вероятно ще има отрицателно въздействие върху икономическата производителност на Русия“, казва Андриус Турса, съветник на консултантската фирма Teneo за Централна и Източна Европа.
„С течение на времето това може допълнително да ограничи потенциала за икономически растеж на Русия и да направи страната още по-зависима от Китай.“
Русия става все по-зависима от китайските банки
Хайнекен най-накрая напусна руския пазар със загуба от стотици милиони
Русия пое контрол над операциите на Danone и Carlsberg в страната
Тютюнев гигант продава бизнеса си в Русия и Беларус
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Активите на Volvo в Русия са собственост на местен инвеститор