Тази седмица стана ясно, че някои от най-богатите страни в света забраняват вноса на руско злато, като следваща санкция върху Русия и руската икономика. Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че САЩ ще забранят руското злато, вторият най-ценен износ на страната след енергийните източници.
Износът на злато е донесъл на руската икономика 12,6 млрд. британски лири, или 15,5 млрд. долара през 2021 г., според британското правителство. Руското злато присъства в историята и живота на Стария континент вече повече от 100 години и тази новина ни припомня една от най-интересните и тайнствени истории за последния век.
Една от неразрешените енигми на европейската история е какво се случва с руското имперско злато след Октомрийската революция. Става въпрос за една от най-големите загадки в руската история – за златния резерв на семейството на император Николай II (на снимката отдолу), огромно количество благороден метал, който се предполага, че изчезва преди повече от 100 години по време на революцията.

Една от версиите гласи, златото е закарано с влак по Транссибирската железница, като се приема, че той може да е решил изхода на руската революция. Според някои златото е погребано в полетата на Сибир, а пазачите му са успели да откраднат малко от него. Други смятат, че царското съкровище лежи на дъното на езерото Байкал.
Историците вярват, че цялото състояние е открито и отчетено. Същото е описано и в книгата на Сергей Волков, проследила съдбата на „златния влак“ на генерал Колчак. Все повече хора обаче се съмняват в написаното.
Преди Първата световна война Русия притежава третия по големина златен резерв в света, като по-големи са запасите единствено на САЩ и Франция.

Когато започва войната, поддръжниците на царя – Бялата гвардия, преместват над 500 тона злато от тогавашната столица Санкт Петербург, която е много близо до западната граница на страната. Златото е изпратено до Казан – търговски град на Транссибирската железница, разположен на 630 км източно от Москва.
Червената армия на болшевиките, предвождана от Владимир Ленин и неговия командир Лев Троцки, обсажда Казан, за да заграби златото. Този, който получи съкровището, ще има достатъчно средства за оръжие и войници, а оттам и да спечели революцията.
През лятото на 1918 г., след тежка битка Троцки и Ленин превземат Казан, но когато войниците от Червената армия влизат в банката в града, там ги чакат празни трезори. Съкровището вече е на път към Сибир, който все още не е под техния контрол. Троцки използва собствена влакова композиция и тръгва по следите на златото.
Книгата на Волков е публикувана през 2011 г. Той е историк с големи познания за Сибир и Байкал. Ако човек чете неговия труд, може да си представи две въоръжени влакови композиции, гонещи се през сибирските гори. Пътят от Сибир до Казан в момента е 3 дни, но преди век се е равнявал на месеци. Влаковете се задвижвали от ръчно зареждани въглищни пещи. Още повече, че пътуването е накъсвано от битки, недостиг на гориво и сурови зимни условия. Заради този хаос нито Бялата гвардия, нито болшевиките напредват бързо.

Няколко месеца по-късно, наполовина навътре в Сибир, златото пристига при генерал Александър Колчак, новият водач на Бялата гвардия (на снимката горе). С войниците на Троцки след себе си, той нарежда влакът да отиде още по-далеч от врага, на изток. Влакът стига до Иркутск, търговски град близо до езерото Байкал.
Там са блокирани чешките батальони, наети от Русия да се сражават заедно във войната. Те не могат да се придвижат, тъй като болшевиките завладяват западната част на страната и прекъсват пътищата към Европа. Чехите обаче искат да се приберат и затова, когато влакът със златото пристига в Иркутск, те пленяват Колчак и съкровището и го предават на Червената армия, като билет за вкъщи с позволение да си заминат от пристанището във Владивосток. По онова време инфраструктурата в Източна Русия не е така поразена от войната и за чехите този маршрут е по-безопасен.
Заговорът е успешен – болшевиките взимат златото, пускат чехите да заминат и убиват Колчак, който през следващите 70 години е представян в учебниците като враг на народа. Интересно обаче е, че в Иркутск има почти нов паметник на генерал Колчак. Руските историци явно са пренаписали главата, проследяваща хронологията на революцията. Паметната плоча гласи, че е защитавал идеалите и съкровището на империята.

Историята на руското имперско злато обаче не свършва в Иркутск. Руснаците натоварват златото на друг влак обратно за Казан. Според книгата на Волков съкровището се връща цяло в града, но историци твърдят, че липсват поне 200 тона от благородния метал.
Интересно за местните е с такова богатство в ръцете, дали чешките войници са предали всичко на Червената армия, или са оставили част от тях за завръщането си? Те твърдят, че чехите са прибрали кюлчета злато във влаковете за Чехия и са тръгнали през Саянските планини. Легендата гласи, че точно по тази железопътна линия една от композициите дерайлира и потъва в дълбоките води на езерото, а златото си е там и до ден-днешен.
Хората в Москва не вярват на тази история и я смятат за напълно измислена. Но по-възрастните жители на Иркутск, чували легендите от техните родители, знаят, че нещо се е случило. Освен това старите влакове са били нестабилни.

Според тях обаче Байкал добре пази своите тайни, тъй като дори опитни водолази не са открили злато на дъното му. Дали обаче наистина златото е там?
Когато изследователската подводница Мир обхожда дъното на езерото през 2009 г., екипажът намира останки от влакова композиция на 700 метра дълбочина. Виждат се малки проблясващи частици в почвата, но не могат да бъдат достигнати и извадени на сушата. Според някои това не може да бъде друго освен злато.
В крайна сметка всички в този край се питат дали златото е заровено на дъното на езерото или в близките гори. Затова и легендата за изгубеното руско злато е неделима част от Байкал и Сибир.