Призивите за спешни действия за защита на Флоренция, обект на ЮНЕСКО, се засилиха, след като директор на музей заяви, че „бесният“ туризъм е превърнал града в „проститутка“.
През миналото лято градът е бил посетен от около 1,5 милиона туристи, което е с 6,6% повече от предходната година, а все повече независими магазини и жилищни апартаменти се превръщат в заведения за бързо хранене и ваканционни комплекси.
Златарят Томазо Пестели е изселен от историческата си работилница във Флоренция, за да направи място за луксозен хотел – поредната жертва на масовия туризъм, който според критиците опустошава италианския град.
Още: Този град бе избран за най-прекрасния в Европа
„Ние сме отворени от 1908 г. насам. Ако се отървете от нас и от много други като нас, ще отнемете част от духа на града“, казва Пестели, чиито баща, дядо и прадядо са били златари преди него.
55-годишният Пестели успява да намери друга малка работилница наблизо, но казва, че много други занаятчии не са имали този късмет.
Средната цена на месечните наеми на жилища е скочила с 42% между 2016 г. и 2023 г., а броят на апартаментите, обявени в Airbnb, е скочил от около 6000 на близо 15 000, сочат официалните данни.
Дори през февруари опашките от туристи се извиват около квартала на Дуомо и се тълпят около Давид на Микеланджело.
Още: 30 града, които трябва да посетите поне веднъж в живота си

С изтласкването на местните жители и изчезването на традиционните магазини „Флоренция се превръща в празна кутия“, казва Пестели.
47-годишната Елена Белини, която продава произведения на местни художници, казва, че намаляването на броя на дългосрочно пребиваващите е унищожило кварталите и е довело до повече престъпления, като например опити за кражби с взлом.
„Флоренция умира!“ – гласеше надпис на витрината на бижутерски магазин, в който се казваше, че градът е „продаден“ на големия бизнес.
„Флорентинската златарска традиция доста бързо се разпада“, казва Пестели.
Няколко улици по-нататък Габриеле Масели, председател на Асоциацията на историческите предприятия във Флоренция, рисува на ръка златна рамка за картина, а зад него по рафтовете са наредени редици от ярко оцветени съдове и прахове.
„Хората идват във Флоренция за качествени неща, направени старателно на ръка“, казва 58-годишният Масели.
„Ако обаче едно предприятие е принудено да затвори, това се отразява на цялата производствена верига. Един цял свят се затваря и изчезва завинаги.“