Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък данък, защото прогресивното подоходно облагане позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото. Това заяви в интервю за БТА управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
В края на миналата седмица бе решено тя да ръководи Фонда за нов петгодишен мандат.
„Ние имаме успешни бизнеси, успешни хора – това е чудесно. Но това значи, че те могат да допринасят малко повече за качеството на работната ръка, за качеството на инфраструктурата, за страната си като цяло. Това ще бъде в интерес на техния бизнес и на качеството на техния живот.
Още: Северна Македония се отказа от прогресивния данък
Когато България прие плоския данък беше правилно решение. Целта тогава беше да излязат парите „на светло“. Сега имаме по-добри институции и не е нужно да привличаме парите да излизат „на светло“ с 10-процентен плосък данък. Ако погледнете света, диференциране на данъчната ставка се приема като правилно“, коментира Георгиева.
Приемането на еврото
Ръководителят на МВФ посочи, че пред България има път, по който да изпълни изискванията за влизане в еврозоната. „Добре да има подкрепа за хората и за бизнеса, но не е добре, ако тя се трансформира в по-висока инфлация. Не само че не е добре за влизането на България в еврозоната, но и за българските граждани. Инфлацията е данък върху доходите на хората и особено по-бедната част от населението много страда от нея. Изисква се политическа воля. Това, което виждам от различни доклади за страната, е, че има единство за влизане в еврозоната и има такава възможност. Тоест, въпросът е на политически приоритет и на политическа воля.
Още: Кристалина Георгиева: Влизането в еврозоната е логична стъпка за България
Да, ние знаем че предстоят нови избори, но ние също знаем, че когато има единство между основните политически сили по дадена тема, целта може да бъде постигната. Аз лично смятам, че не трябва да пропускаме този шанс. Ние вече отложихме няколко пъти това. Трябваше да сме преди Хърватия, после заедно с Хърватия, сега сме след тях, но се надявам решението да вървим напред, да бъде подкрепено със съответните политически действия“, коментира Георгиева.
„Ще повторя нещо, което съм казвала и преди – щом сме във валутен борд, ние консумираме паричната политика на Европейската централна банка. Не съм чула в Българя да има желание да се излезе от валутния борд. И тук идва въпросът – защо ние искаме да консумираме политика, в чието формиране ние не участваме.
Защо мислим, че опитът на другите страни не е от значение. Ние видяхме, че страните от бившия социалистически лагер, които влязоха в еврозоната, нямаха главоломен скок на цените, а имаха подобрение на икономическите показатели.
При евентуален шок членството ни в еврозоната също може да е полезно, защото ще имаме защита и няма да трябва да разчитаме само на себе си. От толкова време върви тази тема – нека да я доведем до успешен край“, подчерта тя.
Георгиева смята, че 2025 г. остава възможна цел за приемане на еврото. „Какво предстои – до септември месец, когато се актуализират анализите за България, ние все още имаме време да доведем инфлацията до нивата, на които тя трябва да бъде. Това значи правителствата дотогава да не инжектират в икономиката проинфлационни импулси. Ако ние покрием критериите, планът ще бъде изпълнен.
Ние знаем, че традицията е да се влиза в еврозоната на 1 януари, но никъде в еврозоната няма такова решение, което да казва, че не може да е на 1 март, на 1 юни или септември, т.е. ако ние сме обединени около темата за влизане в еврозоната, нека да я следваме последователно и тя ще се случи“, каза още ръководителят на МВФ.