Президентът Румен Радев като адвокат на „Газпром“: Обърна се към Конституционния съд с редица аргуметни

Българският президент Румен Радев достигна до ново ниво в битките си с изпълнителната и законодателната власт власт. Той реши да оспори новата такса върху транзита на руски природен газ пред Конституционния съд.
Мотивите

Абсурдно или не, първит мотив на Радев е, че според регламент на ЕС не може самостоятелно държава-членка да налага мерки против Русия, които са насочени с цел да затруднят режима на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин да воюва с и в Украйна. Според Радев, мерки може да се налагат само единно от ЕС, защото заради ЕС в България (а и в отделните страни-членки) има специален закон относно прилагане на ограничителни мерки срещу Руската федерация: „Законът за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна е приет с цел изпълнение на санкциите, наложени от Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.). Самият регламент предвижда различни ограничителни мерки, които ЕС налага „с цел Русия да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и с цел насърчаване на мирното уреждане на кризата“. Доколкото тези мерки засягат прекъсването и ограничаването на икономическите отношения между ЕС и Русия като трета страна, те попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Въз основа на чл. 215 от ДФЕС ограничителните мерки спрямо Русия са наложени с нормативен акт на равнището на ЕС и държавите членки следва да осигурят еднаквото им прилагане. Регламентът, както и неговите последващи изменения и допълнения, не предвижда държавите членки да налагат самостоятелно допълнителни ограничения спрямо Русия“. Още: ЕК обсъжда с България въвеждането на такса за преноса на руски газ
Допълнително – Радев се е загрижил как новата такса ще се отрази на Митническия съюз на ЕС, явно защото през България минава газ, който е предназначен за клиенти на „Газпром“ в ЕС. Това със сигурност е Унгария, Сърбия също е зависима, но не е в ЕС. Аргумент на президента е, че новата такса не е ясно какво е – такса, мито или данък. Но това противоречи със съждението му за Митническия съюз: „Новата глава Втора „а“ от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, като предвижда събирането на „енергийна вноска“ върху вноса и транзитния пренос на определени видове природен газ от определен източник, по същество представлява налагането на „такса с равностоен на мито ефект“ по смисъла на ДФЕС (Договора за функциониране на ЕС) и е приета в нарушение на правото на ЕС“.
Иначе президентът конкретно се насочва какво е вноска – „парична сума, която периодично се внася за изплащане на задължение или за добиване на определено право“, а това се отнасяло за здравна и апортна вноска например и било недопустимо при такова значение да се ползва в случая. Ако пък е такса, трябвало първо да се извърши услуга – Конституционният съд имал практика по въпроса, че „задължението да се плати таксата се поражда от волята на гражданина, който желае да се ползва от дадена услуга“ (Решение № 10 от 26 юни 2003 г. по к. д. № 12 / 2003 г.).
Радев се е загрижил и за частната инициатива – не можело да се използват законодателните правомощия на Народното събрание, за да се коригират договори, в които са обвързани стопански субекти държавна собственост. В случая той говори, че газопреносната мрежа е държавна собственост.
За финал – от закон, който урежда контрола по прилагането на наложени от ЕС ограничителни мерки спрямо Русия, българският закон се превръща в закон, който налага самостоятелно такива ограничителни мерки.

Още: Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?