Плащанията към бизнеса в размер на 110 лева за мегаватчас използвана електроенергия няма да се считат за държавна помощ и България може да приложи мярката за защита на небитовите потребители от високите цени на електроенергията. За това информира директорът на Главна дирекция „Конкурентоспособност“ в Европейската комисия Оливие Герсент в писмо до Министерството на финансите, препратено и до Министерството на енергетиката, съобщиха от енергийното ведомство.
„Разбираме, че мярката ще е от полза за всички потребители, различни от тези, които подлежат на регулирани цени“, е записано в писмото от ЕК. Въз основа на представената информация ГД „Конкурентоспособност“ счита, че мярката е неизбирателна и следователно не представлява държавна помощ. Над 250 000 фирми плащат по-евтин ток от 1 ноември
Полученият отговор от страна на Европейската комисия отваря възможността за практическо стартиране на плащанията по програмата за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията. Според предвиденото в нея всички небитови крайни потребители ще бъдат компенсирани с по 110 лв. за всеки използван мегаватчас електроенергия.
Помощта ще се получава чрез приспадане на съответната сума от сметката за всеки клиент. За да се случи това, Министерството на енергетиката сключва договори с търговци на електрическа енергия, доставчици от последна инстанция, производители, които продават директно на крайни небитови клиенти, както и с оператора на организирания борсов пазар на електроенергия.
До момента са сключени договори с доставчиците, които имат най-много клиенти.
Актуалният списък с тези договори е публикуван на сайта на МЕ и във Facebook профила на ведомството, се посочва в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Експерт: Най-лошото от енергийната криза тепърва предстои

Унгария наложи таван на цените на горивата, за да предпази потребителите от рязко покачване на цените и да спре растящата инфлация. Решението обяви Гергели Гуляш, началник на кабинета на премиера Виктор Орбан.
„Надяваме се, че това ще помогне на икономиката и може да допринесе за ограничаване на инфлацията“, каза Гуляш. Той повтори, че Унгария ще продължи със замразяването на цените на енергията на дребно на фона на скока в сметките за електроенергия в цяла Европа.
От 15 ноември цените на бензина на дребно не могат да надхвърлят 480 форинта (или 1,31 евро) за литър, което е под сегашните цени, надхвърлящи психологическата граница от 500 форинта (1,37 евро) за литър. Таванът ще остане в сила 3 месеца, като няма да се прилага за първокласните горива.

Средните цени за най-масовия вид бензин достигнаха рекордните 507 форинта (1,39 евро), според уебсайта за сравнение на цените holtankoljak.hu, докато средната цена на дизела се покачи до 513 форинта (1,40 евро) за литър.
Мярката идва, след като годишната инфлация през октомври достигна 6,5% – най-високото ниво от 2012 г. насам. Разликата в цената ще бъде поета от търговците на горива на дребно, които няма да компенсирани от държавата, заявиха унгарските власти.
Правителствата по цял свят са под натиск да помогнат на потребителите да издържат на покачващите се цени на енергията. В Унгария цените на горивата скочиха с 31% през октомври в сравнение с година по-рано, което помогна на инфлацията да достигне деветгодишен връх.
Таванът на цената е последната от мерките на Орбан за повишаване на настроенията на потребителите преди предстоящите след няколко месеца избори, допълвайки почти 20% увеличение на минималната работна заплата от следващата година и данъчна отстъпка от 1,9 млрд. долара, пише Bloomberg. 
Най-големият търговец на горива в Унгария – Mol Nyrt. засега запазва мълчание за новите мерки. „Размерът на отрицателното въздействие (върху Mol) зависи от това колко дълго правителството поддържа ограничението на цената“, каза Гелерт Гаал, анализатор в базираната в Будапеща брокерска компания Concorde.
Според експерта е напълно вероятно таванът на цените да бъде удължен с още два месеца до парламентарните избори следващата пролет.
Унгария не е първата източноевропейска държава, която прилага мярката с ограничаването на цените на горивата. Същото направи и Хърватия в средата на октомври за период от 30 дни, а наскоро удължи с още месец. Разходите за спряното поскъпване на горивата в балканската държава се поемат както правителството, така и от дистрибуторите. Румъния пък наложи таван на цените на тока и газа за домакинствата.
Инфлацията е все по-голям проблем
Инфлацията в Унгария е все по-голям проблем. Някои икономисти смятат, че Унгарската централна банка, която започна да повишава лихвите през юни, но след това забави темпа на затягане през септември, може да бъде принудена да повиши рязко лихвените проценти следващата седмица, за да овладее инфлацията и да подкрепи форинта. Инфлацията ще продължи да расте, уверени са в ЕЦБ
Валутата падна до най-ниските си нива от две седмици над 365 за евро в четвъртък, притисната от по-силния долар и несигурността относно готовността на централната банка да затегне допълнително паричната си политика, предава Reuters. 
„Последните изненади на възходящата инфлация означават, че сега очакваме инфлацията да бъде средно 5,9% на годишна база през 2022 г. (4,0% преди), което също предполага по-висок лихвен процент от 4%, който вероятно ще бъде достигнат до средата на 2022 г.“, посочва икономистът на HSBC Агата Урбанска-Гинер.

Германия предвижда въвеждането на зелен сертификат за достъп до работното място. Хората да бъдат ваксинирани, преболедували или да имат отрицателни тестове, за да отидат на работа. Изискването трябва да се прилага за всички работни места. В Италия ще се ходи на работа само срещу COVID сертификат
Предложенията направи най-вероятният бъдещ канцлер Олаф Шолц по време на дебат в Бундестага, като призова депутатите да подкрепят набор от нови мерки за ограничаване на разпространението на Covid-19, които ще заменят извънредното положение. Той обяви, че противоепидемичните мерки в страната със сигурност ще бъдат затегнати, предава Deutsche Welle.
„Вирусът все още е тук и заплашва здравето на нашите граждани. Затова е много, много важно да вземем всички мерки, за да гарантираме, че можем да защитим тяхното здраве“, заяви бъдещият бундесканцлер.
Шолц свиква среща на канцлера Ангела Меркел с премиерите на германските провинции следващата седмица, за да бъдат синхронизирани мерките в цялата страна. „Това е необходимата стъпка сега, за да се обединим срещу заплахата и да преживеем идващата зима“, заяви той.
При посещение на ресторанти, театри или кина, трябва да се прилагат изискванията за ваксинация или преболедуване, ако е възможно, смята политикът.
Заразените растат, нужни са спешни мерки
Германия отчете повече от 50 000 новозаразени с коронавирус в четвъртък, което е нов дневен рекорд. Преди седмица тази цифра беше малко над 33 000. По думите на Шолц ситуацията не е добра, а служителите трябва да продължат да налагат мерки като задължителни маски и хигиенни правила. „Досега недостатъчно граждани са се възползвали от възможността за ваксинация, така че трябва да продължим да бъдем предпазливи“, отбеляза той. Румъния върна вечерния час, наложи тежки забрани
Политикът предложи връщането на безплатни бързи тестове за цялото население и задължителни тестове за медицинските работници. Шолц призова за реваксинация на медиците и на служителите в старческите домове. Според него милиони германци трябва да получат нова подсилваща доза от ваксините и не бива да се допуска затварянето на училищата.
Центровете за ваксинация трябва отново да бъдат отворени, за сметка на държавата, с цел предлагане както на първа доза, така и на бустерна ваксинация.
Германия има третото най-ниско ниво на ваксиниране в Западна Европа, като 66% от населението на страната е напълно ваксинирано, изпреварвайки другите немскоговорящи държави Австрия и Швейцария, посочва британският вестник Guardian.
В Германия има над 4,9 млн. заразени и над 97 000 смъртни случая от началото на пандемията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зеленият сертификат блокира пътуванията в Европа
Латвия разреши на фирмите да уволняват неваксинирани
Словения не пуска неваксинирани в бензиностанциите

„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД (група Лукойл) са злоупотребили с господстващото си положение на пазара на горива у нас, като са ограничили вноса на горива в страната. Това посочват от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в официално съобщение. 
Според регулатора с действията си енергийните компании са нарушили не само българското, но и европейското законодателство и по-конкретно чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Припомняме, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна проверка за злоупотреба с монополно или господстващо положение срещу „Лукойл България“ ЕООД по искане на „ОМВ България“ ООД.
Регулаторът е установил, че групата Лукойл е ограничила достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура (тръбопроводите, по които се пренасят горивата у нас, б.р.). Компанията е най-големият притежател на данъчни складове и съоръжения, свързани със съхранение, пренос и търговия с горива у нас.
„Дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение чрез съвкупност от действия, изразяващи се в непредоставяне на услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничаване на достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива“, твърдят от КЗК.
Според антимонополната комисия разглежданите практики представляват една обща стратегия на групата за създаване на пречки пред вноса на горива в страната и трябва да се квалифицират като едно нарушение, тъй като са насочени към един и същ антиконкурентен резултат.
„Тези действия ограничават конкуренцията още на първото ниво по веригата на реализация на нефтопродуктите – при производството и вноса, което позволява поддържането на лидерската позиция на група Лукойл в страната на следващите нива – търговията на едро и дребно. Създаването на бариери пред вноса на горива в страната е от естество да доведе до пренасочване на търсенето към горива с местен произход, т.е. тези на Лукойл Нефтохим Бургас АД. Това намалява избора на търговците на едро и съответно се прехвърля надолу по веригата на реализация на автомобилните горива и в крайна сметка върху потребителите“, обясняват от КЗК.
В срок от 60 дни „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“ могат да отговорят на обвиненията на регулатора.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Обръща ли се държавата срещу Лукойл?