ЕК понижи прогнозите си за икономиката на ЕС, но очаква инфлацията да продължи да спада

Европейската комисия леко понижи в понеделник прогнозите си за брутния вътрешен продукт на ЕС и еврозоната, но подобри очакванията си за инфлацията в двата региона. Това се вижда от Лятната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на ЕС.
Според актуализираните перспективи икономиката на ЕС ще се разрасне с едва 0,8% през тази година спрямо 1% в пролетните прогнози, и с 1,4% през 2024 г. спрямо 1,7% по-рано.
Ръстът е ревизиран и за еврозоната – до 0,8% за 2023 г. (от 1,1%) и до 1,3% през 2024 г. (от 1,6%).
Очакванията са инфлацията да продължи да се забавя през прогнозирания хоризонт. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) в ЕС ще достигне 6,5% през 2023 г. (спрямо 6,7% в предишния доклад) и 3,2% през 2024 г. (спрямо 3,1% по-рано). Що се отнася до еврозоната, прогнозите са инфлацията да бъде 5,6% през 2023 г. (от 5,8%) и 2,9% през 2024 г. (от 2,8%).
По-слаб импулс при растежа

Според доклада последните данни потвърждават, че икономическата активност в ЕС е била потисната през първата половина на 2023 г. на фона на огромните сътресения, които блокът претърпя. Слабото вътрешно търсене, по-специално потреблението, сочи, че високите и още нарастващи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват по-сериозно от очакванията в Пролетната прогноза. Това се случва въпреки намаляващите цени на енергията и изключително силния пазар на труда.
Същевременно рязкото забавяне при банковото кредитиране показва, че затягането на паричната политика си проправя път в икономиката.
Световната икономика се представя малко по-добре от очакваното през първата половина на годината въпреки слабите резултати на Китай. Въпреки това перспективите за световния растеж и търговия остават непроменени спрямо пролетта, което означава, че икономиката на ЕС не може да разчита на силна подкрепа от външно търсене.
Очаква се по-слабият импулс на растеж в ЕС да продължи до 2024 г., а въздействието на строгата парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност. През 2024 г. обаче се предвижда леко възстановяване на растежа, тъй като инфлацията продължава да се забавя, пазарът на труда остава стабилен и реалните доходи се възстановяват.
Инфлацията

Инфлацията продължи да се забавя през първата половина на 2023 г. в резултат на спада на цените на енергията и смекчаването на инфлационния натиск от храни и промишлени стоки. В еврозоната нивото ѝ достигна 5,3% през юли, или точно половината от върха от 10,6%, регистриран през октомври 2022 г., и остана без промян през август.
Очаква се цените на енергията да продължат да намаляват до края на 2023 г., но със забавящи се темпове. Предвижда се те отново леко да се увеличат през 2024 г., водени от по-високите цени на петрола.
Инфлацията при услугите досега е по-устойчива от прогнозираното преди, но се очаква да продължи да се забавя, тъй като търсенето намалява под въздействието на затягането на паричната политика и затихващия тласък след COVID. Цените на храните и неенергийните промишлени стоки ще продължат да допринасят за облекчаване на инфлацията.
Прогнози за най-големите икономики

В лятната си прогноза ЕК не предоставя актуализирани прогнози за всички страни членки, а само за най-големите икономики, които обаче се влошават.
Според доклада икономиката на Германия ще се свие с 0,4% през 2023 г. и ще се разшири с едва с 1,1% през 2024 г. Това е рязка разлика спрямо Пролетната прогноза, в която бяха заложени ръст от съответно 0,2% и 1,4%. Общата инфлация ще стигне 6,4% през 2023 г., което все пак е под прогнозата за 6,8% в предишния доклад, и 2,8% през 2024 г. (от 2,7%).
За разлика от Германия обаче, прогнозите за икономиката на Франция леко са повишени. Според доклада БВП на страната ще се увеличи с 1% през 2023 г. (от 0,7% в по-рано) и с 1,2% през 2024 г. (1,4%). По отношение на инфлацията, нещата също леко се влошават – до 5,6% през 2023 г. (5,5%) и 2,7% през 2024 г. (2,5%).
Икономиката на Италия също ще се разшири с по-малко от очакваното преди – с 0,9% през 2023 г. (1,2%) и 0,8% през 2024 г. (1,1%). Прогнозите за инфлацията обаче са по-добри – 5,9% през 2023 г. (6,1%) и 2,9% през 2024 г. (2,9%).
Рискове и несигурност

Продължаващата война в Украйна и по-широкото геополитическо напрежение продължават да крият рискове и остават източник на несигурност, гласи докладът на ЕК. Освен това затягането на паричната политика може да натежи върху икономическата активност по-силно от очакваното, но може и да доведе до по-бързо забавяне на инфлацията, което би ускорило възстановяването на реалните доходи. Ценовият натиск обаче може да се окаже по-устойчив.
Нарастващите климатични рискове, както стана ясно от екстремните климатични условия и безпрецедентните горски пожари и наводнения през лятото, също натежават върху перспективите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономиката на ЕС свива растежа, 11 страни със спад на БВП през второто тримесечие
ЕК ревизира прогнозата за икономиката
ЕК обяви прогнозата си за българската икономика