Близо 42 милиона пратки следи Национална агенция за приходите (НАП), съобщава ведомството на сайта си. Сумата от наложения платеж за тях е над 3,6 млрд. лв., става ясно от данните за лицата, извършващи продажби в интернет, подадени в НАП от пощенските оператори и куриерските фирми. Данъчните ловят нелегални онлайн търговци
Над 11 милиона от пратките са на физически лица, като повече от 34 000 са декларирали приходите си от продажби в интернет за 2020 г. НАП търси данъци от 7000 души за онлайн търговия
Физическите лица, които извършват търговска дейност в интернет с цел печалба, независимо, че не са регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, са длъжни да декларират доходите си от продажби в Приложение №2 от годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, напомнят от НАП.
В случаите, в които физическото лице получава доходи от друга стопанска дейност в качеството си на земеделски стопанин, свободна професия или занаятчийска дейност чрез продажби в интернет с наложен платеж, получените суми се декларират в Приложение №3.
При продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, която не е свързана с извършвана от физическото лице стопанска дейност, доходите се декларират в Приложение №5.
При продажба на вещи за лично ползване и такива, които не са купени с цел след това да бъдат препродадени, гражданите не дължат данък и няма нужда да декларират сумите. Иначе продажбите онлайн с цел продажба се облагат с данък от 10% или 15% в зависимост от това каква дейност извършват търговците. Пандемията позлати онлайн търговци и куриери
За да разясни в кои случаи е-продажбите трябва да се облата, от НАП стартират информационна кампания, насочена както към търговците онлайн, така и към потребителите. Чрез страниците на приходната агенция във Facebook – „Влез в час с данъците“ и „Вземи си касовата бележка“ ще бъдат разяснявани правата и задълженията на търгуващите в интернет и техните клиенти, както и възможностите им да подадат сигнал, ако попаднат на некоректен търговец.

Плащанията към бизнеса в размер на 110 лева за мегаватчас използвана електроенергия няма да се считат за държавна помощ и България може да приложи мярката за защита на небитовите потребители от високите цени на електроенергията. За това информира директорът на Главна дирекция „Конкурентоспособност“ в Европейската комисия Оливие Герсент в писмо до Министерството на финансите, препратено и до Министерството на енергетиката, съобщиха от енергийното ведомство.
„Разбираме, че мярката ще е от полза за всички потребители, различни от тези, които подлежат на регулирани цени“, е записано в писмото от ЕК. Въз основа на представената информация ГД „Конкурентоспособност“ счита, че мярката е неизбирателна и следователно не представлява държавна помощ. Над 250 000 фирми плащат по-евтин ток от 1 ноември
Полученият отговор от страна на Европейската комисия отваря възможността за практическо стартиране на плащанията по програмата за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията. Според предвиденото в нея всички небитови крайни потребители ще бъдат компенсирани с по 110 лв. за всеки използван мегаватчас електроенергия.
Помощта ще се получава чрез приспадане на съответната сума от сметката за всеки клиент. За да се случи това, Министерството на енергетиката сключва договори с търговци на електрическа енергия, доставчици от последна инстанция, производители, които продават директно на крайни небитови клиенти, както и с оператора на организирания борсов пазар на електроенергия.
До момента са сключени договори с доставчиците, които имат най-много клиенти.
Актуалният списък с тези договори е публикуван на сайта на МЕ и във Facebook профила на ведомството, се посочва в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Експерт: Най-лошото от енергийната криза тепърва предстои

Унгария наложи таван на цените на горивата, за да предпази потребителите от рязко покачване на цените и да спре растящата инфлация. Решението обяви Гергели Гуляш, началник на кабинета на премиера Виктор Орбан.
„Надяваме се, че това ще помогне на икономиката и може да допринесе за ограничаване на инфлацията“, каза Гуляш. Той повтори, че Унгария ще продължи със замразяването на цените на енергията на дребно на фона на скока в сметките за електроенергия в цяла Европа.
От 15 ноември цените на бензина на дребно не могат да надхвърлят 480 форинта (или 1,31 евро) за литър, което е под сегашните цени, надхвърлящи психологическата граница от 500 форинта (1,37 евро) за литър. Таванът ще остане в сила 3 месеца, като няма да се прилага за първокласните горива.

Средните цени за най-масовия вид бензин достигнаха рекордните 507 форинта (1,39 евро), според уебсайта за сравнение на цените holtankoljak.hu, докато средната цена на дизела се покачи до 513 форинта (1,40 евро) за литър.
Мярката идва, след като годишната инфлация през октомври достигна 6,5% – най-високото ниво от 2012 г. насам. Разликата в цената ще бъде поета от търговците на горива на дребно, които няма да компенсирани от държавата, заявиха унгарските власти.
Правителствата по цял свят са под натиск да помогнат на потребителите да издържат на покачващите се цени на енергията. В Унгария цените на горивата скочиха с 31% през октомври в сравнение с година по-рано, което помогна на инфлацията да достигне деветгодишен връх.
Таванът на цената е последната от мерките на Орбан за повишаване на настроенията на потребителите преди предстоящите след няколко месеца избори, допълвайки почти 20% увеличение на минималната работна заплата от следващата година и данъчна отстъпка от 1,9 млрд. долара, пише Bloomberg. 
Най-големият търговец на горива в Унгария – Mol Nyrt. засега запазва мълчание за новите мерки. „Размерът на отрицателното въздействие (върху Mol) зависи от това колко дълго правителството поддържа ограничението на цената“, каза Гелерт Гаал, анализатор в базираната в Будапеща брокерска компания Concorde.
Според експерта е напълно вероятно таванът на цените да бъде удължен с още два месеца до парламентарните избори следващата пролет.
Унгария не е първата източноевропейска държава, която прилага мярката с ограничаването на цените на горивата. Същото направи и Хърватия в средата на октомври за период от 30 дни, а наскоро удължи с още месец. Разходите за спряното поскъпване на горивата в балканската държава се поемат както правителството, така и от дистрибуторите. Румъния пък наложи таван на цените на тока и газа за домакинствата.
Инфлацията е все по-голям проблем
Инфлацията в Унгария е все по-голям проблем. Някои икономисти смятат, че Унгарската централна банка, която започна да повишава лихвите през юни, но след това забави темпа на затягане през септември, може да бъде принудена да повиши рязко лихвените проценти следващата седмица, за да овладее инфлацията и да подкрепи форинта. Инфлацията ще продължи да расте, уверени са в ЕЦБ
Валутата падна до най-ниските си нива от две седмици над 365 за евро в четвъртък, притисната от по-силния долар и несигурността относно готовността на централната банка да затегне допълнително паричната си политика, предава Reuters. 
„Последните изненади на възходящата инфлация означават, че сега очакваме инфлацията да бъде средно 5,9% на годишна база през 2022 г. (4,0% преди), което също предполага по-висок лихвен процент от 4%, който вероятно ще бъде достигнат до средата на 2022 г.“, посочва икономистът на HSBC Агата Урбанска-Гинер.