Инфлацията в еврозоната се покачи през декември до най-високия си годишен темп от началото на записите през 1997 г., съобщи Eurostat. Инфлацията е по-страшна от пандемията, цените може да скочат още
Първоначалната оценка е за 5%, но потвърждава тенденцията, водена от рязкото покачване на цените на енергията, които се повишиха от 4,9 процента през ноември до най-високата стойност за четвърт век. Тези данни са доста над целта на Европейската централна банка за 2,0% инфлация в еврозоната, предаде БГНЕС.
ЕЦБ обаче смята, че тази инфлация е преходна и би трябвало да спадне през 2023 г., след като достигне своя връх през 2022 г.
Рязкото покачване на цените през последните месеци се дължи главно на изключителното поскъпване на газа и електроенергията. През декември годишното увеличение на цените на енергията достигна 26%, изпреварвайки значително останалите продукти, включени в кошницата на Eurostat. Въпреки това цените на хранителните продукти, алкохола и тютюневите изделия нараснаха с 3,2%, изпреварвайки промишлените стоки с 2,9% и услугите с 2,4%.
Сред големите държави най-голямото увеличение е в Испания – 6,7%, и Германия – 5,7%. Обратно, цените остават по-умерени в Италия и Франция, според хармонизираните европейски данни, изчислени от Eurostat. Абсолютен рекорд по инфлация в еврозоната
Инфлацията е особено висока в балтийските държави, като най-високото равнище за еврозоната е отчетено в Естония – 12%, и Литва – 10,7%.

Значително поскъпване на зеленчуците и плодовете се очаква през годината. Причината са повишените цени на електроенергията, газа и торовете. „Очаквам българските оранжерийни зеленчуци да са два пъти по-скъпи“, заяви пред БНР зеленчукопроизводителят Николай Недялков. Той допълни, че цените на торовете в момента са се покачили в пъти. Идва голям скок на цените в следващите месеци
Най-висок скок на цените се очаква да има при българските оранжерийни домати и краставици. Все още е рано да се каже какво ще е положението при зелето и морковите, защото зеленчукопроизводителите се надяват да се стабилизират цените на торовете и горивата. Какво предизвика инфлацията и рязкото поскъпване на всичко?
Оранжерии, където зеленчуците се отглеждат върху почва, работят почти изцяло за износ. „Всичко се изнася за Европа. Продукцията е скъпа и българите не могат да си я позволят“, посочва Недялков.
Собствениците на оранжерии вече трябва да са подготвили разсадите си и да започнат да ги разсаждат. Например разсадът при краставиците трябва да е на 35 дни, за да се развие оптимално. Ако е на 45 дни, тя вече е прераснала, боледува и реколтата се компрометира. Притежателите на оранжерии трябва да решат ще сеят ли краставици или не, обясни Недялков.
Щом веднъж продукцията е засята, вече няма път назад – разходите нарастват лавинообразно. По думите му много хора се отказват да произвеждат заради все по-високите разходи. От 142-ма зеленчукопроизводители в Югоизточна България в момента са останали едва трима. Токът за бизнеса поскъпна рекордно. Ще издържат ли фирмите?
Стоманено-стъклените оранжерии имат още по-големи разходи за отопление. Щом върху покривите им се натрупа сняг, собствениците им бързат да го стопят, за да не рухне конструкцията и да смачка вътрешността на оранжерията. В такива моменти единственото средство е отоплителните инсталации да заработят на максимална мощност (което значи още по-големи разходи за отопление). „Всъщност те топят снега, за да предпазят оранжериите. Те трябва да пуснат инсталациите на максимална мощност независимо дали има продукция в тях, или няма“, пояснява Недялков.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекордно поскъпване на живота в България