За първи път глобалното затопляне надхвърли 1,5°C за цяла година, сочат данни на Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“, цитирани от BBC.
Световните лидери обещаха през 2015 г. да се опитат да ограничат дългосрочното повишаване на температурата до 1,5°C, което се смята за ключов праг за избягване на най-вредните въздействия на климатичните промени.
Това първо едногодишно нарушение не пречупва т.нар. „Парижко споразумение“, но доближава света до това в дългосрочен план.
Спешните действия за намаляване на въглеродните емисии още могат да забавят затоплянето, казват учените.
„Преминаването на средногодишно затопляне над 1,5°C е значително“, казва проф. Лиз Бентли, главен изпълнителен директор на Кралското метеорологично дружество.
„Това е още една стъпка в грешната посока. Но ние знаем какво трябва да направим“, добави тя.
Ограничаването на дългосрочното затопляне до 1,5°C над „прединдустриалните“ нива – преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива, се превърна в ключов символ на международните усилия за справяне с изменението на климата.

Снимка: iStock
В доклад на ООН от 2018 г. се казва, че рисковете от изменението на климата – като интензивни горещи вълни, покачване на морското равнище и загуба на диви животни, са много по-високи при затопляне от 2°C, отколкото при 1,5°C.
Но температурите продължават да се покачват с предизвикващи опасения темпове, Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“ от миналата година. Периодът от февруари 2023 г. до януари 2024 г. достигна 1,52°C на затопляне.
Това едногодишно преминаване на прага не е голяма изненада. Януари беше осмият пореден рекордно топъл месец.
Всъщност една научна група Berkeley Earth, казва, че календарната 2023 г. е била с над 1,5°C над прединдустриалните нива. Други научни органи, като НАСА, смятат, че последните 12 месеца затоплянето е било малко под 1,5°C.
Тези малки разлики се дължат главно на начина, по който се оценяват глобалните температури в края на 1800 г., когато измерванията са били по-оскъдни.
Но всички основни масиви от данни сочат, че светът е в най-топлия си период от началото на съвременните статистики, и вероятно от много по-отдавна.
И морската повърхност също е с най-високата си регистрирана средна температура – още един знак за широко разпространената природа на климатичните отчети.
Защо 1.5°C беше прехвърлен през последната година?

Снимка: iStock
Дългосрочната тенденция на затопляне несъмнено е движена от дейността на хората – главно от изгаряне на изкопаеми горива, което освобождава газове, затоплящи планетата като въглероден диоксид. Това е причината и за по-голямата част от топлината през изминалата година.
През последните месеци Ел Ниньо също даде допълнителен тласък на температурите на въздуха, въпреки че обикновено го прави само с около 0,2°C.
Глобалните средни температури на въздуха започнаха да надвишават 1,5°C затопляне на почти ежедневна база през втората половина на 2023 г., когато Ел Ниньо започна, и това продължава през 2024 г.
Краят на условията, които Ел Ниньо създава, се очакват след няколко месеца, което може да позволи на глобалните температури временно да се стабилизират и след това леко да се понижат, вероятно под прага от 1,5°C.
Но дейностите на хората означават, че температурите ще продължат да се повишават през следващите десетилетия, освен ако не се предприемат спешни мерки.
„Бързото намаляване на емисиите на парникови газове е единственият начин да спрем повишаването на глобалните температури“, отбелязва Саманта Бърджис, зам.-директор на „Коперник“.
Можем ли все пак да ограничим глобалното затопляне?

Снимка: iStock
При сегашния темп на емисиите целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5°C като дългосрочна средна стойност – вместо за година – може да бъде премината през следващото десетилетие.
„Това не е праг, отвъд който климатичните промени ще излязат извън контрол“, казва проф. Майлс Алън от Оксфордския университет и водещ автор на забележителния доклад на ООН за 2018 г.
Въздействието на изменението на климата обаче ще продължи да се ускорява – нещо, за което екстремните горещи вълни, суши, горски пожари и наводнения през последните 12 месеца ни дадоха представа.
„Всяка десета от градуса затопляне причинява повече вреда от предишното“, категоричен е проф. Алън.
Допълнителен половин градус – разликата между 1,5°C и 2°C на глобалното затопляне – също сериозно увеличава рисковете от преминаване на „повратни точки“.
Това са прагове в рамките на климатичната система, чието преминаване може да доведе до бързи и потенциално необратими промени.

Снимка: iStock
Ако ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика преминат повратна точка, техният потенциално внезапен колапс ще причини „катастрофални“ покачвания на глобалните морски нива през следващите векове, посочва проф. Бентли.
Но изследователите искат да подчертаят, че хората още могат да променят посоката на затопляне на света.
Светът постигна известен напредък със зелени технологии като възобновяеми енергийни източници и електрически превозни средства, които процъфтяват в много части на света.
Това означава, че някои от най-лошите сценарии за затопляне с 4°C или повече през този век – смятани за възможни преди десетилетие – сега се считат за много по-малко вероятни на базата на настоящите политики и обещания.
И може би най-окуражаващото от всичко е, че още се смята, че светът повече или по-малко ще спре затоплянето, след като бъдат достигнати нетните нулеви въглеродни емисии. Ефективното намаляване наполовина на емисиите през това десетилетие се счита за особено решаващо.
„Това означава, че в крайна сметка можем да контролираме колко затопляне да преживее светът въз основа на нашите избори като общество“, казва Зейк Хаусфатер, учен по климата в американската група Berkeley Earth. „Гибелта не е неизбежна.“
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ООН с предупреждение: Светът няма да успее да ограничи ръста на глобалните температури до 1,5°C
Откриха изненадващ феномен в Хималаите, който забавя ефектите от изменението на климата
Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна

Може ли Индия да забогатее и едновременно с това да постигне енергиен преход?
С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните

ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели
2023 е напът да стане най-горещата година в историята