„Газпром“ възнамерява да изрита Европа от пътя ѝ към независимост от руския газ. Западът трябва да се защити. Съдебният иск на „Газпром“ срещу PGNiG е само предвкусване на газовата криза, която може да предизвика нова война в Украйна и да наложи на Европа руските условия за доставка. Ето какво още пише Войчех Якобик в BiznesAlert, предава БГНЕС:
Новата игра на „Газпром“ и приватизацията на газовата политика в Полша
Кризата, изострена от руския „Газпром“, накара някои да предположат, че си струва да се отстъпи от пътя, по който вървят Европейският съюз и Полша, и вместо това да се подпише нов договор с „Газпром“, тъй като това би намалило цените на газа. Такъв договор би бил обвързващ за няколко години, т.е. дълго след края на енергийната криза, и би затвърдил условията за доставка на газ, които бяха оспорени от Европейската комисия в периода преди кризата като неизгодни за потребителите. „Газпром“ настоява за „Северен поток-2“ и за установяване на позиции в Централна и Източна Европа чрез дългосрочни договори. Енергийната криза ще насърчи някои да се откажат от либерализацията, включително Полша, която наближава крайния срок за освобождаване на цените на газа за домакинствата, заложен в полската енергийна политика до 2040 г. Газът за втория договор за „Ямал“, който аз наричам балтийски, ще дойде от “Северен поток-2“, който ще оформи пазара в съответствие с желанието на „Газпром“, а неговите посредници ще могат да приватизират газовата политика на Полша, както пожелаят. Украйна измисли план за блокирането на „Северен поток 2“
Четвърт век либерализация срещу три месеца енергийна криза
Историята на либерализацията на газовия пазар в Европейския съюз започна през 1998 г., преди 24 години, когато Европейската комисия и Европейският парламент приеха Директивата за общите правила за вътрешния газов пазар. Основната предпоставка на новото законодателство е свободата на избор, която позволява на домакинствата и предприятията да сменят доставчика в зависимост от офертата, точно както при доставчиците на мобилни телефонни услуги. Ако някой не харесва абонамента, той премества номера си в друга мрежа. Условията за прекратяване на договора са определени, както и пакетите услуги и отстъпките. Всичко това е възможно, наред с другото, благодарение на развитието на телекомуникационния пазар и на развитието на инфраструктурата, която увеличава достъпността на услугите (капацитета на мрежата). Очаква се подобен ефект да има и либерализацията на газовия пазар, която също е възможна благодарение на развитието на преносната инфраструктура (капацитет на доставките).
През 2006 г. Европейската комисия започна антитръстово разследване срещу „Газпром“, E. ON, EDF и OMV, известни със сътрудничеството си с тази руска компания по проектите „Северен поток-1“ (консорциум) и „Северен поток-2“ (финансови партньори), като заподозря тези големи участници на пазара в непазарни практики. Разследването приключи едва през 2009 г. със споразумение, критикувано от някои участници на пазара, като PGNiG от Полша и „Нафтогаз“ от Украйна. Въпреки това Комисията официално постанови, че „Газпром“ злоупотребява с господстващото си положение. Руснаците са злоупотребявали с него, като са ограничавали достъпа до инфраструктурата, прилагали са несправедливи цени и са си поделяли пазарите. Брюксел призна, че не е имал никакво влияние върху междуправителствените споразумения, като например споразумението за „Ямал“ в Полша.
Констатациите на Комисията бяха използвани при изготвянето на третия енергиен пакет. Това е поредица от нормативни актове, либерализиращи пазара от 2009 г., които включват разделяне на собствеността, свободен достъп на трети страни и независими тарифи. Сега газопроводът „Северен поток-2“ ще бъде подчинен на тези правила в съответствие с Директивата за природния газ на Европейския съюз. Тези разпоредби имат за цел да защитят потребителите от злоупотреби от страна на доставчиците. Международната агенция по енергетика изчислява, че през 2021 г. държавите-членки на ЕС, ще платят с около 30 млрд. щатски долара повече за газ, отколкото ако се бяха придържали към индексирането спрямо индекса на цените на петрола. Въпреки това, благодарение на увеличаването на броя на договорите, индексирани на борсата, от 30% през 2010 г. на 80% през 2020 г., те вече са натрупали около 70 млрд. щатски долара икономии от по-евтин газ. Дойде обаче газовата криза, която внезапно намали привлекателността на газовите борси като TTF и направи временно отново привлекателно индексирането към цената на барел през 2021 г., което дава по-голяма предвидимост, като се имат предвид колебанията.
Новият ценови диктат
Либерализацията на газовия пазар осигури по-голяма гъвкавост и намали сметките за газ, но също така доведе до по-голямо излагане на борсата на колебания. Петролният индекс не отразяваше действителното съотношение между търсенето и предлагането в договорите. Условията зависеха от позицията на доставчика, която в случая на “Газпром“ беше доминираща и според заключенията на Комисията е била използвана неправомерно. Може да се подозира, че това руско дружество е намалило доставките на газ за Европа през 2021 г., за да обърне тази тенденция, което в дългосрочен план работи в негов ущърб. Това е аргумент за второ антитръстово разследване от страна на Европейската комисия, което може да потвърди рецидива и този път да доведе до по-болезнени последици за руснаците.
Интересна нишка, макар и изоставена по време на първото разследване, започнато от ЕК, е ролята на посредниците и партньорите на „Газпром“, между които Engie, OMV и E. ON в проекта „Северен поток-2“. Може би те са участвали и ще продължат да участват в създаването на ценови диктат в Европа, за който мозъчният тръст Breugel писа още през 2017 г. Страните, които подписват атрактивен договор по време на газовата криза, може да научат, че след като извънредната ситуация отмине, партньорът им ще се върне към старите си неправомерни практики, а новият ценови диктат след 2022 г. представлява реална заплаха за енергийната сигурност на ЕС. Запасите от газ в Европа са рекордно ниски и може да не бъдат запълнени през лятото на 2022 г., което ще проточи газовата криза до 2023 г. Някои анализатори предупреждават, че недостигът на газ в Европа може да продължи до 2025 г., когато на пазара ще се появят нови проекти за втечнен природен газ в САЩ, които ще увеличат предлагането. Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?
Ако Украйна прекъсне доставките си на газ заради вътрешна дестабилизация, подклаждана от Русия, или заради руска агресия например, ситуацията ще се влоши още повече. Трябва да сме подготвени и за такъв сценарий. Източници на Ройтерс твърдят, че правителството на САЩ е обявило преговори с редица доставчици на газ в Европа за спешни доставки, в случай че Русия започне нова война срещу Украйна. Допълнителни количества втечнен природен газ вече пристигат в Европа. САЩ се опасяват, че Русия подготвя нова атака срещу Украйна, докато тя е основният доставчик на газ за Европа, отговарящ за повече от една трета от доставките на това гориво. Прекъсването на доставките през Украйна може да изостри енергийната криза, която все още е налице, тъй като Русия ограничава доставките, наред с други причини. Твърди се, че Държавният департамент на САЩ е разговарял с европейски компании за това с колко биха могли да увеличат доставките за европейския пазар, ако се наложи. Той е установил, че има малки количества газ, които евентуално могат да заменят доставките от Русия.
Всичко, освен „Северен поток-2“
Отговорът на заплахата на „Газпром“ е да се увеличи производството на европейски газ, което вече е факт в Дания и Норвегия. Това, между другото, е важно от гледна точка на проекта за балтийски газопровод до Полша, който трябва да направи възможно подписването на сигурен, дългосрочен договор с държава, различна от Русия. Находището Тира в Дания, което трябваше да бъде изоставено поради напредналия енергиен преход на страната, беше възобновено. По подобен начин холандците се въздържат от затваряне на най-голямото газово находище в Европа – Гронинген, и увеличават добива там в случай на недостиг. Транзитът трябва да се осъществи с ограничено използване на газ, за да се избегне нарастващата зависимост от руския внос. Експерти: „Северен поток-2” няма да реши енергийната криза в Европа
Развитието на ядрената енергетика също е много важно, тъй като то намалява ролята на газа в енергетиката по време на прехода. Според оценките на Международната агенция по енергетика търсенето на това гориво ще достигне своя връх в средата на 20-те години, а до 2040 г. то ще намалее с 20%, или почти 90 млрд. куб. м. МАЕ предупреждава, че трябва да се положат усилия за увеличаване на използването на термопомпи вместо газови котли, за да се намали излагането на домакинствата на колебания в цените на газа.
Друг отговор е развитието на доставките на втечнен газ, включително от Съединените щати. Именно развитието на борсовия пазар даде възможност за свободно сключване на спот договори за доставка на втечнен природен газ, което облекчава въздействието на енергийната криза върху пазара на газ. Тези, които купуват това гориво, се борят за договори за втечнен природен газ с азиатските страни. В дългосрочен план това е пазарен инструмент за укрепване на сигурността на доставките, който също така намалява цените, като предлага избор. В средата на януари „Блумбърг“ съобщи, че общо 41 танкера с втечнен природен газ се насочват към Европа, в сравнение с 24, предназначени за Азия. По-краткият маршрут на доставките и рекордните цени на Стария континент насърчават доставчиците да насочват втечнения газ натам. Един от бенефициентите е Полша, която внася втечнен газ от Катар, САЩ и други дестинации. От тази гледна точка играта на „Газпром“ за нови дългосрочни договори е последният му залог за запазване на пазара, който ще се свива, при условие че европейците не затънат в зависимост от руски суровини, например заради проекти като „Северен поток-2“. Това е още един аргумент срещу пускането му от гледна точка на енергийната сигурност и следователно важна карта в процеса на сертифициране, който германският регулаторен орган Bundensnetzagentur възнамерява да приключи през втората половина на 2022 г. Затова новата оценка на германското Министерство на икономиката и климата, която е необходима за възобновяването на този процес след организационните промени, изисквани от „Газпром“, трябва да бъде отрицателна.
Полският фитил
Ако енергийната криза в газовия сектор продължи няколко години, антикризисните решения, въведени от полските законодатели, за да защитят потребителите на газ от колебанията на цените, ще останат по-дълго. Те включват по-ниски тарифи за уязвими клиенти като болници, училища и детски градини, включване на индивидуални клиенти от кооперации и жилищни общности, компенсации за продавачите на газ и защита на депозитите на фондовата борса, както и прехвърляне на отговорността за запасите на Държавната агенция за стратегически резерви. Това са антикризисни решения, въведени по време на рекордни цени, които все още не са станали повод за отмяна на плана на правителството за либерализиране на газовия пазар чрез освобождаване на цените за домакинствата през 2024 г. в съответствие с духа на законодателството, което се развива в Европа от повече от четвърт век. Компенсацията за продавача, ако е необходимо, в размер до 20 млрд. злоти няма да бъде допълнителен доход. Това ще бъде точно толкова, колкото този субект, преди всичко PGNiG, ще загуби от продажбата на газ под цената на закупуването му, която в момента е рекордно висока.
Този механизъм има за цел също така да позволи изчисляването на по-ниски тарифи, намалени с компенсациите, и по този начин се явява като инструмент за защита на потребителите, а не на интересите на PGNiG. Той ще даде на дружеството гъвкавостта, от която се нуждае, за да поддържа стабилни доставките на газ дори по време на криза. PGNiG е единственото дружество, което има клауза за енергийна сигурност, която му позволява да действа против пазарната логика в полза на своите клиенти. Можем да си представим, че когато чисто пазарните дружества отпаднат от пазара поради кризата, PGNiG ще бъде последното сигурно убежище, което ще действа от името на държавата. Струва си да се отбележи, че в случай на криза в Украйна трябва да очакваме още по-драстични решения, включително нормиране на газа. Призракът на въвеждане на специфична военна икономика в условията на недостиг, който се наблюдава в момента в Европа, трябва да бъде взет предвид поне като най-лошия сценарий в стратегическите планове на всяка европейска държава. Съдът на ЕС глобява Полша с по 500 000 евро на ден
Игра за нов договор в Полша
Не е случайно, че в преломната 2022 г. натискът върху полската PGNiG да подпише нов договор за „Ямал“ с руския „Газпром“ нараства. Този натиск включва фалшиви новини за „формулата на PiS“ (PiS – „Право и справедливост“, управляващата партия в Полша – бел. ред.), определена като част от победната арбитражна процедура през 2020 г., и заявлението на „Газпром“ за нов арбитраж относно цените от ноември 2017 г., подадено в средата на януари. Това е обичайна контраатака от страна на руснаците, които винаги отговарят на полските искания за намаления с подобен апел за повишение, показвайки как се отнасят към своите партньори.
Руснаците, от друга страна, искат да убедят поляците, че газът ще бъде по-евтин само в новия договор, а спотът и доставките извън Русия вече не са привлекателни. Те правят това въпреки представените по-горе факти, но могат да намерят поддръжници. Според информация, получена от BiznesAlert.pl, част от правителството и опозицията са склонни да подпишат нов дългосрочен договор с „Газпром“. Победата на полската PGNiG в арбитражния съд в Стокхолм стана възможна благодарение на антитръстовите разпоредби. Като част от решението формулата на цената беше променена и зависимостта ѝ от петрола също, а индексирането ѝ към газовата борса TTF в Нидерландия беше увеличено. Противно на общоприетото схващане, формулата за петрола не беше заменена с формула, основана на борсовите цени. Това решение беше в съответствие с духа на либерализация на газовия пазар в Европейския съюз, който е налице от почти четвърт век. Исканията на PGNiG за преразглеждане на цената, отхвърлени от руския „Газпром“ през 2014 г., 2020 г. и 2021 г., също имаха за цел да променят ценовата формула в тази посока. Сливането на газовите пазари и развитието на газовите борси в ЕС направиха възможно понижаването на цените чрез отдалечаване от петролния индекс в полза на борсата. PGNiG поиска промяна на цените през ноември 2020 г. и промени искането през октомври 2021 г. Тя счита, че искането на „Газпром“ за арбитраж е неоснователно.
Вестник „Комерсант“ твърди, че заради енергийната криза цените на газа вече надхвърлят 1000 долара за 1000 куб. м, докато цените в договорите зависят от стойността на петрола и по този начин достигат 300 долара за същото количество. От ноември 2017 г. насам обаче цените на спота редовно са били по-ниски от тези в договорите с „Газпром“, без да се брои втората половина на 2021 г., т.е. началото на енергийния цикъл. Въпреки това „Комерсант“ не споменава, че Международната агенция по енергетика е признала „Газпром“ за виновен за налагането на рекордни цени на газа чрез умишлено ограничаване на доставките на газ за Европа. Европейската комисия също разследва откъде е дошло това намаление на доставките, което според заместник-председателя Маргрете Вестагер е „предполагаемо“.
Според констатациите на BiznesAlert.pl някои представители на полското правителство и опозицията твърдят, че е необходимо да се подпише нов дългосрочен договор с „Газпром“, в който формулата на цената ще зависи от петрола. Това би означавало, че Русия ще спечели играта срещу Европа, което в най-лошия случай може да предизвика война в Украйна. Може би играта на „Газпром“ е била планирана през пролетта на 2021 г., когато неочаквано главният изпълнителен директор на „Газпром експорт“ Елена Бурмистрова имаше да каже хубави неща на Полша.
„Полша е наш надежден партньор, прекрасна страна. Сътрудничим си от дълго време, преговорите традиционно продължават. Все още имаме много спорове с поляците, но в същото време продължаваме търговските преговори“, каза Бурмистрова.
PGNiG отговори, че не води преговори за удължаване на договора за „Ямал“. Би било неуместно някой да иска и да заплашва тази компания да промени решението си.
Газовата война за Европа тепърва започва
Полша е изправена пред призрака на няколкогодишна газова война, която може да достигне различни степени на интензивност: от наблюдаваните днес високи цени до нормирането на газ в Европа. Поради тази причина в стратегически интерес на държавата е да запази съществуващите мощности за производство на електроенергия от въглища до края на енергийната криза, да намали зависимостта от газ в процеса на енергиен преход, да изпълни програмата за изграждане на атомни електроцентрали възможно най-скоро, да запази независимостта си от руския газ след 2022 г. чрез диверсифициране на инфраструктурата под формата на терминали за втечнен природен газ и Балтийския газопровод, както и да си сътрудничи с партньори от Европейския съюз, САЩ, Норвегия и Катар. Затова въпросът не е да не се прехвърли нито една молекула газ от Русия, а да се въздържи от изкушението да сключи нов дългосрочен договор. 
„Газпром“ иска да използва енергийната криза, за да оспори европейските правила за функциониране на газовия пазар и да наложи своите, познати от неизгодния договор за „Ямал“ в Полша.
„Северен поток-2″ не изнася само газ, но и руска бизнес култура“, заяви полският външен министър Збигнев Рау. МАЕ: Енергийната криза може да заплаши глобалното икономическо възстановяване
Извънредните разпоредби на полския газов пазар трябва да бъдат оттеглени след края на кризата в духа на либерализацията на газовия пазар, която е в сила от няколко години, за доброто на клиентите в Полша и Европа.