Страната, някога рекламирана като новаторска история на икономическия успех на Африка – Гана – е изправена пред безпрецедентна финансова криза, пише bbc.com.
Тази седмица стотици протестиращи излязоха по улиците в столицата Акра, призовавайки управителя на Централната банка на Гана и двамата му заместници да подадат оставка заради загубата на около 60 млрд. ганайски седи (5,2 млрд. долара) във финансовия отчет за 2022 г.
Демонстрацията, с името #OccupyBoG, беше водена от опозиционната партия Национален демократичен конгрес. Протестиращите, облечени в червени ризи, шалове и барети, скандираха песни и държаха транспаранти – „Спрете грабежа, ние страдаме“.
Според опозицията банката е печатала незаконно пари, за да отпуска заеми на правителството, довело до обезценяване на валутата и много висока инфлация.
Партията също критикува банката, че е похарчила над 762 000 долара за вътрешни и международни пътувания, като това е ръст от 87% спрямо 2022 г., 250 млн. долара за нова офис сграда. Според опозицията тези цифри са записани във вътрешния одит.

Националният демократичен конгрес обвини управителя на централната банка д-р Ърнест Адисън в безразсъдство и лошо управление. И макар че предишното ръководство на банката също беше упреквано за лошо управление, загуба от такъв мащаб е безпрецедентна.
„Никога не сме виждали нещо подобно в нашата история. Ако Централната банка на Гана иска да се възстанови от тази загуба… ще им отнеме над 45 години“, смята икономистът проф. Годфред Бокпин от Университета на Гана.
Въпреки това банката отрича обвиненията, като посочва, че загубите са резултат от колебания на валутния курс и заради неплащане на заеми от държавни институции. Заедно с това добавя и че решението на правителството да вземе от нея заем от 700 млн. долара и да не ги върне изцяло, също е допринесло за кризата.
Управителите на банката бяха обвинени, че с действията си засилват инфлацията и задълбочават икономически предизвикателства. „Когато печатаха милиарди за правителството, не знаеха ли, че ще има последствия?“, пита адвокатът Мартин Кепбу.
Как се стигна дотук?

В момента Гана преминава през най-тежката си икономическа криза от поколение насам. Миналата година нивото на инфлация достигна рекордните 54% – и още е над 40%. Много агенции за кредитен рейтинг понижиха рейтинга на нацията, като ѝ попречиха да заема пари в международен план.
До септември 2022 г. общият дълг на Гана нарасна до 55 млрд. долара, което означаваше, че правителството се нуждае от над 70% от приходите си, за да обслужва дълга, нещо, което не беше в състояние да направи. Впоследствие просрочи голяма част от плащанията по дълга си.
Правителството беше принудено да се обърне за помощ към Международния валутен фонд. За да си осигури спасителна програма в размер на 3 млрд. долара по-рано тази година, правителството трябваше да се съгласи да изпълни редица изисквания. Най-важното от тях беше да се намалят лихвените плащания по дълга до управляемо ниво до 2028 г., което ще им остави достатъчно средства, за да управляват икономиката си.
ОЩЕ: МВФ отпусна милиарди на Аржентина
За целта правителството на Гана започна преструктуриране на дълга, като предоговори условията с кредиторите, предложи по-ниски лихвени проценти по техните заеми и по-дълги срокове за изплащане, за да облекчи натиска върху публичните финанси.
Някои кредитори обаче отказаха да участват в тази програма.

На 9 август Централната банка на Гана излезе с изявление, в което се казва, че правителството, водено от президента Нана Акуфо-Адо, е обявило, че няма достатъчно пари, за да изпълни изискванията на МВФ и няма да изплати половината от 700 млн. долара, взети назаем от нея. Вместо това парите ще отидат за преструктуриране на дълга. В допълнение правителстовто е заявило, че няма да плаща и дължими лихви на банката.
Банката е кредитор от последна инстанция и според експерти правителството е злоупотребявало с нейния статут и правилата на банката са били нарушени.
„Законът на Централната банката на Гана е много ясен – печатането на пари или финансирането на правителството е ограничено до 5% от фискалните приходи за предходната година. Следователно подкрепата на правителството не е престъпление, стига да не се надвишават тези 5%“, посочва проф. Бокпин.
По закон служителите на банката са упълномощени да докладват на парламента, ако прагът от 5% бъде надвишен. Премълчаването може да доведе до глоба или лишаване от свобода до 2 години.
Какви са последиците за банката?

Нищо от казаното дотук не означава, че Ценралната банка на Гана е фалирала. Това не е търговска банка, която трябва да реализира печалба, така че загубата не засяга нейните рутинни операции и като кредитор от последна инстанция винаги може да създаде свои собствени пари.
Но според експертите загубата на централната банка има сериозни последици.
Случилото се подкопава моралния авторитет на банката да упражнява надзор над търговските банки в Гана. Освен това и намалява доверието във финансовата система на страната.
ОЩЕ: Бъдещето на световната икономика е в Африка
Въпреки че други централни банки по света също са изправени пред подобни проблеми, разликата в Гана е стойността на загубата спрямо икономиката.
В Обединеното кралство например Английската централна банка ще реализира нетна загуба от около 180 млрд. долара през следващите 10 години, която ще бъде финансирана от правителството на Обединеното кралство. Но размерът на икономиката на Обединеното кралство възлиза на трилиони долари.

По думите на Брайт Саймънс, социален новатор и писател от Гана банката не може да сравни загубите си с тези на други страни. „Опитът им да отклонят вината и да посочат загуби на други централни банки е безсмислен, тъй като мащабът на техните загуби далеч надхвърля тези на други банки-партньори. Голяма част от бъркотията се дължи на отстъпчивата позиция на банката спрямо разхлабената фискална политика на правителството“, отбелязва той.
Иначе казано, създавайки пари, банката е позволила на правителството да живее извън възможностите си.
Последиците за хората
Доклад на Световната банка миналия месец изчисли, че около 850 000 ганайци са изпаднали в бедност заради високата инфлация.
Доходите на ганайците са ерозирали, което влияе на тяхната покупателна способност. Цените на храните, горивата и комуналните услуги остават високи и много домакинства трудно свързват двата края.
Освен това централната банка сега е под наблюдение и от страната, и от МВФ. Според условията на заема от МВФ, ако правителството поиска още спасителни средства, банката няма да има друг избор, освен да откаже.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Невиждана загуба за една от най-стабилните банки в Европа
След мощното земетресение: Какви са икономическите последствия за Мароко?
МВФ: Лихвите на централните банки ще останат високи
Опасенията за фалит на Тунис се увеличават