Близо ли сме до енергийно ефективен и климатично неутрален сграден фонд? Какво означават промените в директивата за енергийните характеристики на сградите за националните политики в сградния сектор? Как ще постигнем европейските зелени цели? Тези въпроси събраха на форум в София евродепутати, водещи експерти и представители на правителството. Панелката – дом на всеки четвърти българин
Да се създаде златен стандарт с кредитна линия на принципа „плащай според спестяванията си“, която да гарантира, че хората няма да обеднеят след инвестицията в енергийна ефективност, а напротив“, предложи евродепутатът Радан Кънев, който е докладчик в ЕП по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

 
„Енергийната ефективност сякаш се превръща в много успешен пазар за богати“, отбеляза той и посочи, че хората с по-високи доходи и по-високо образование много лесно научават предимствата и много лесно виждат, че инвестицията в енергийна ефективност е изключително печеливша. Същевременно огромният брой хора и жилища не попадат в категорията на хора с високи доходи и образование, те попадат в категорията ниски доходи, ниско образование и много лоши характеристики на сградния фонд, в който живеят, независимо дали говорим за еднофамилна къща в село или малък град, или многофамилни жилищни сгради като панелки, изтъкна Кънев. Собствениците ще плащат част от новото саниране
Според него, за да не превърнем енергийната ефективност в пазар за богатите и за да спрем очакването, че бюджетът ще реши проблемите на енергийната бедност, трябва голямо комуникационно усилие и доверие. „Очевидно е, че и националният бюджет, и наличните средства по европейските фондове, и немалката сума в Плана за възстановяване и устойчивост могат да служат единствено за старт за завъртане на машината на финансирането, но без частния финансов пазар, задачата е неизпълнима“, каза Радан Кънев.
10 – 11% от сградния фонд в ЕС се реновират годишно, но това не води до енергийна ефективност. Необходимо е не просто реновиране, а т.нар. дълбоко реновиране, което гарантира подобряване на енергийната ефективност поне 60%, а такива дълбоки реновации в ЕС са под 1%, посочи евродепутатът Цветелина Пенкова, докладчик в сянка по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

 
Тя припомни заложените в директивата цели – нулеви емисии от сградния фонд в ЕС до 2050 г.; всички новостроящи се сгради след 2030 г. да не отделят въглеродни емисии, а в краткосрочен план – да се реновират 15% от сградния фонд в ЕС, като за жилищните срокът е до 2030 г., а за административните – до 2027 г.
Пенкова изтъкна важността на стимулите за домакинствата и увери: „Основната цел е да бъде премахната енергийната бедност в ЕС и социалният аспект ще бъде водещ, когато взимаме тези решения“. Очаква се гласуването в пленарна зала на ЕП да бъде през декември тази година.
В България първо трябва да започнем с определението за „енергийна бедност“, каквото ние нямаме, обърна внимание министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. „Това не може да стане през частна инициатива, държавата трябва в добра координация с институциите да намери решение“, категоричен е той.

 
Целта на предначертаната от ЕК вълна за саниране, е да бъдат обновени 35 млн. сградни единици в ЕС в 2030 г., т.е. годишно да се реновират енергийно по 2% от сградния фонд. Засега само 1% от сградите в ЕС се реновират към енергийна ефективност, като в този 1% само 1/5 или 0.2% от сградния фонд е с намаляване на енергийното потребление с поне 60%.
Процесът създава стойност, също заетост и усилията са важни за намаляване на вредните емисии. Неслучайно това досие е част от пакета „Fit for 55“, който е за постигане на средносрочната цел за намаляване на въглеродните емисии с 55%, отбеляза Сандов. БПГА настоява за справедлив и достъпен за всеки зелен преход
„Имаме много да наваксваме, особено като се има предвид, че това има отношение към други елементи като качеството на атмосферния въздух и вредните емисии“, коментира той.
Борислав Сандов посочи, че от предходния период на оперативна програма „Околна среда“ се довършват проекти за подмяна на отоплителни уреди – от печки на дърва към термопомпи или климатици и също за обществения транспорт. Той съобщи и какво се предвижда за следващия програмен период. Предвидени са 680 млн. лв. за мерки за качеството на атмосферния въздух, като освен подмяна на уреди, е включено поставяне на ВЕИ на покривите под формата на слънчеви колектори. Очакванията са програма „Околна среда“, заедно с Националния план за възстановяване и устойчивост и с програма „Региони в растеж“ да инвестират в енергийна независимост на домакинствата и по този начин – на страната. Масово поставяне на слънчеви панели по покривите предлага Сандов
Общо 773 млн. са предвидени за подобрение на качеството на атмосферния въздух в следващия период на програма „Околна среда“. За тази година има и допълнително предвидени 30 млн. държавно финансиране, което ще отиде към местните власти за подобряване на енергийна ефективност, добави министърът на екологията.
„При настоящите условия, публичните средства ще стигнат до много малка част от гражданите и ефектът ще е пренебрежим. Необходима са решителна реформа в политиките, нови финансови инструменти, отлични резултати от пилотните дейности и активна комуникация за засилено участие на гражданите в процеса“, сподели Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Енергийната ефективност на сградите е сред най-важните приоритети на ЕС и трябва да бъде такъв и за България, особено в ситуация на енергийна криза и външнополитическа несигурност, бе нееднократно изтъквано по време на форума. Расте делът на ВЕИ в енергийния баланс на страната
Наличните средства по различните линии на международно финансиране трябва да насочат към проекти с високо качество и доказани енергийни спестявания, които да привлекат частни инвестиции за масово обновяване на сградния фонд. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията, която се състоя в хотел Балкан по инициатива на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Хабитат България като част от инициативата Renovate Europe.