Глад за коли втора употреба заради намалелия внос от Италия, откъдето основно се внасят, отчитат автокъщите в страната. На фона на голямото търсене вносът на стари автомобили е замрял. Това доведе до почти двойно по-високи цени в сравнение с миналата година. Колите втора употреба поскъпват сериозно

Според зам.-председателя на Асоциацията на вносителите на автомобили в България Любомир Доросиев ситуацията става все по-тревожна. „Хората искат да купят автомобили, но няма предлагане. Аз имах преди 3 месеца 60 автомобила, в момента имам 17 и няма какво да купя“, казва Доросиев пред БНТ.
Намален внос и голямо търсене
Масово вносът на автомобили втора ръка намалява и в Дупница – градът с най-голям брой автокъщи в страната, обяви Вергил Кацов, председател на сдружението на автотърговците в града. По негови думи основната причина е времето, в което се изчаква за нов автомобил, вече не е в рамките на 2-3 месеца, а около година. Това от своя страна забавя обращението на колите, пише вестник „Монитор“.
„Когато отидете да си купите автомобил, вие управлявате стария до момента до получаване на новия. В Италия например, във връзка с екологията, на няколко транша вече отпускат средства за стари автомобили, които се спират от движение. Закарват ги в автоморга и след това получават сума, която надхвърля с до 3 пъти стойността на колата на вторичния пазар. Това се получава като отстъпка при закупуване на нов автомобил, отделно от това е затруднено и производството на нови коли“, коментира Кацов. 
Според председателя на сдружението на автотърговците в Дупница с намаления внос се забелязва и ръст в търсенето. Другата тенденция, която отбелязва Кацов, е ръстът при цените на колите втора ръка. „Става въпрос за такива, които могат да компенсират новите коли. Например партньори от Италия се интересуват от автомобили на 1-2 години, до 50 000 км. Хора, на които не им се чака нов автомобил цяла година, са склонни да си закупят такъв от тук на малко километри“, посочва още Вергил Кацов. Задава се поскъпване на колите втора употреба
Интерес от чужбина
Той не скрива и факта, че пандемията се отразила негативно при автотърговците. „Имам колеги, които вече разполагат с минимален капацитет на предлагане – около 30%, защото няма внос.“ От автокъщите в Дупница в момента основният поток от автомобили е за Гърция, откъдето търсят предимно категория Евро 5Б – след 2012 г.
„Всичко, което отговаря на изискванията в Гърция, се харчи като топъл хляб. Почти не се задържа за вътрешен пазар. След тях по търсене на коли от нас се нареждат гражданите на РС Македония“, коментират собственици на автокъщи в Дупница. Най-честите измами при покупка на кола втора ръка
В момента търсенето на вътрешния пазар е съсредоточено предимно за среден клас автомобили. „Някои искат кола до 5000 лв. Други си търсят до 20 000 лв., но масовото е някъде по средата. Всичко е въпрос на възможности“, коментират още търговци от града. Нова вълна стари дизели идва в България
Около 70 са автокъщите за коли втора употреба в Дупница, а откритите за последните години са 14.

Фирмите спряха да търсят и да назначават хора през октомври, показва анализ на платформа за търсене на работа. Има спад на публикуваните обяви за работа през миналия месец, като броят им е почти 44 000 и е намалял с 8,4% спрямо септември.
Само в два сектора все още има ръст на предложенията за работа – за ИТ специалисти, където увеличението на офертите през октомври е с 6%, и в „Счетоводство, одит, финанси“, като там обявите са едва с 1,4% повече.
При всички останали сектори броят на обявите през октомври е намалял. Най-голям е спадът на предложенията в хотелиерството и ресторантьорството – с 28 на сто. В транспорта и здравеопазването офертите са намалели с 15 на сто, а в търговията – с 13 на сто. В строителството обявите падат за месец с 9%, а в производството – със 7 на сто, пише вестник „Труд“.
Продължават да се увеличават предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа. През октомври те са със 7% повече, като за последните 4 месеца този ръст е цели 29%. Делът на този вид обяви през октомври е 13,5%. Работодатели нямат право да уволняват служители, отказали ваксинация
И друга тенденция вече се очертава на пазара на труда – за редица позиции започва да се изисква от кандидатите наличие на т. нар. зелен сертификат, удостоверяващ завършен цикъл на ваксинация срещу COVID-19 или неговото преболедуване. Зеленият сертификат трябва да е задължителен навсякъде
За момента броят на обявите с такива изисквания е много малък (едва 0,2% от общия брой), но, подобно на други държави, е възможно той да нараства поради все така високата заболеваемост и необходимост от предоставяне на безопасни условия на труд, твърдят експертите. Ваксините не бива да са условие за започване на работа
Засега преобладаващите обяви с такова изискване са в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Обслужващи дейности“. Подготвят сериозен скок на цените в Банско
Почти половината от предложенията за нова работа в България са в София. Офертите за Пловдив са 10 на сто от всички, за Варна – 8 на сто, а за Бургас и Русе около 3%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вдигат заплатите, но по-скромно
Ще стане ли ваксинацията условие за работа?
В Италия ще се ходи на работа само срещу COVID сертификат
Зеленият сертификат не нарушава трудовите права

Суровият петрол остава една от най-важните и търсени стоки по света. Нефтът е втората най-търгувана световна експортна стока през 2020 г., изоставайки само от международните продажби на електроника, сочат окончателни данни на базирания в Лондон Световен съвет по петрола и Световната търговска организация, обобщени от специализираната платформа worldstopexports.com.
Петролът заема 3.8% пазарен дял сред всички експортни стоки, като продадените количества са за приблизително 661.8 млрд. долара за 2020 г. Това представлява увеличение от 5.1% спрямо 2016 г., но спад от 34.5% спрямо 2019 г.

Лидерите в световната търговия с петрол не се променят и през 2020 г. Най-големите държави-износителки на нефт са Саудитска Арабия, Русия, Ирак, САЩ и Обединените арабски емирства от общо 104 страни по света. Петте най-големи производители осигуряват общо половината (50.7%) от изнесения суров петрол по света. Огромното търсене тепърва ще вдига цената на петрола
Драстичен спад в продажбите
Изброените 15 държави са доставили 85.9% от глобалния износ на суров петрол през 2020 г. Но нито една от тях не е увеличила приходите си от продажба на нефт спрямо 2019 г. Най-малкият спад принадлежи на Обединените арабски емирства (-14.5%), следвано от Бразилия (-18.3%), Норвегия (-21.4% ) и САЩ (-23%).

От страните, които отбелязват най-сериозен спад в международните си продажби на суров петрол, начело е Русия (-40.2%), следвана от Кувейт (-39.2%), Нигерия (-38.7%), Ирак (-38.7%) и Ангола (-35.4%). Авторите на класацията предупреждават, че публикуваните статистически данни за Саудитска Арабия са приблизителни, като се имат предвид ограниченията на изходните данни от тази страна. Русия към ОПЕК: Няма смисъл от ограничения в добива на петрол
През 2020 г. членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) са изнесли суров петрол за 262.1 млрд. долара, доставяйки 47.9% от световния експорт на нефт. Страните от петролния картел през миналата година са изнесли по-малко от суровината в сравнение с 2019 г., когато 52.5% от световния експорт на суров петрол принадлежи на страните от ОПЕК, а през 2016 г. е бил 55.3%. Като цяло износът на суров петрол от ОПЕК през 2020 г. е намалял с 40.5% спрямо 2019 г.
Най-големите вносители

Глобалните покупки на вносен суров петрол възлизат на 683.1 млрд. долара през 2020 г., отразявайки търсенето от 115 страни, територии или острови. Общата стойност на нефта, закупен от всички страни вносителки, е нараснала с 1.9% от 2016 г., когато покупките на суров петрол са оценени на 670.4 млрд. долара. На годишна база общият внос на нефта е спаднал по стойност с 36% от 1.067 трлн. долара през 2019 г.
Първите 4 вносителки на ключовата суровина – Китай, САЩ, Индия, Южна Корея – представляват 53.7% от общата стойност на вносния петрол, закупен на международните пазари през 2020 г.
Анализирайки показателите по континенти, азиатските страни са купили най-голямо количество петрол по стойност през 2020 г., като покупките възлизат на 392 млрд. долара или 57.4% от общия внос в света. На второ място са европейските страни с дял от 25.4%, докато 13.2% от вносния суровия петрол е доставен в Северна Америка.
По-малки проценти от суровия петрол отиват в Африка (1.7%), Латинска Америка (1.4%), с изключение на Мексико, но включително Карибите, и Океания (0.9%) заедно с Австралия и Нова Зеландия.

Голям спад на вноса
15-те най-големи вносители са закупили 84.5% от целия внос на суров петрол през 2020 г., но са похарчили значително по-малко пари поради спадащите цени. Тези спадове се дължат на множество фактори, включително глобалната пандемия и произтичащото от това забавяне на икономиката, както и нарастващите продажби на електрически превозни средства и развитието на технологиите за слънчева и вятърна енергия.
България е на 40-то място от 100 държави с внос за 1,51 млрд. долара, а преди нас от Балканите са Гърция (18 място със 7 млрд. долара) и Румъния (32 място с 2.27 млрд. долара). След нас са Сърбия (48 място с 836.35 млн. долара) и Хърватия (53 място с 588.5 млн. долара).
Най-голям спад на вноса на годишна база отчита Франция (-50.8%), следвана от Белгия (-46.2%), Италия (-44.5%), Тайван (-40.8%), Сингапур (-40.6%), Япония (-40.5%), Испания (-38.3%) и САЩ (-38.3%).