Горивата у нас достигнаха рекордни стойности за последните три години. Само от началото на 2021 г. поскъпването на най-масовия бензин А95 надхвърля 30%. Литър от горивото струва средно над 2,40 лв. С толкова скача и цената на дизела, показват данните от сайта Fuelo.net. Бензинът и дизелът поскъпнаха с повече от 25%
При газта поскъпването е най-сериозно. В началото на годината литър струва под 1 лев, а в момента вече гони 1,40 лева – т.е. около 56% ръст, уточнява bTV. По-високите разходи за гориво усещат дори шофьори, които карат колите си предимно на газ. Дизелът у нас е по-скъп от Турция и Северна Македония
Според търговците на горива една от основните причини за рязкото поскъпване на газта е цената на друго гориво, макар и не така масово – метанът. Той се използва при преработката на пропан бутана.
„Основно, за да се добие газта – пропан бутанът, е необходимо да се загрее доста нефта и оттам в момента увеличената цена на метана също дава отражение на газта.“, посочва икономистът Димитър Хаджиниколов.
„Ако кажем в краткосрочен аспект, последните 10 дни и следващите 10 цената се задържа, което е добре. Надявам се няма да видим цени над 2,50 лв. за литър, може би още 2-3 стотинки“, заяви Хаджиниколов. Идва ново поскъпване на бензина и дизела
На колонките цената на метана от началото на годината скача с почти 90 процента. Средно от под 1,30 лв. на 2,42 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Поскъпване на горивата: Бензинът и дизелът ще скочат над 3 лева

Нафтата и мазутът са минало, а отоплението на газ губи популярност: бъдещето принадлежи на съвременните технологии, като термопомпите например. Кои са новите тенденции при отоплението на жилищата в Германия, разказва Deutsche Welle.
В момента жилищата в Германия се отопляват предимно с изкопаеми горива: половината домове използват природен газ, 1/4 – нефтопродукти. Различните устройства, използващи електроенергия, са само 5%, показват официалните данни. Все по-голяма роля обаче играят екологичните, и най-вече електрическите технологии, а сред тях на първо място – топлинните помпи, наричани още термопомпи. Те вече доминират в новостроящите се жилища, както сочи информацията на Федералната статистическа служба.
Вече не се монтират системи за отопление с нафта

Има тенденция за намаляване използването на въглеводороди, и на първо място – на природен газ. През 2000 г. газово отопление е било монтирано в 74% от новите жилища в Германия, през 2010 г. – в 53 на сто, а през 2020 г. – само в 39%.
Същевременно германците все по-често се отказват от популярното някога отопление с мазут или нафта. Ако през 2000 г. всяко пето ново жилище е било включвано към котел, то през 2020 г. тази технология вече почти не се прилага в новостроящите се жилища – сведена е до 0,7 на сто.
Обяснението за това е елементарно: през 2026 г. в Германия влиза в сила забрана за монтирането на отопление, използващо нефтопродукти (старите котли ще могат да продължат да се използват, но държавата е готова да субсидира щедро тяхната смяна с по-модерни технологии). Това е една от точките в приетата през 2019 г. правителствена програма за защита на климата.
ВЕИ във всяко второ ново жилище

На мястото на системите за отопление с газ или нафта в новите германски домове все по-често се монтират различни видове топлинни помпи – миналата година техният дял в новопостроените жилища е бил 46%. Статистическото ведомство ги причислява към технологиите, които използват възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – заедно с инсталациите, които топлят домовете с биогаз или дървени пелети.
Затова статистиците заявяват, че миналата година за първи път в историята на Германия над половината от новопостроените жилища (50,5%) са били оборудвани с отоплителни системи, базирани на възобновяеми източници на енергия. Сред тях са например геотермалните топлинни помпи, използващи подземната топлина, и въздушните, които поемат топлината от въздуха.
Впрочем електроенергията, с която работят тези устройства, в Германия все по-често се произвежда от ВЕИ. През 2020 г. техният дял за първи път надхвърли 50% от използваната електроенергия в страната. Германия намалява таксите за потребление на ток
Това ли е отоплението на бъдещето?

Медиите обичайно сравняват топлинните помпи с климатици, включени на отоплителен режим, или с хладилници, които обаче работят в обратна посока – от студено към топло. По данни на Федералния съюз на производителите на такива помпи, през 2020 г. техният брой в страната е достигнал един милион.
Няколко дни след парламентарните избори тази организация представи на бъдещия парламент и на бъдещото правителство програма за увеличаване на броя на помпите до 3 милиона през 2025 г., и до 6 милиона през 2030 г. „Вече има планове за броя на електромобилите и вятърните генератори, време е да бъдат обхванати и топлинните помпи“, се казва в документа.
Неговата цел е да накара политиците в Германия да дадат сигнал, че преминаването към такъв вид отопление е част от мащабната програма за защита на климата, след което да вземат конкретни законодателни и организационни решения, осигуряващи стабилен приток на кадри и инвестиции в тази сравнително нова сфера.

Собственици на заведения в малки градове сигнализират, че са изправени пред дилемата да затворят или да продължат да работят със зелен сертификат на загуба, съобщава bTV. Защо ресторантьори не се радват, че отварят заведенията
През 2020 г., на старта на COVID пандемията, в България е имало близо 21 500 барове, ресторанти и дискотеки. Тази година броят им е 18 183. Така, за изминалата една година заведенията в България са намалели с малко над 3300.
В едно от заведенията на главната улица в Перник никой не влиза, споделя сервитьорът Лозан Кирилов. Уточнява, че не пускат клиенти без зелен сертификат. По думите му сутрин отваря заведението, подрежда масите и работата му приключва с това.
Липсата на работа и липсата на клиенти са принудили вече ресторант в Казанлък да затвори. Собственикът посочва, че сигурно ще му се наложи да продаде собствеността си, за да погаси част от кредитите си.
Заради нежеланието на хората да посещават заведения, където се изисква сертификат, въпросните барове и кафенета, след като си направят сметката за ниския оборот и постоянните разходи, установяват, че за тях е по-добре държавата да ги затвори, вместо да ги остави да работят със сертификат.
„Когато бяхме затворени и не работехме, бяхме по-добре, защото получавахме помощ от държавата по различните мерки“, коментира Лозан от Перник. Сега заведенията са отворени и трябва да разчитат не на държавата, а на клиентите, които ги няма.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Хотели по морето са пред фалит заради скъпия ток