Българската народна банка разпространи информация под формата на въпроси и отговори за това, как ще се промени функцията на централната ни банка, когато институцията стане част от Евросистемата, обединяваща Европейската централна банка и централните банки на страните членки на валутния съюз.
Кога влиза в сила новият Закон за БНБ, който бе приет на 1 февруари 2024 година от Народното събрание на Република България?
Новият закон влиза в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, с изключение на параграф 6, ал. 1, параграф 9 и 11, които влизат в сила от деня на обнародването му.
Още: Парламентът прие последния закон по пътя към еврото
Посочените влезли в сила разпоредби от преходните и заключителните разпоредби на закона предвиждат БНБ да издаде предвидените в него наредби до влизането му в сила, както и Управителният съвет на БНБ със свои решения да заделя от годишното превишение на приходите над разходите на банката средства в специално учреден фонд „Увеличение на основния капитал на БНБ“ до достигане на размера на основния капитал, посочен в чл. 8, ал. 1 от закона (параграф 6, ал. 1 и параграф 9 от ПЗР на Закона за БНБ). С параграф 11 се приема изменение в чл. 98, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията.
Изготвен ли е предварителен социално-икономически анализ, съдържащ оценка на потенциалното въздействие от разпоредбите в новия Закон за БНБ върху всички заинтересовани страни?
Да, при изработването на закона беше извършена цялостна оценка на неговото въздействие.
Тази оценка включва изследване на социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от прилагането на закона. Оценката на въздействието определя и описва какво следва да бъде регламентирано в обществените отношения, установява цели, които да бъдат постигнати, формулира варианти на действие, анализира въздействията на тези варианти и препоръчва най-подходящият от тях.
Още: Управителят на БНБ заговори за затягане на кредитирането
Защо новият Закон за БНБ е важна стъпка по пътя към пълноправното членство на България в ЕС?
Присъединяването на Република България към еврозоната е правно регламентирана крайна фаза на евроинтеграционните процеси в рамките на Икономическия и паричен съюз.
Съгласно условията, посочени в Договора за функциониране на Европейския съюз (Договора), това присъединяване става с решение на Съвета на Европейския съюз (след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет, и по предложение на Комисията) за отмяна на дерогацията на страната ни тогава, когато са изпълнени условията за това, посочени в Договора. Едно от тези условия е съвместимост между българското законодателство, включително устройствения закон на българската централна банка, и изискванията на Договора и на Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (Устава).
С приемането на този закон се изпълнява изискването за правна конвергенция на устройствения закон на Българската народна банка, като се осъществява правната й интеграция в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на Република България. Предложената нова правна рамка съответства изцяло на разпоредбите на Договора и на Устава.
Преодоляват се и правните несъответствия, отчетени в Докладите за конвергенция на ЕЦБ и Европейската комисия за 2022 г., както и в предходни доклади.
Защо в новия Закон за БНБ има много препратки към разпоредби от европейското право?
Основен подход при подготовката на закона е прилагането на законодателна техника, която избягва възпроизвеждането на пряко приложимите разпоредби от правото на Съюза, а вместо това, където е уместно, се включват препратки към тях.
Възпроизвеждането в национална разпоредба на разпоредба от правото на Съюза, която е пряко приложима в правния ред на държавата членка, може да създаде несигурност както по отношение на правното естество и произхода на приложимите разпоредби, така и по отношение на датата на влизането им в сила. Това няма да е в съответствие с принципа за еднаквото прилагане и тълкуване на правото на Съюза в целия Съюз.
Как новият закон регламентира задачите на БНБ?
Основните задачи на Българската народна банка, така както са регламентирани в пряко приложимите европейски актове и новия Закон за БНБ, са да участва в определянето и осъществяването на паричната политика на Евросистемата, да осъществява валутни операции в съответствие с изискванията на Договора, да държи и управлява официалните резерви в чуждестранна валута на Българската народна банка и да насърчава нормалното функциониране на платежните системи.
Българската народна банка също така:
– регулира наличнопаричното обращение и емитира и пуска в обращение евробанкноти и евромонети в страната;
– осъществява, с цел поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, надзор върху дейността на кредитните институции (банките) в страната, както и упражнява макропруденциален надзор върху тях, с цел поддържане стабилността на банковата система;
– съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи, както и регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари в страната;
– изпълнява функцията на орган за преструктуриране на кредитните институции;
– осъществява статистическа дейност, свързана с изпълнението на функциите ѝ и като част от националната статистическа система, и в контекста на осъществяването на задачите на ЕСЦБ;
– извършва изследователска дейност, насочена към подпомагане изпълнението на задачите ѝ.
Как се гарантира институционалната независимост на Българската народна банка?
Принципът на институционалната независимост изрично се упоменава в член 130 от Договора и в член 7 от Устава.
С тези разпоредби се забранява на националните централни банки и на членовете на органите им за вземане на решения да искат или приемат указания от институциите или органите на Европейския съюз, от някое правителство на държава членка или от който и да било друг орган.
В съответствие с това и в новия Закон за БНБ изрично се посочва, че без да се засяга чл. 130 от Договора при упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на Управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, от Министерския съвет или от правителствата на други държави членки на Европейския съюз, както и от други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да оказват влияние на Българската народна банка, на управителя или членовете на Управителния съвет.
Новият закон дава ли повече възможности на БНБ по отношение на паричната политика?
Присъединяването на Република България към Евросистемата ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България.
За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в сила на новия Закон за БНБ, централната банка ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, предвидени в глава IV от Устава.
Съгласно текущите правила за прилагането на единната парична политика от Евросистемата, инструментите на паричната политика включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви.
Какво означава провеждане на единна парична политика на Евросистемата?
Принципът за провеждане на единна парична политика на Евросистемата се изразява в централизирано вземане на решения по отношение на паричната политика от ЕЦБ и децентрализирано прилагане на тази политика от националните централни банки.
С влизането в сила на новия Закон за БНБ след присъединяването на България към еврозоната управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ. БНБ ще прилага взетите решения децентрализирано, но на основата на общи стандарти и правила, валидни за всички пазарни участници в еврозоната.

Как БНБ ще участва ефективно във формулирането на паричната политика и управлението на Евросистемата?
Управителят на Българската народна банка, като бъдещ член на Управителния съвет (УС) на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата. Това свое право и задължение той ще изпълнява в лично качество и при спазването на принципите за независимост.
Съгласно общоприетата практика до момента, решенията на УС на ЕЦБ се приемат с консенсус от всички негови членове, като в редките случаи, когато такъв не може да бъде постигнат, се прилага въведения след 2015 г. ротационен принцип, заложен в Устава. Съгласно него, управителят на БНБ ще участва в около 70 процента от гласуванията на УС на ЕЦБ, подобно на управителите на централните банки на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. (за сравнение – за управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС честотата на гласуване е 80 процента).
Ще има ли промяна в структурата и управлението на БНБ?
По отношение на структурата и управлението на централната банка в новия Закон за БНБ са възпроизведени разпоредбите на действащия Закон за БНБ. Както и досега, органи за управление на Българската народна банка са Управителният съвет (УС), управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления – управление „Емисионно“, управление „Банково“ и управление „Банков надзор“.
Няма промяна и по отношение на избора на членовете на УС на централната банка. Управителят на Българската народна банка се избира от Народното събрание. Народното събрание избира подуправителите – ръководители на основните управления по предложение на управителя. Другите трима членове на управителния съвет се назначават от президента на републиката.
Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години. Изборът на нов член на управителния съвет се произвежда, съответно назначаването му се извършва, не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия.
С влизане в сила на този нов Закон за БНБ, прекратява ли се мандатът на настоящите членове на УС на БНБ?
Управителят и другите членове на УС на Българската народна банка, избрани, съответно назначени, до влизането в сила на този закон, продължават да изпълняват мандата, за който са избрани, съответно назначени.
Какви са правомощията на Управителния съвет на БНБ?
Управителният съвет на БНБ заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана.
Както и към този момент, съгласно разпоредбите на новия Закон за БНБ, УС на БНБ взема всички най-важни решения, които касаят дейността на централната банка.
Сред тях са решенията, свързани с регулиране на наличнопаричното обращение в страната, решенията, свързани с осъществяване на пруденциален и макропруденциален надзор върху кредитните институции в страната, решенията, свързани с регулиране и осъществяване на надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари в страната, решенията, в изпълнение на функцията на орган за преструктуриране.
Наред с това, УС на БНБ обсъжда и приема основни насоки на дейността си, приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс и отчетите за своята дейност, приема нормативни актове за дейността на банката, определя лихвите, таксите и комисионите във връзка с дейността на банката, обсъжда периодично доклади и отчети за дейността на основните управления на банката, издава предвидените в закон подзаконови нормативни актове от негова компетентност.
Освен изрично посочените в закона правомощия на УС на БНБ, той може да разглежда и решава и други въпроси от дейността на банката.
За заседанията на Управителния съвет се води протокол. Информация за решенията на Управителния съвет се публикува на интернет страницата на банката, освен когато решенията съдържат служебна, банкова, професионална, търговска или друга правнозащитена тайна.
За какво отговоря управителят на БНБ?
Управителят на Българската народна банка осъществява цялостното ръководство на банката, участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз и представлява банката в страната и в чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица.
Участието на управителя на БНБ в определянето на паричната политика на ЕС се изразява в неговото членство в УС на ЕЦБ, където той участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата. Това свое право и задължение той изпълнява в лично качество и при спазването на принципите за независимост.
Избраните от Народното събрание трима подуправители за какви управления отговарят и какво включват техните отговорности?
С новия Закон за БНБ се запазва обособяването на три основни управления в банката „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“, като се регламентират техните функции.
За какво отговаря управление „Емисионно“?
С оглед на преминаването към различен режим на парична политика функциите на управление „Емисионно“ включват осъществяването на паричната политика на ЕЦБ, отговорност за наличнопаричното обращение и управлението на резервните активи на Българската народна банка.
Управление „Емисионно“ ще отговаря само за прилагането на паричната политика на ЕЦБ, но няма роля при формулирането ѝ, доколкото това е въпрос от компетенциите на УС на ЕЦБ, в който управителят на БНБ ще бъде член след въвеждането на еврото в страната.
Членството на България в еврозоната няма да доведе до промяна в изпълняваните от БНБ задачи като орган за преструктуриране и национален орган за преструктуриране по смисъла на приложимото европейско и национално право.
За какво отговаря управление „Банков надзор“?
Управление „Банков надзор“ запазва функцията си по упражняване на надзор върху банковата система.
С приемане на еврото от Република България не се очакват съществени промени в така установените дейност, функции и отговорности на БНБ по отношение на надзорната дейност, а така също и по отношение на ангажиментите по линия на макропруденциалната политика.
Разликата, която ще настъпи с отпадане на дерогацията по отношение на Република България, е, че правните актове на ЕЦБ (включително решенията относно банките) вече ще имат пряко действие в България.
ЕЦБ продължава да отговаря за надзора над определените в България като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, оценка на модели, оценка за надеждност и пригодност на членове на ръководните органи на банките. Директният надзор над останалите банки, класифицирани като по-малко значими институции, се осъществява от управление „Банков надзор“ на БНБ. ЕЦБ разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значимите институции, свързани с процеса на издаване и отнемане на лицензи, оценката на инструментите на регулаторния капитал, консолидацията, надзорната отчетност, одобрения на придобиване на квалифицирани дялови участия в кредитни институции и др., включително и поемане във всеки един момент на директен надзор над по-малко значимите институции.
За какво отговаря управление „Банково“?
Съгласно новия Закон за БНБ, управление „Банково“ продължава да отговаря за надзора върху операторите на платежни системи, върху доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари, както и за предоставянето на спешна подкрепа за осигуряване на ликвидност на банки, която замества досегашната функция на кредитор от последна инстанция.
Няма да има съществена промяна по отношение на надзора на доставчиците на платежни услуги, доколкото всички приложими европейски изисквания са вече въведени в националната правна рамка. По отношение на платежния надзор, БНБ ще прилага надзорни практики хармонизирани с тези на практиките на Евросистемата.
Какво ще стане с платежните системи функциониращи в страната?
С въвеждането на еврото като национална валута платежната система за брутен сетълмент в реално време в левове (RINGS) ще престане да функционира. Плащанията, изпълнявани дотогава през RINGS, ще започнат да се изпълняват като плащания в евро в консолидираната платформа за TARGET услуги.
Клиентските плащания в левове, извършвани сега през платежната система, оперирана от „БОРИКА“ АД, включително бюджетните плащания, ще мигрират към SEPA плащания в евро, които ще се изпълняват съгласно техническите и бизнес изисквания, определени в приложимите европейски актове.
Платежната система БОРИКА ще премине към обработка на инициирани чрез платежни карти платежни операции в евро, чрез присъединяване към консолидирана платформа за TARGET услуги.
Какво ще стане с вътрешния държавен дълг?
При присъединяване на България към еврозоната ще се извърши цялостно превалутиране на намиращия се в обращение вътрешен държавен дълг и преминаване към плащания в евро за операциите по управление на дълга на вътрешния пазар. Депозитарят на държавни ценни книжа в БНБ (ДДЦК) ще извършва сетълмент по сделките с ДЦК, деноминирани в евро, в платформата на Евросистемата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities, като предоставя услугите си в съответствие с пазарните стандарти и изискванията на Евросистемата.
Ще настъпят ли промени в събирането, обработката и разпространението на официалната статистическа информация, съставяна от БНБ?
Въвеждането на еврото като официална парична единица ще доведе до промени в събирането, обработката и разпространението на официалната статистическа информация, съставяна от БНБ. За целта БНБ ще прилага правилата за изготвяне на статистически отчети в съответствие с изискванията за страните от еврозоната. Ще бъде въведена нова отчетност за банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари с подробни данни за кредитите и кредитния риск, съгласно изискванията на пряко приложимите европейски актове и с референтни данни за участниците в кредитния процес, съгласно съответните насоки на ЕЦБ, която ще замени настоящата отчетност за целите на централния кредитен регистър.
Българската народна банка ще превалутира в евро всички съставяни от нея исторически серии от данни, считано от първия публикуван отчетен период, за всяка от областите на статистиката от нейната компетентност.
Каква ще е паричната единица на Република България?
Новият закон за БНБ урежда статута на еврото като парична единица на Република България. Съгласно закона, считано от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, валутата на Република България ще е еврото. Паричната единица е евро, като едно евро се разделя на сто цента.
В съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз Българската народна банка може да емитира евромонети в обращение (разменни), възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед.
С колекционерските евромонети, които се емитират от БНБ, може ли да се плаща извън България?
Колекционерските евромонети, емитирани от Българската народна банка, са законно платежно средство само на територията на Република България.
Българската народна банка ще може ли да емитира евробанкноти и евромонети?
Българската народна банка ще осигурява и контролира печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед в страната.
БНБ ще емитира евромонети в обращение (разменни, с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента и 1 и 2 евро с българска страна), възпоменателни (с номинал 2 евро и същите може да се емитират по повод национална или европейски значима тема) и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, като последните ще бъдат законно платежно средство само на територията на Република България.
Българската народна банка определя дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които ще емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети, които ще емитира. Количествата възпоменателни евромонети, които националните централни банки възнамеряват да емитират, се одобряват от ЕЦБ.
БНБ има ли право да продава извадени от обращение български банкноти и монети по цена, различна от номиналната им стойност?
Да, Българската народна банка може да продава извадени от обращение български банкноти и монети по цена, различна от номиналната им стойност.
БНБ може ли да извади от обращение пуснати от нея колекционерски евромонети?
Да. След като съобщи чрез „Държавен вестник“, БНБ може да извади от обращение пуснати от нея колекционерски евромонети при заплащане на номиналната им стойност. Такива монети, след изтичане на определения срок, се смятат за излезли от обращение и престават да бъдат законно платежно средство в страната.
Какво ще се случи с участието на БНБ в капитала на ЕЦБ след присъединяването на Република България към Евросистемата?
С приемането на еврото от Република България, респективно с влизането в сила на новия Закон за БНБ, БНБ следва да изплати напълно записания си дял в капитала на ЕЦБ, който възлиза на 0.9832 процента от общия записан капитал на ЕЦБ (106 431 хил. евро).
След присъединяването на Република България към Европейския съюз БНБ вече е внесла процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ. С влизането в сила на закона, свързано с присъединяването към Евросистемата, БНБ ще изплати остатъка. При внесен до момента капитал от БНБ в размер на 3,75 процента от записания дял и при допускане за запазване на дела на БНБ в капитала на ЕЦБ, това определя допълнителна вноска в размер на 102 440 хил. евро.
На колко възлиза основният капитал на БНБ?
След влизане в сила на новия Закон за БНБ основният капитал на Българската народна банка ще възлиза на 1 милиард евро.
За тази цел Управителният съвет на Българската народна банка със свои решения ще заделя от годишното превишение на приходите над разходите на банката средства в специално учреден фонд „Увеличение на основния капитал на БНБ“ до достигане на размера на основния капитал.
Променя ли се начинът на управление на резервните активи на БНБ?
След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро и резервни позиции на Международния валутен фонд и специални права на тираж.
Окончателното решение за конкретния състав на чуждестранните резервни активи, които следва да бъдат прехвърлени на ЕЦБ, се взема от УС на ЕЦБ. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане от ЕЦБ. По предварителна текуща оценка на БНБ равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 000 хил. евро.
БНБ ще продължи да притежава и управлява собствени резервни активи, които са извън активите, свързани с паричната политика. Политиките за управление на тези активи, част от които може да са в чуждестранна валута или следствие на извършването на валутни операции на Евросистемата, ще е необходимо да бъдат съобразени със съответни правила, приложими за всички страни в еврозоната и ЕЦБ.
Законът изрично предвижда в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Законът предвижда да се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.
Какво ще е отражението на новите разпоредби върху дейността на банките в България?
 Промени във връзка с управление на ликвидността
Банките, опериращи на територията на страната, ще трябва да приспособят политиките си по операциите за управление на своята ликвидност, които извършват с централната банка, с нови правила и процедури, които БНБ ще определи в наредба, издадена на основание новия ЗБНБ. За разлика от текущата парична политика, при която банките се снабдяват с лева срещу окончателна продажба на евро, в бъдеще банките ще се снабдяват с евро като национална (местна) валута чрез ползване на кредити от централната банка, предоставяйки допустимо обезпечение.
Инструмента за спешна ликвидна помощ (ELA)
При включване на БНБ в Евросистемата предоставянето на ликвидност ще се определя изцяло от количеството и качеството на наличното в банките обезпечение. Спрямо характеристиките на наличното обезпечение банките ще могат, в случай на нужда, да се възползват от достъпа им до стандартния инструмент на паричната политика – кредитното улеснение на ЕЦБ или до инструмента за спешна ликвидна помощ (ELA), който би се предоставил от БНБ. Предоставянето на ELA не е безусловен и автоматичен процес. Срокът на кредита, обезпечението и лихвеният процент по ELA ще се определят от БНБ, която трябва да информира ЕЦБ за предоставянето на тази помощ най-късно до два дни след провеждане на операцията по предоставяне на помощта, ако тя е под 500 млн. евро. Ако размерът на кредита е по-голям от 500 млн. евро, БНБ трябва да уведоми ЕЦБ възможно най-рано преди предоставянето на спешната помощ.
Промяна в изискванията за поддържане на задължителни минимални резерви
Промяна ще настъпи спрямо размера и процедурите за изпълнение на изискванията за поддържане на задължителни минимални резерви.
Промените ще засягат бизнес процесите по отчитане изпълнението на задължителните минимални резерви (ЗМР) на банките и ще доведат до технически промени в Системата на БНБ за ЗМР и финансови пазари, в съответствие с изискванията на приложимата правна рамка на Евросистемата. След въвеждане на еврото в страната, отчитането на изпълнението на ЗМР следва да става съгласно изискванията за минимални резерви, залегнали в съответните пряко приложими европейски актове.
БНБ може ли да спонсорира различни инициативи?
Българската народна банка не може да финансира или да спонсорира каквито и да е публични или частни инициативи.
БНБ има ли право да отпуска заеми и да поддържа депозити?
Освен в предвидените в закона случаи Българската народна банка не може да отпуска кредити или да купува ценни книжа или други прехвърляеми инструменти и да поддържа каквито и да е депозити при местни лица.