Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща ѝ Филип бил управител на гр. Александрия и цял Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите ѝ се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба за един от знатните и богати момци тогава.
Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете ѝ такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка ѝ станала чужда. Това четиво – посланията на св. ап. Павел, пренесло душата ѝ в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От цялата си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тази цел тя търсила начин да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество.
Тя не се надявала да получи позволение от родителите си, а напротив – бояла се, че ще срещне всякакви пречки от тях. Затова убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да тръгнат с нея. Облякла се в мъжки дрехи, за да се скрие, когато започнат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в мъжки манастир и се представила за брат на придружаващите я слуги. Те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот.
Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана да го замести. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която достигнала, не могла да мине без последствия – вражда, клевета. Като обърнала вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, защото с ужас отказала нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.
 
– Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, – и знай, че не за това сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с хората е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината.
Крайно засрамена и разярена Мелантия не се спряла и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която смятала за монах, и пуснала против него жалба, че искал да я прелъсти.
Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща…
Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него думите: „Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си… Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря. Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата. Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел. Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него. И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук. Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха. А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!“.

Едва успяла да каже това Евгения, и баща ѝ, като я познал, докогато говорела и като дошъл на себе си от силното вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията ѝ със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря. Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която отдавна смятала за загинала!
Не само родителите на Евгения, но и целият присъстващ народ, възторжено се провикнал: „Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защитава правдата, посрамва лъжата!“.
След това управителят Филип с целя си дом и с голяма част от народа приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител – бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филип семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия с блажената си дъщеря се заживяла в своето имение вън от града, където разпространявали Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на знатната девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество, тя понасяла различни изтезания. Сетне била обезглавена заедно с Васила на Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение и сама след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения. Заедно с Евгения били обезглавени и Прот и Якинт, за това, че не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.
На 24 декември имен ден празнуват всички, които носят името Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 23 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 14 декември 2023 година?