Голямото поскъпване на долара няма очаквания силен ефект, предвид историческия опит. Причина за това са динамичните събития в световната икономика и на финансовите пазари, пише за Financial Times президентът на кеймбриджския Queens’ College и главен икономист на Allianz и Gramercy Мохамед Ел-Ериан. Доларът близо до нов връх след действията на Фед
Поскъпването на долара има своите добри и лоши страни. От една страна, това би следвало да коригира в известна степен световната икономика, като стимулира износа на по-слабите страни и същевременно облекчава инфлационния натиск в САЩ чрез намаляване на цената на вноса.
Но от друга страна, при сегашните условия бързото поскъпване на долара крие и опасности за разклатената световна икономика и за разстроените финансови пазари. 
От началото на годината валутата на най-устойчивата икономика в света е поскъпнала с около 10% (измерено с индекса на глобалната стойност на валутата DXY). А общото 12-месечно поскъпване от 16% доведе индекса до стойности, невиждани за последните 20 години. Доларът поскъпна до близо 20-годишен връх
В резултат на това може да очакваме да се случат три неща. Първо, по-изразено повишаване на лихвените проценти от страна на Федералният резерв на САЩ, отколкото централните банки в другите развити страни, второ, по-добри икономически резултати на САЩ, които да привлекат капитали от останалия свят и трето, по-голям интерес към финансовите пазари. Скоро доларът и еврото ще се изравнят?
Тази ситуацията намалява конкурентоспособността на САЩ и допринася за рекорден търговски дефицит, но засега политическият отзвук е все още слаб. В миналото подобно покачване на долара е заплашвало с търговски войни, сега обаче силният американски пазар на труда устоява на напреженията.
Липсата на политическо недоволство на САЩ за поскъпването на долара не е безпроблемно за глобалната икономическа и финансова стабилност. Рисковете са големи особено за страните, изправени пред опасност от кризи в икономиката, енергетиката, храните и дълга.
За тях покачването на долара е равносилно на по-високи цени на вноса, по-скъпо обслужване на външния дълг и по-голям риск от финансова нестабилност. То оказва допълнителен натиск върху страни, изразходвали голяма част от ресурсите си, за да се спрарят с тежките последици от пандемията.
Най-застрашени са страните с ниски доходи, които са затруднени от високата инфлация на храните и енергията. При тях кризата с разходите за живот поражда и заплахата от глад.
Ако случаите на икономическа и финансова нестабилност се умножат, това може да засегне сериозно глобалния растеж, да доведе до спиране на плащанията по държавния дълг и да предизвика социална, политическа и геополитическа нестабилност.
Начинът да се намалят рисковете, свързани с твърде бързото поскъпване на долара, е останалата част от света да напредва по-бързо със структурните реформи, които засилват растежа и производителността, повишават възвръщаемостта на капитала и увеличават икономическата устойчивост.
В противен случай теоретичното обещание за организирано глобално приспособяване, включващо външно стимулиране на слабо представящите се страни, ще се превърне в предизвикателен източник на икономическа и финансова нестабилност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще загуби ли щатският долар статута на световна резервна валута? 
Путин: Печатането на долари от САЩ вреди на световната икономика