Готови ли са хората за изкуствения интелект и по-специално за света на труда след революцията на технологиите? Това е основната тема на международната конференция, която се проведе в София с домакин Конфедерация на труда „Подкрепа“.
Едно е ясно – изкуственият интелект е свързан с възможности, но той крие много рискове, включително за правата на хората и за неприкосновеността на личния живот.
Президентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов е убеден, че техническото развитие няма как да изпревари човека.“Не съм съгласен нещото, което се постига с помощта на техника, да се нарича интелект. Интелект има само човекът“, посочи той, цитиран от БНР.
Още: Пробив в изкуствения интелект, потенциално застрашава човечеството?
Според него каквато и да е машината, в нея няма как да има чувствата, емоциите и стремежа на човека.
„Изкуственият интелект все още не може да мисли като нас, но може да действа като нас, при това той изпълнява операциите, които ние бихме могли да извършваме, многократно по-бързо“, коментира професор Димитър Велев от факултета по информационни технологии и комуникации в УНСС.
„Например, добър хирург успява да направи в практиката си между 30 и 50 000 операции, а изкуственият интелект може да достигне до 5 милиона. Така или иначе, темата изкуствен интелект и работни места е много сложна. По различни проучвания до 2030-а година ще бъдат изгубени позициите на между 300 и 800 милиона души – това са 10 процента от населението на планетата. Идва естественият въпрос – какво ще стане с тези хора, които ще освободят местата? И формалният отговор, че трябва да се обучат и да преминат в друга професия, е само добро пожелание, защото, къде да отидат, след като масово броят на заетите намалява“, каза още той.
Засега остава утешението, че изкуственият интелект не е съвършен, все още не може да замени лесно професии, свързани със специфични ръчни манипулации и операции, например зъбен техник, както и дейности, свързани със съзидателност, нови, гениални идеи, създаване на шедьоври, социална чувствителност, емоции. Затова не са празни приказки, че новата работна сила трябва да притежава различни умения. На първо място – да притежава разбиране какво е изкуствен интелект, как се изпълняват алгоритмите, какво можем да очакваме от него, да имат така наречената социална интелигентност и умения за общуване с хората. Човешкият мозък е най-сложният компютър, създаван досега, и изкуственият интелект още не може да се доближи до него.
Още: За първи път: АI сключи договор с друг изкуствен интелект без човешка намеса
Изпълнителният директор на Европейската фондация в Дъблин за подобряване на условията на труд и живот Ивайло Калфин акцентира специално върху необходимостта от защитата на правата на работещите, защото технологиите и използването на изкуствения интелект не трябва да се използват за заобикаляне на трудови права. Което отново връща топката и в полето на синдикатите и социалния диалог с работодателите.
В крайна сметка, искаме или не, трябва да се съобразяваме с изкуствения интелект, но без да забравяме, че основният потенциал на всяка държава, компания, общност, това са хората.