„В Националната здравна стратегия залягат определен комплекс от мерки, които ние планираме да въведем и в Националния план за сърдечно-съдово здраве, каза за БНР доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

„Радваме се, че идеята за важността на сърдечно-съдовото здраве е включена в Здравната стратегия, но Планът ще е едно надграждане на тази стратегия. Ние можем да определим конкретните мерки, които да приложим, за да постигнем целите в стратегията.

Пет са приоритетите ни в този план, като обществено – важният приоритет е превенцията. Но също и ранно лечение, рехабилитация, качество на живот и се надяваме че, институциите ще го приемат, ще ни помогнат да въведем тези мерки и ще контролираме за тяхното изпълнение, допълни още доц. Трайков.

„Иска ми се българското здравеопазване да бъде на нивото, на което е европейското такова. Защото ние се движим напред, приближаваме се, но все още не сме там. Имаме път, който трябва да извървим, но това всичко зависи от нас, обобщи доц. Трайков.

„В Здравната стратегия искаме да бъдат включени няколко основни неща, като Планът за сърдечно-съдовото здраве е почти на финала, посочи за БНР проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска“ и бъдещ председател на Дружество на кардиолозите.

„Имаме всички данни и методи как да постигнем нашата основна цел – намаляване на сърдечно-съдовата смъртност и заболеваемост, те са свързани най-вече с въвеждането на превенцията, тема по която говорим дълги години, улеснен достъп до висококачествено здравеопазване и грижи, по-широко въвеждане на информационни технологии за мониториране на пациента, това са най-важните мерки.

Има и други – като подобряване на организацията в болничната помощ, подобряване на диагностика, въвеждане на повече образни изследвания.

Надяваме се всичко това да влезе в Здравната стратегия, каза още проф. Карамфилов.

„Много трябва да се работи по здравната култура на подрастващите, защото страната е на първо място по тютюнопушене сред младите хора, следват злоупотребата с алкохол и зависимостите… Бъдещото поколение не е много наясно какво трябва да прави или е наясно, но не го прави…

Младите хора не знаят каква превенция има срещу сърдечно-съдовите болести, но също и липсва превенция сред високорисковите групи, да се откриват и да се лекуват.

Лечението също може да бъде оптимизирано, така че ресурсът, който е отделен, който не е малко, да бъде адекватно използван. И ние да лекуваме не най-тежките пациенти, а да ги лекуваме навреме, изтъкна инвазивният кардиолог.

Това, че няма оптимален контрол на рисковите фактори е причината да сме в челните редици по смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

„Това е храненето с високо съдържание на сол, тютюнопушенето, не контролираме кръвното, кръвната захар, холестерола, не ходим на профилактични прегледи, ниските доходи също са причина за по-лошия здравен статус на хората.

С 8-10 години по-кратко живее българския мъж от средно европейския, при жените това е с 6-8 години по-малко, каза още проф. Трайков.

Инвазивният кардиолог посъветва българите, които искат да имат здраво сърце, да бъдат позитивни, да познават рисковите фактори, да се движат поне 4 – 5 км. на ден.

Източник – https://bnr.bg/post/101980120/nacionalen-plan-za-sardechno-sadovo-zdrave