Два региона в България – Северозападният и Югоизточният регион са сред местата в ЕС с най-малко млади хора, завършили висше образование. Това сочат данни на Европейската статистическа служба за образованието на възрастовата група между 25 и 34 години през 2022 г.
Според проучването 42%, или над 2/5, от младите хора в ЕС са с висше образование.
От всички 240 региона за прилагане на регионални политики в ЕС 72 (30%) са постигнали заложената от ЕС цел за покритие на висшето образование от 45%.
В Северозападния регион в България завършилите по-висока степен на образование са 21%, а в Югоизточния – 23,4%. В България само един регион регистрира стойности над средните за ЕС с 46,2% завършили висше образование – Югозападният регион, в който влизат областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София-град.

Снимка: Евростат
От регионите с най-висок процент завършили висше образование в ЕС са района на столицата Вилнюс в Литва, където висшисти са 73,6% от младите хора. Поне 60% от хората в посочената възрастова група са завършили висше образование и в регионите на столиците на Франция, Ирландия, Нидерландия, Полша, Унгария, Швеция, Люксембург и Дания. Много от тези региони привличат високо квалифицирани хора, вероятно заради разнообразните възможности за образование, работа и социален живот, посочват от Евростат.
Относително високи дялове на висшето образование са регистрирани и в два региона, специализирани в изследователски и иновационни дейности и/или високотехнологично производство: Утрехт в Нидерландия и Баската автономна област в Северна Испания; а Северна и Западна Ирландия е единственият друг регион в ЕС с дял над 60%.
На дъното в класацията са 17 региона, в които по-малко от 1/4 от всички на възраст между 25 и 34 години имат висше образование – 7 от 8-те региона в Румъния (изключение прави региона на столицата Букурещ), 3 региона в Унгария, 2 (Северозападен и Югоиточен) в България, 1 в Чехия, 3 в Южна Италия и Френска Гвиана. Част от тези региони се характеризират като изолирани или предимно селскостопански, с ниски нива за развитие на високо квалифицирани специалисти. Други се характеризират със сравнително високата си специализация в програмите за професионално образование, като учениците излизат на пазара на труда чрез стажове и обучения, а не чрез академични квалификации.
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В кои държави по света висшето образование е безплатно?
Колко печелят висшистите у нас и колко от тях са безработни?
За 10 години: Чуждестранните студенти у нас са два пъти повече
Ето какъв е размерът на новите по-високи заплати за университетските преподаватели