Обемът на новия пакет от мерки за стимулиране на японската икономика, засегната от пандемията от коронавирус, ще възлезе на около 78,9 трилиона йени (691,5 млрд- долара), съобщи агенция „Киодо“, предаде БГНЕС. Турция вдига заплати и сваля данъци, за да спаси най-бедните
Правителството на страната ще отпусне 55,7 трилиона йени (488,2 млрд. долара) от бюджета. Останалите средства в размер на около 23,2 трилиона йени (203,3 млрд. долара) са частни инвестиции. Очаква се пакетът от мерки да бъде одобрен на 19 ноември. Обемът му надхвърли почти два пъти очакванията на икономистите.
Използвайки тези средства, японските власти възнамеряват да увеличат икономическата подкрепа за населението и бизнеса. Семействата с деца под 18-годишна възраст ще получават обезщетения в размер на 100 хиляди йени (около 880 долара) за всяко дете. Миналата година всички жители на Япония, включително постоянно пребиваващите чужденци, получиха еднократно плащане от 100 000 йени като част от подкрепата за населението на фона на пандемията. Пакет от стимули за 40 милиарда евро одобриха италианските власти
Новите мерки за стимулиране на икономиката са част от предизборните обещания на премиера Фумио Кишида, който встъпи в длъжност през октомври.

Цената на манатарката стигна рекордните 50 лева за килограм, докато преди около година се търгуваше за по 6-8 лева. Това обяснява пред вестник „Монитор“ инж. Юлиян Колев от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове.
Той признава, че производителите не помнят такива цени. Причината е, че количествата на събраните гъби са били малки, но в същото време такава е била ситуацията и в съседни страни като Румъния и Сърбия. От бране на гъби може да се изкара средна месечна заплата само за половин час
Слаба реколта

„Като цяло в европейски мащаб реколтата беше слаба. Времето не беше много благоприятно, това беше най-големият проблем. До 15 октомври беше суша, после пък по 10-15 дни валеше дъжд и изведнъж застудя. Земята изстина и гъбата няма как да се развива, обяснява инж. Колев. Той посочва, че в момента страната ни изнася диворастящи гъби зад граница, но в малки количества. Износът е най-вече за Италия, Франция и Германия. Търсят се и гъби като рейши и челядинка. От асоциацията все пак изтъкват, че след пандемията търговията се нормализира.
Преди време от браншовата организация се оплакаха, че студената пролет и COVID мерките са сринали износа на гъби. Тогава стана ясно, че цената на замразената манатарка е паднала с 20%, като същата тенденция се наблюдаваше и при сухите гъби.

Заради затварянето на ресторантите в цяла Европа предприятията у нас бяха пълни със замразена продукция. През юни обаче ситуацията се подобри и от бранша отчетоха раздвижване, като според тях производителите се върнали на нивата от 2018 г. По данни на асоциацията едва 1% от добива на гъби се консумира у нас, като причина за това се изтъква липсата на традиция в менюто ни да присъстват горски и диворастящи гъби. 95% от печурките в българските магазини са полски
Производители обаче допълват, че продължава да има проблем с липсата на берачи. „Това е проблем от години. Причината е, че хората са ангажирани с постоянна заетост. Професионалните берачи отпреди 20-30 години вече са възрастни и няма кой да ги замести“, казва Колев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Родопите има богата реколта от гъби, но няма гъбари