Шумът е не само дразнещ, но и разболява. Той влияе еднакво зле на хората и животните, та дори и на растенията. Доказано е, че хората с по-ниски доходи живеят в по-шумна среда. Как шумът може да бъде намален, разказва Deutsche Welle.
Хората възприемат звуците по различен начин и това е напълно нормално. Докато празненството в дома на съседа за едни превръща спокойната нощ в ден, други продължават да си спят спокойно. Над определени децибели обаче никой не може да игнорира шума. Защото е доказано, че твърде силният шум се отразява зле на хората и животните, а дори и на растенията. Това е феномен, който е все по-често срещан – както в големите градове, така и сред природата.
12 000 случая на ранна смърт
Високите нива на шум, независимо дали през деня или нощем, се отразяват зле на организма. А ако шумът е постоянен, било то от автомобилен трафик, преминаващи влакове, посетители на заведения или от излитащи самолети, човешкото тяло се намира под постоянен стрес. Само в Европа поне 20% от населението е изложено на високи нива на шум от пътния трафик. Твърде високи нива на шума могат да доведат до заболявания на метаболизма, високо кръвно налягане, диабет или дори инфаркт. 48 000 случая на сърдечно-съдови заболявания и 12 000 случая на преждевременна смърт всяка година се приписват на постоянно високите нива на шума.
Екстремни нива на шум се отчитат във всички големи градове от Лондон до Дака, Алжир, Барселона и Берлин. В Ню Йорк например, 90 на сто от хората, които използват обществения транспорт, са изложени на шум, който силно надвишава нормата, поради което би могъл да причини трайни увреждания на слуха. Всеки десети българин в градовете се оплаква от шум над нормите
По-бедните живеят в по-шумна среда
В Хонконг и други големи градове най-рискови са маргинализираните групи от обществото, които са изложени на особено високи нива на шума.
Според Томас Мик, експерт по шума от Агенцията за околната среда, шумовото замърсяване е ярък пример за екологична несправедливост. „Ако апартаментът или къщата се намират край голям булевард, плащате по-нисък наем. Това означава, че хората, които не разполагат с много пари, обикновено живеят на по-шумни места.“
Хората с ниски доходи често живеят в близост до промишлени предприятия, сметища или големи пътни артерии и са изложени на по-голям шум, отколкото хората с по-високи доходи. Според доклад на Програмата на ООН за развитие това разделение често е на етническа основа.
Животните и хранителните вериги се объркват
Не само човешкият организъм страда, когато е изложен на твърде силен шум. Изследвания показват, че всички животински видове реагират на повишените нива на шум и понякога дори променят поведението си.
Птиците в градска среда често пеят по-силно от останалите. Градските синигери в Европа, Япония и Великобритания са по-гръмогласни от горските си събратя. Забелязват се и промени в силата на звуците, които издават насекоми, скакалци и жаби, живеещи в близост до магистрали. Новата им песен обаче невинаги се приема добре от потенциалните сексуални партньори и може да има отрицателен ефект върху размножаването. Жабите в Богота вече крякат предимно в паузите, когато шумът намалее, за да бъдат чути. „Това означава, че цялото местообитание на животните е негативно повлияно от шума“, казва Томас Мик.
В САЩ шумовото замърсяване се е удвоило в повече от половината национални паркове в страната. Основната причина за шумовото замърсяване в природните резервати е шумът от околни магистрали, от мини и различни промишлени предприятия. Това оказва пряко въздействие и върху разпространението на растителността, тъй като птиците могат да мигрират, а те са тези, които често пъти разнасят семената на растенията.
Как може да стане по-тихо
Според доклад на Програмата на ООН за развитие проблемът може да бъде ограничен с помощта на повече дървета, храсти и дървесни видове в градовете. Те разпръскват и заглушават шума и същевременно допринасят за по-добър климат и градска среда. Томас Мик обаче не смята, че това ще помогне прекалено много, „защото шумът на практика преминава през тях. Единственото решение е звукоизолацията“, твърди той.
Според него е много по-ефективно да се намали максимално трафикът в градовете, да се въведе ограничение на скоростта до 30 км/ч на повече улици, да се насърчава ползването на обществения транспорт, електромобилите и разширяването на велосипедните алеи. В момента във Франция се тества радар, който засича онези превозни средства, които са по-шумни от допустимото. Нарушителите на ограниченията за шум ще се наказват в бъдеще с глоби.
С намаляването на автомобилните ленти и трафика в градовете спечеленото пространство може да се превърне във велоалеи или зелени площи и паркове. По този начин ще се подобрят градският климат, биоразнообразието и качеството на живот. Учените са успели да докажат, че естествените звуци, като например пеенето на птиците, ромонът на водата или шумоленето на листата намаляват стреса и имат положителен ефект върху човешкото здраве. Ето кой е най-добрият природен лек срещу стреса