Премиерът на Северна Македония събрал македонскиот народ и рекъл:
– Македонци! Ние велик народ ли сме, бре?!
– Дааа!
– Е тогава зошто немаме атома бомба?
– Ми да си направим!
Намерили и отсекли най-високото дърво в Шар планина.
По стара сръбска рецепта направили план и скица.
Издълбали сърцевината на дървото с брадви.
Изчопкали барута на 1 милион клечки кибрит и така осигурили нужния барут.
С него натъпкали яко ракетата.
Пуснали един дълъг фитил и тъкмо да го запалят и Заев попитал:
– Къде ке я стреляме бре??
– Как къде, то се знае – по София!
– Зошто па по София бре?
– Како са гнусни татари, фашистички окупатори и не си дават историята да я ползваме и ние…
Така и направили. Написали „по София“ на ракетата и запалили фитила.
Събрали се около нея и зачакали.
Чуло се силно бууум… Вдигнал се пушек, а всички се търкалят по земята.
Премиерът, без ръка, без крак, едвам се надига, поглежда и казва:
– Леле, представяте ли си сега в София какво е?!