Хората живеещи под прага на бедността в България достигат 1.532 млн. души или 22.1% от населението на страната. Това означава, че всеки пети българин живее под прага на бедност. Сумата, под която човек се води беден у нас, е 504,33 лева средно на месец на член на домакинство, показват данните на Националния статистически институт за 2021 г.
Размерът на линията на бедност нараства с 11,8%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.7 процентни пункта (128 000 души) спрямо предишната година.
В последните 5 години прагът на бедност се е повишил с около 40%, а делът на бедните у нас се движи около 1,5 – 1,6 млн. души. В първата година от пандемията (2020 г.) броят на бедните сериозно е нараснал, но през 2021 г. е на най-ниското ниво за петилетката. Бедните у нас достигат 1.6 млн. души

Системата за социална защита има ключова роля за намаляване на бедността. Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,1 до 31,5%, или с 9.4 процентни пункта, показват данните за 2021 г. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44,3%, т.е. се удвоява. Подготвят вдигане на социалните помощи
Сериозни разлики в различните области

Линията на бедността е различна за всяка област у нас. През 2021 г. най-ниското ниво е в областите Видин и Монтана – съответно 343 и 355 лева. Най-високото равнище се отчита в област София-град (733 лева), следвана от областите Перник (592 лева), Кюстендил (539 лeвa) и София-област (529 лева).
Най-висок е делът на бедните спрямо прага на бедност за областта в областите Стара Загора – 28.3%, София – 25.8%, Сливен – 25.2%, и Бургас – 25.2%. Най-нисък е делът на бедните в областите Силистра – 10.2%, Габрово – 11.1%, Благоевград и Разград – по 15.1%.
Линията на бедност за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. в почти всички области. С най-голямо нарастване са областите Монтана (с 31.5%), Плевен (с 25.9%), Шумен (с 23.0%), Габрово (с 22.9%), Разград (с 22.7%) и Сливен (с 22.6%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Силистра (с 5.6%) и Смолян (с 0.7%).
Най-малко са бедните мъже в област Габрово – 8.8%, а най-много в област Стара Загора – 26.1%. Най-малко са бедните жени в област Силистра – 9.1%, а най-много са в област Стара Загора и област Русе – съответно 30.4% и 30.3%.
В областите Русе, Кюстендил, Разград, Ямбол, София област, София-град, Сливен, Перник, Търговище, Смолян и Плевен жените, живеещи в риск от бедност, са значително повече от мъжете. В 5 области – Силистра, Ловеч, Видин, Пазарджик и Хасково, бедните мъже са значително повече от жените.
Безработните и работещите бедни
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от българите, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. Делът на бедните е най-висок сред безработните хора (50,2 на сто за 2021 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11,8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2021 г. всеки десети зает българин попада в групата на т.нар. работещи бедни. Делът им нараства спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта до 10%. Работещите на непълно работно време са в 3 пъти по-висок риск от бедност спрямо заетите на пълен работен ден.
Колкото по-ниско е образованието, толкова по-голям е рискът от бедност. Цели 61% от работещите бедни са с начално и без образование. Делът на бедните намалява два пъти за хората с основно образование (29,5%) и над 6 пъти за тези със средно образование (9,1 на сто). Едва 3,6% от работещите бедни са висшисти.