Европа е изправена пред труден избор: държавните лидерите са под все по-силен натиск да приложат възможно най-тежките санкции – ембарго на вноса на петрол и газ от Русия, с което да сложат край на продължилата десетилетия енергийна зависимост. Кризата с Украйна: Ще спре ли руският газ за Европа?
Но ЕС много трудно може да се откаже от руския газ, без да се наложат строги ограничения върху промишленото потребление, което може да смаже икономическия растеж, пише Financial Times.
Европейският съюз внася около 30% от своя петрол и 40% от своя газ от Русия, като плаща на Москва приблизително 850 милиона долара на ден по текущи цени, за да поддържа притока на въглеводороди. Отбиването на Европа от руския петрол би било предизвикателство. Да се отърве от руския газ ще бъде още по-трудно. Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?
„Газпром“, най-големият руски производител на газ и монополен износител, доминира световния газов пазар. Миналата година компанията е произвела 540 милиарда кубически метра, повече от BP, Shell, Chevron, ExxonMobil и Saudi Aramco взети заедно, според данни на консултантската компания Wood Mackenzie. От тях 331 млрд. куб. м са били консумирани в Русия, а 168 млрд. куб. м са били доставени в Европа. Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?
Според Джайлс Фарер, ръководител на газовите изследвания в Wood Mackenzie, замяната на този обем би била „невъзможна“, тъй като производството в повечето газови проекти по света вече работи на близки до максималните нива. „Няма нищо друго“, споделя той.
За разлика от петролната индустрия, където големите производители като Саудитска Арабия исторически са задържали допълнителен капацитет, за да помогнат за балансиране на пазара в случай на прекъсване на световните доставки, газовата индустрия работи на или близо до нейния капацитет.

Газът е по-трудно заменим от петрола, тъй като преместването му от точката на производство до точката на потребление изисква тръбопровод или съоръжение за втечняване и следователно по-голяма предварителна инвестиция, изтъква Фарер. В резултат на това страни със значителни газови запаси като Русия първоначално развиват големи вътрешни пазари, преди да изградят капацитет за износ.
Иранската национална петролна компания, най-големият производител на газ след „Газпром“, е добила 291 млрд. куб. м през 2021 г. Но 280 млрд. от тях са били консумирани в Иран, според данните на Wood Mackenzie. Облекчаването на санкциите срещу Техеран в случай на ядрена сделка може да върне международния достъп до ирански газ, но ще изисква нови съоръжения за износ, чието изграждане ще отнеме години.
Освен Русия, единствените доставчици на газ за Европа са Норвегия, Азербайджан, Либия и Алжир, където държавната Sonatrach транспортира 34 млрд. куб. м по тръбопроводи до Испания и Италия миналата година. Глас от Сърбия: Европа и България се прострелват в крака, отказвайки се от руски газ
Алжир може да увеличи това предлагане, ако успее да разреши дипломатическия спор с Мароко, който блокира един от маршрутите му към Испания от миналия ноември, но първо ще трябва да увеличи производството и да задоволи нарастващото вътрешно търсене, според Джеймс Уодъл, ръководител на отдела за европейския газов пазар в консултантска фирма Energy Aspects. „Ако могат да произвеждат газа и ако не се консумира на вътрешния пазар в Алжир, има свободен капацитет за износ“, казва Уодъл.
Норвегия може да увеличи износа с до 5 млрд. куб. м, а Азербайджан – с до 3 млрд. куб. м, според Оксфордския институт за енергийни изследвания.
Вариантът втечнен природен газ

Липсата на алтернативни източници на тръбопроводен газ, достатъчни за компенсиране на спада на руските потоци, не оставя на Европа друг избор, освен драстично да увеличи вноса на втечнен природен газ.
Втечненият газ — природен газ, който е преохладен и кондензиран — не се нуждае от тръбопровод и може да се транспортира с кораби. Замяната на целия руски тръбопроводен газ в Европа ще изисква 112 млн. тона втечнен природен газ годишно, което се равнява на почти 1/3 от настоящия световен пазар на втечнен газ, според Bernstein Research.
Европа иска да намали потреблението си на газ чрез инвестиции във възобновяеми източници и енергийна ефективност, така че е малко вероятно да се наложи да замени всички текущи потоци от Русия, но ще е нужен значително повече втечнен газ, като по-голямата част се очаква да дойде от САЩ. „Надеждата е американският втечнен газ“, признава Уодъл. Отказът от руския газ изглежда все по-труден и скъп за Европа
Третият по големина износител на втечнен природен газ в света след Австралия и Катар, САЩ вече обещаха да помогнат на ЕС да получи допълнителни 15 млрд. куб. м втечнен газ през 2022 г. и повече в бъдеще, без да уточняват колко от газа ще е американски и колко от други държави.
В отговор на нарастващото европейско търсене експертите очакват американските производители да одобрят нови проекти, които могат да увеличат капацитета за износ на втечнен природен газ повече от 2 пъти – от 71 милиона тона (около 105 млрд. куб. м) през 2021 г. до повече от 200 милиона тона годишно (296 млрд. куб. м) до 2030 г. Това ще превърне САЩ в най-големия световен износител на втечнен природен газ и то с много пред останалите. САЩ стават най-големият износител на втечнен природен газ в света
Преди това следващият голям газов проект, който трябва да бъде завършен, е разширяването на Северното находище на QatarEnergy, чиято първа фаза трябва да започне добив през 2025 г., повишавайки капацитета за износ на втечнен природен газ на емирството до приблизително 100 милиона тона годишно до края на 2026 г. Държавната QatarEnergy произведе 110 млрд. куб. м газ миналата година, от които 24 млрд. са консумирани в Катар и 86 млрд. са превърнати във втечнен газ за износ. Катар може да замени 13 % от руския газ за Европа
От седемете най-големи западни енергийни компании Shell е най-големият производител на газ през миналата година, извличайки 103 млрд. куб. м от газови проекти по целия свят, 44 млрд. от които са превърнати във втечнен газ, според Wood Mackenzie. Втечненият газ заема централно място в стратегията на Shell. Рекордните цени помогнаха на газовото подразделение на компанията да генерира 63% от печалбата на групата от 6,4 млрд. долара през четвъртото тримесечие на 2021 г.
Но всяка инвестиция в ново производство – което е нужно на индустрията, за да компенсира загубените руски доставки – е трудно да се одобри от публично търгуваните енергийни компании, тъй като може да са необходими минимум 15 години, за да се изплати, казва Фарер от Wood Mackenzie. Япония – готова да доставя втечнен природен газ за Европа
„Всички международни петролни компании ускоряваха своите амбиции за енергийния преход, така че инвестицията във втечнен природен газ трябва да отговаря на тези критерии. Трябва да се изплати сравнително бързо“, посочва той.
За разлика от петролния пазар, където анализаторите очакват някои страни да продължат да купуват руски суров петрол, което води до частично пренасочване на търговията и така помага за облекчаване на кризата с доставките в Европа, потоците от руски газ не могат да бъдат пренасочени по същия начин. BiznesAlert: Газовата война за Европа тепърва започва
„Газпром“ е доставил около 10 млрд. куб. м в Китай през 2021 г. чрез газопровода „Силата на Сибир“. Москва и Пекин подписаха споразумения за увеличаване на този поток, но газовите находища в Източна Русия, които снабдяват Китай, не са свързани със западните находища, които снабдяват Европа.
Независимо дали ще бъдат наложени официални санкции за износа на газ, Energy Aspects очаква руските доставки за Европа да намалеят с най-малко 21 млрд. куб. м тази година, когато дългосрочните договори, които трябва да изтекат през 2022 г., не бъдат подновени. Липсата на алтернативни източници на доставки означава, че Европа ще трябва да намали потреблението, било на домакинствата, или на индустрията, за да балансира търсенето и предлагането, казва Уодъл.
„Това, което е технически осъществимо и най-приятно, е да го премахнете от индустрията. Това означава огромни съкращения на БВП, загуба на работни места, вместо да принуди хората да мръзнат през зимата“, изтъква експертът.