Глобалният дълг достигна рекордните 305 трилиона долара, но заедно с това обаче общото съотношение дълг към БВП е намаляло, показват данни на Института за международни финанси. Причина за това е, че двете най-големи икономики в света взеха най-много заеми през първото тримесечие на 2022 г.
Двете водещи световни икономики – Китай и САЩ са задлъжнели с нови 4 трилиона долара за първите 3 месеца от годината. Държавният дълг на Пекин се е увеличил с 2,5 трлн. долара през първото тримесечие, а този на Вашингтон с 1,5 трлн. долара. За трето поредно тримесечие общият дълг в еврозоната е намалял. ЕК планира нов европейски дълг в подкрепа на Украйна
Немалко държави от нововъзникващи, а и от развитите пазари, навлизат в цикъла на затягане на паричната политика, воден от Федералния резерв на САЩ, който има високи нива на дълг, деноминиран в долари. Нов рекорд: Държавният дълг на САЩ надхвърли 30 трилиона долара
Според доклада на Института по-високите разходи по заеми ще уязвят още повече дълга, тъй като централните банки тенденциозно затягат паричната и лихвената си политика, за да ограничат инфлационния натиск. „Въздействието може да бъде по-сериозно за кредитополучателите на нововъзникващи пазари, които имат по-малко диверсифицирана инвеститорска база“, се казва още в изследването. Бързото поскъпване на долара е риск за световната икономика
От началото на 2022 г. доходността по еталонните 10-годишни държавни ценни книжа на САЩ бележи ръст с около с 1,5%, а по-рано този месец достигна най-високите нива от 2018 г. Ще блокират ли САЩ плащанията на Русия по дълга?
Основните източници за увеличаване на заемите бяха корпоративните задължения извън банките и държавните заеми, като дългът извън финансовия сектор нарасна през първото тримесечие над 236 трлн. долара, с около 40 трлн. долара по-голям спрямо преди две години при старта на пандемията.
Държавният дълг в световен план също бележи ръст за същия период, но по-плавен. С нарастването на разходите по заемите обаче (заради по-високите лихви) държавните баланси засега остават под натиск.
Според анализа на Института е възможно високите и променливи цени на суровините да принудят някои страни да увеличат още повече публичните разходи, за да предотвратят социален отзвук, тъй като нуждата от държавно финансиране още надвишава нивата отпреди пандемията. „Това може да е особено трудно за нововъзникващите пазари, които са с по-малко фискално пространство“, се казва още в доклада.
Липсата на прозрачност също е проблем за развитите пазари, където общият дълг приближава 100 трлн. долара спрямо 89 трлн. долара през 2021 г. Трети сме по най-нисък дълг в ЕС
„Основните пречки, които нарушават симетрията между кредитори и длъжници, са ограниченото покритие на условните задължения, широката употреба на клаузи за поверителност, както и това че известяването на задълженията по публичния дълг не се случва навреме“, според доклада.
През първото тримесечие на 2022 г. съотношението на глобалния дълг към БВП обаче е спаднало до 348%. Това е с около 15 пункта под рекорда от 2021 г., като в страните от Европейския съюз се наблюдават големи подобрения на този показател. Първите места по най-голямо увеличение на дълга по отношение на БВП пък отбелязват Виетнам, Тайланд и Южна Корея.
Очаква се икономическият растеж да се забави тази година, с неблагоприятни последици за динамиката на дълга. „На фона на строгите COVID локдауни в Китай и затегнатите глобални условия за финансиране, е възможни това забавяне да ограничи или дори ще обърне тенденцията надолу в съотношенията на дълга към БВП“, заключава анализът. Значителен спад на растежа прогнозира Световната банка
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Теглим 300 млн. лв. нов дълг