Цените на петрола се понижават леко в петък, но са напът да отбележат седмични ръстове, тъй като ситуацията в Близкия изток остава напрегната, след като Израел отхвърли предложението на „Хамас“ за прекратяване на огъня, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент поевтиняват с 6 цента, или 0,07%, до 81,57 долара за барел, докато цената на фючърсите върху американския West Texas Intermediate поскъпват с 12 цента, или 0,16% до 76,34 долара за барел.
И двата бенчмарка поскъпнаха с около 3% по време на предишната сесия, след като израелските сили бомбардираха южния граничен град Рафа в четвъртък, тъй като премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли предложението за прекратяване на огъня в палестинския анклав.
Напрежението покрай конфликта поддържа цените на петрола високи и както Брент, така и WTI се очаква да поскъпнат с повече от 5% за седмицата.
„Повишенето на цените вчера изглеждаше малко преувеличено, при положени, че нямаше някаква сериозна промяна във фундаменталните показатели“, коментира ръководителят на отдела за изследване на суровините на ING Уорън Патерсън.
„Все още смятам, че търговията ще остане в границите на диапазона, с който свикнахме напоследък предвид сравнително комфортния петролен баланс“, коментира той.

Снимка: iStock
Американски власти отправиха най-острите си критика досега към Израел за цивилните жертви в Газа, след като израелските сили се насочиха към град Рафах.
Делегация на „Хамас“ пристигна в Кайро в четвъртък за преговори за прекратяване на огъня с посредниците Египет и Катар.
Въпреки че конфликтът подкрепя цените, той не повлия добива на петрол.
Добивът от страни извън ОПЕК като Норвегия и Гвиана се увеличава, а Русия ще изнася повече суров петрол през февруари, отколкото планираше преди това, след комбинация от атаки с дронове и технически прекъсвания в нейните рафинерии, които биха могли да нарушат обещанието ѝ пред ОПЕК+ да ограничи продажбите.
Според споразумението с ОПЕК+, Русия се ангажира да намали добива на суров петрол на 9,5 млн. барела на ден. Освен това доброволно намалява износа на суров петрол с 300 000 барела на ден и износа на горива с 200 000 барела на ден спрямо средното ниво за периода май-юни.
Рисковете от дефлация в Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, също натежават на световните цени на петрола, заяви анализаторът на IG Тони Сикамор.
„Мисля, че по-ниските цени на суровия петрол в Азия до голяма степен се дължат на слабостта на китайските фондови пазари и последиците от последните резултати за индкеса на потребителските цени в Китай, които допълнително потиснаха доверието в навечерието на Лунната Нова година“, добави той.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Петролът поскъпва, подркепен от отслабващия долар и отказа на Израел за примирие
Цената на петрола се покачва заради ръста на американските добиви с по-малко от очакваното
Цените на петрола се покачват в очакване на примирие между Израел и „Хамас“
Цените на петрола тръгнаха нагоре, заради нарастващото напрежение между САЩ и хутите
Петролът поскъпва, след като ОПЕК+ остави непроменена политиката си за съкращения на добива

Цените на петрола се понижават леко в петък, но са напът да отбележат седмични ръстове, тъй като ситуацията в Близкия изток остава напрегната, след като Израел отхвърли предложението на „Хамас“ за прекратяване на огъня, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент поевтиняват с 6 цента, или 0,07%, до 81,57 долара за барел, докато цената на фючърсите върху американския West Texas Intermediate поскъпват с 12 цента, или 0,16% до 76,34 долара за барел.
И двата бенчмарка поскъпнаха с около 3% по време на предишната сесия, след като израелските сили бомбардираха южния граничен град Рафа в четвъртък, тъй като премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли предложението за прекратяване на огъня в палестинския анклав.
Напрежението покрай конфликта поддържа цените на петрола високи и както Брент, така и WTI се очаква да поскъпнат с повече от 5% за седмицата.
„Повишенето на цените вчера изглеждаше малко преувеличено, при положени, че нямаше някаква сериозна промяна във фундаменталните показатели“, коментира ръководителят на отдела за изследване на суровините на ING Уорън Патерсън.
„Все още смятам, че търговията ще остане в границите на диапазона, с който свикнахме напоследък предвид сравнително комфортния петролен баланс“, коментира той.

Снимка: iStock
Американски власти отправиха най-острите си критика досега към Израел за цивилните жертви в Газа, след като израелските сили се насочиха към град Рафах.
Делегация на „Хамас“ пристигна в Кайро в четвъртък за преговори за прекратяване на огъня с посредниците Египет и Катар.
Въпреки че конфликтът подкрепя цените, той не повлия добива на петрол.
Добивът от страни извън ОПЕК като Норвегия и Гвиана се увеличава, а Русия ще изнася повече суров петрол през февруари, отколкото планираше преди това, след комбинация от атаки с дронове и технически прекъсвания в нейните рафинерии, които биха могли да нарушат обещанието ѝ пред ОПЕК+ да ограничи продажбите.
Според споразумението с ОПЕК+, Русия се ангажира да намали добива на суров петрол на 9,5 млн. барела на ден. Освен това доброволно намалява износа на суров петрол с 300 000 барела на ден и износа на горива с 200 000 барела на ден спрямо средното ниво за периода май-юни.
Рисковете от дефлация в Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, също натежават на световните цени на петрола, заяви анализаторът на IG Тони Сикамор.
„Мисля, че по-ниските цени на суровия петрол в Азия до голяма степен се дължат на слабостта на китайските фондови пазари и последиците от последните резултати за индкеса на потребителските цени в Китай, които допълнително потиснаха доверието в навечерието на Лунната Нова година“, добави той.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Петролът поскъпва, подркепен от отслабващия долар и отказа на Израел за примирие
Цената на петрола се покачва заради ръста на американските добиви с по-малко от очакваното
Цените на петрола се покачват в очакване на примирие между Израел и „Хамас“
Цените на петрола тръгнаха нагоре, заради нарастващото напрежение между САЩ и хутите
Петролът поскъпва, след като ОПЕК+ остави непроменена политиката си за съкращения на добива

Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…
– Какво правиш?
– Ааа нищо, нищо… трия хора от фейса…

В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с близко приятелство и така живеели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях – те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствал, забравяйки, че Господ не приема молитвите на хората, които таят в ръцете си злоба срещу ближния. Той не искал и да чуе за Никифор. Когато той със сълзи падал в краката му го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал да погледне предишния си приятел.
Това се случило през средата на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя. Той безстрашно изповядал пред него вярата си.
– Нашите царе Валериан и Галиен – казал управителят –заповядват всички, които се наричат християни или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.
– Аз съм християнин – отговорил Саприкий. – Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, създания на човешки ръце.
Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не скланят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифор. Като паднал в краката на Саприкия и му казал: „Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!“ Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: „Мъчениче Христов! – повтарял той – прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!“

Саприкий не отговорил на Никифор, така силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: „Тоя човек отива на смърт, вече не може да ти вреди. Защо толкова настоятелно го молиш за прошка?“
– Вие не знаете, какво желая аз от изповедника Христов, – от говорил Никифор. – Но Бог знае това.
Когато стигнали до определеното място, Никифор за трети път казал на Саприкий: „Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз искам от тебе прощение“.
Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, отнел от него благодатната сила, която го крепяла в мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило с малодушен страх от смъртта. Като станало време да наведе глава под меча, той се отрекъл от Христа и извикал високо: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва“.
Тия думи ужасили Никифор. „Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел с много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!“ Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор се обърнал към войниците и извикал: „Мен със смърт накажете! Аз съм християнин!“ Един от войниците отишъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радосотишълл глава под меча.
На 9 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Никифор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 6 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 3 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 28 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 януари 2024 година?

Лидл България продължава своята устойчива експанзия и планира откриването на 8 до 10 нови магазина през календарната 2024 г. Това разширяване на търговската мрежа на веригата е свързано и с разкриването на близо 200 нови работни места. Други 90 места ще бъдат разкрити в обектите по морето през лятото, когато натоварването се увеличава значително.
„Основен приоритет за Lidl са нашите клиенти и всичките ни усилия през 2024 г. са насочени към тях и всичко онова, от което имат нужда. Затова, чрез нови магазини и модернизиране на вече съществуващите, ще им осигурим повече удобни и близки локации, с достатъчно паркоместа. Ще се погрижим пазаруването във всички наши магазини, не само в новите, да бъде още по-лесно и приятно, а асортиментът от продукти да е представен още по-удобно за клиента. Ще осигурим достъп до повече продукти с високо качество на изгодни цени, произведени по отговорен и устойчив начин. Така даваме на потребителите повече възможности за умно пазаруване или т.нар. smart shopping“, заяви Бисер Инчовски, управител „Централизирани дейности“ на Лидл България.
През 2024 г. новите магазини, които Lidl планира да разкрие, са както в големи градове като София, Русе, Бургас, така и в по-малки, в които до момента веригата не е присъствала – Лом, Каварна, Карнобат и др. Във всеки нов обект компанията инвестира средно 14 млн. лв.
Разширявайки своята търговска мрежа, компанията разширява и своя принос към икономиката на страната и оказва значителен ефект върху регионалните пазари на труда. По данни на Института за пазарна икономика, за последните няколко години средната месечна заплата в компанията е с около 50% по-висока от средната работна заплата за страната и между 70 и 80% над тази в сектора за търговия на дребно. Още по-значими са тези разлики в по-малките градове.  
За модернизиране и подобряване на клиентското изживяване в настоящите си обекти, както и за повишаване на енергийната ефективност, през 2024 г. компанията ще инвестира близо осем пъти повече средства в сравнение с предходната година. Новите инвестиции предвиждат различни дейности по реновиране и модернизация на оборудването, каси на самообслужване, изграждане на фотоволтаици и др.
Тези модернизации на инфраструктура и оборудване целят основно да доведат до още по-добро и удобно излагане на продуктите, в това число и новите такива. Сред тях са разширен рибен и суши асортимент, нови печива с квас от „Фурната на Lidl”, още разнообразие от плодове и зеленчуци с безкомпромисен контрол на качеството и проверка за над 700 вида остатъци от пестициди, високо протеинови продукти, колбаси по чиста рецепта, био артикули, печен ябълков чипс и др. Всички те са подбрани и разработени от търговския отдел на компанията с много грижа и внимание след строга селекция по критерии като качество, устойчивост, подходящи за здравословно и балансирано хранене и др.

През 2022 г. глобалните централни банки поставиха рекорд с най-голямото си придобиване на злато за година, като натрупаха впечатляващите 1083 метрични тона от благородния метал. Този бум на изкупуване на злато се запази и през 2023 г., като страните отчетоха 1037 м. тона годишни нетни покупки на злато, продължавайки тенденцията на инвестиране.
2023 г. беше и годината, в която цената на златото се повиши над 2000 долара за унция за рекордните 6 пъти на месечна база, като достигна до нова рекордна цена за всички времена от 2143 долара за унция през декември 2023 г.
В година, в която цените на златото се покачваха заедно с търсенето, от silverbullion.com представят покупките на злато и Топ 5 на страните, нетни купувачи на злато през 2023 г., според данните от Световния съвет по златото.
Защо централните банки купуват злато?

Снимка: iStock
Централните банки купуват злато по няколко стратегически причини, главно за да диверсифицират своите резерви и да намалят зависимостта си от фиатни валути. В исторически план златото се е разглеждало като актив-убежище, предлагащ защита срещу инфлацията и обезценяването на валутата.
Във времена на икономическа несигурност или когато темповете на инфлация се покачват, стойността на фиатните валути може да намалее, подкопавайки покупателната способност на резервите на страната. От друга страна, златото запазва стойността си във времето, като осигурява сигурност на резервите на централните банки.
Инвестирайки в злато, централните банки могат да защитят националните си икономики срещу нестабилността на валутните пазари и присъщите рискове от държането на активи, деноминирани в чуждестранни валути.
Освен това златото служи като инструмент за централните банки за укрепване на доверието във финансовото здраве и паричната политика на тяхната страна. Значителните златни резерви често се възприемат като знак за икономическа сила и разумна стратегия за управление на резервите, която може да повиши доверието на инвеститорите на местно и международно ниво. Това възприятие може да е особено важно във времена на геополитическо напрежение или икономически кризи, когато доверието във валутата и икономиката на нацията е несигурно.
Официалните златни запаси на една нация действат като финансова застрахователна полица, уверявайки инвеститорите и обществеността в способността на централната банка да поддържа нейната валута и да управлява финансовите си задължения.
Топ 5 нетни купувачи на злато през 2023 г.

Снимка: iStock
Когато дадена страна е описана като „нетен купувач“ на злато, това означава, че в рамките на определен период от време общото придобиване на злато в страната надвишава нейните продажби на метала, което води до положителна нетна покупка. Това контрастира с това просто да си „купувач на злато“, което показва, че страната купува злато, но не отчита продажбите му. Да бъдеш нетен купувач предполага стратегическо увеличение на златните резерви, което отразява намерението на страната да укрепи финансовата си сигурност.
Коя страна е купила най-много злато през 2023 г.?
1. Китай (224,88 метрични тона)
Китай беше вторият най-голям купувач на злато през 2022 г. (62,21 м. тона). През 2023 г. тя е най-големият купувач на злато. Централната банка на Китай е бил най-постоянният купувач на злато, купувайки през всички тримесечия на 2023 г. – 57,85 MT през първото, 45,10 MT през второто, 78,07 MT през трето и 43,86 MT през последното. Въпреки че е най-големият купувач на злато през 2023 г., златните резерви на Китай са само 4,33% от чуждестранните.
2. Полша (130,03 метрични тона)
Полша се изкачи със 7 позиции до 15-ия най-голям златен резерв в света с нетни покупки от 130,03 МТ злато през 2023 г. Освен през първото тримесечие, Националната банка на Полша, купува злато през всяко тримесечие през 2023 г. – 48,41 MT през второто, 56,63 MT през третото и 24,98 MT през четвъртото.
3. Сингапур (76,28 метрични тона)
Сингапур изненадващо попада в топ 3 на нетните купувачи на злато през 2023 г. Градът-държава последно увеличи златните си резерви през 2020 г. След като купи 76,28 МТ злато през 2023 г. Сингапур завърши годината като 23-ия най-голям златен резерви в света.
4. Либия (30,01 метрични тона)
След купуването на 30,01 МТ злато през 2023 г., Либия вече е 4-ия по големина златен резерв сред страните в Близкия изток и Северна Африка. Всички покупки на злато в Либия са направени през последното тримесечие на 2023 г.
5. Чехия (18,71 метрични тона)
Подобно на Либия, Чехия изкупи цялото си злато през четвъртото тримесечие на 2023 г. Повишението на златото с 18,71 МТ представлява масивен ръст от 156% на златните резерви на страната.
Други държави, купили злато през 2023 година

Снимка: iStock

Други държави, купили значително количество злато през 2023 г., като цифрите не отчитат продажбите на злато от страната в рамките на годината.
1. Турция (130,64 метрични тона)
Със 130,64 МТ злато, купени през 2023 г., Турция щеше да е вторият най-голям нетен купувач на злато, ако не беше продала 132,23 MT злато през второто тримесечие. С продажбата Турция беше нетен продавач на злато, като намали своите златни резерви с 1,58 MT през 2023 г.
2. Индия (16,22 метрични тона)
Индия, един от най-бързо развиващите се нововъзникващи пазари, е била нетен купувач на злато, като е добавила 16,22 MT злато през 2023 г.
3. Ирак (8,12 метрични тона)
Ирак е 5-ият най-голям купувач на злато през третото тримесечие с купени 5,69 MT. Той има и 5-ия по големина златен резерв сред страните в Близкия изток и Северна Африка.
4. Узбекистан (6,53 метрични тона)
Узбекистан е купил 6,53 MT злато през третото тримесечие на 2023 г., но е нетен продавач на злато за годината, като намалява златните си резерви с 24,57 МТ.
5. Йордания (6,42 метрични тона)
Въпреки че Йордания е 4-ият най-голям купувач на злато през второто тримесечие с 6,42 MT закупени, страната от Близкия изток завършва годината с нетни 2,36 MT купено злато, като също продаде злато през годината.
Топ 5 на нетните продавачи на злато през 2023 година

Казахстан (-57,43 метрични тона)
Узбекистан (-24,57 метрични тона)
Камбоджа (-10,08 метрични тона)
Боливия (-7,73 метрични тона)
Германия (-2,49 метрични тона)

Източник: Sillverbullion
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Златото ще гони рекорди през 2024 г.
Актив убежище: Защо цената на златото остава ниска въпреки кризисните времена?
Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Все повече държави връщат златните си резерви на собствена територия

Съседът отгоре редува бормашина с чук и трион.
И така – вече години.
Нищо де – жена му пък всеки ден следобед свири на пиано.
Тя и тъща му пристига тия дни и ще остане завинаги.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.

През последните две десетилетия САЩ са внесли повече стоки от Китай, отколкото от всички останали държави. Данните за 2023 г. обаче показват, че това не е така. Мексико вече е най-големият износител на стоки в САЩ, според новите търговски данни, публикувани от Министерството на търговията.
Според данните САЩ са внесли стоки от Мексико за 475,6 млрд. долара през миналата година, което е ръст с 5% спрямо 2022 г. Китай от своя страна е изнесъл стоки за 427,2 млрд. долара за САЩ през 2023 г., което е спад с 20% спрямо 2022 г.
Като цяло, САЩ отчитат търговски дефицит от 773,4 млрд. долара, или с 19% по-малко от 2022 г. Дефицитът означава, че се внасят повече стоки и услуги, отколкото се изнасят, това е най-големият му годишен спад от 2009 г.

Снимка: iStock
Основната причина за това е тенденцията за поевтиняване на щатския долар, което прави щатските стоки по-евтини за чуждестранните купувачи.
Брад Сетсер, икономист и старши сътрудник в Съвета по външни отношения, написа в публикация на X, че според него митата, въведени от администрацията на Тръмп, са повлияли отрицателно върху количеството стоки, които САЩ внасят от Китай.
Същевременно американците днес купуват по-малко електроника, която се внася главно в Китай, но за сметка на това имат повече разходи за пътувания и развлечения.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишният износ на Китай се понижи за първи път от 7 години
Износът на Китай бележи ръст за първи път от седем месеца

ЕС отменя до края на март 2025 г. митата за американски стоки
Вносът в Китай изненадващо нарасна, докато износът спадна с повече от очакваното

Германското подразделение на руската държавна компания „Роснефт“ се готви за тежка съдебна битка, след като Берлин обяви, че планира да национализира активите й в страната, съобщават ДПА и Ройтерс.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек е уведомил по-рано тази седмица „Роснефт“, че правителството планира да изземе германските активи на компанията, допълвайки, че ще вземе всички мерки, за да защити правата на акционерите.
Министерството е посочило, че ако „Роснефт“ си върне контрола върху германските си активи, сред които е захранващата Берлин с горива рафинерия „Швет“, тя може да спре работа, тъй като работещите с нея доставчици могат да откажат да я захранват, посочва в изявление в „Линкдин“ юридическата кантора „Малмендир легал“.
Още: „Лукойл“ продаде рафинерията си в Италия на израелски инвестиционен фонд
Рафинерия „Швет“, в която „Роснефт“ владее 54,17 на сто, беше поставена под пряко държавно управление през септември 2022 г. заради руската инвазия в Украйна.
Кремъл заклейми плановете за национализация, а говорителят на Путин Дмитрий Песков обяви, че предстои битка с „всички възможни правни действия“.
Печалбата на „Роснефт“ скочи до 7,2 млрд. долара, въпреки санкциите на Запада

Домакинствата в България разполагат с 8.9 млн. депозита през последното тримесечие на 2023 г. Това показват данни на Българска народна банка. Те нарастват на годишна база с 0,2% и с 0,6% спрямо третото тримесечие. В общата сума на депозитите преобладават тези с размер от 50 000 до 100 000 лв. с дял от 18,4%, а тези между 100 000 и 200 000 лв. са с дял от 17%. Над 10% имат още и депозитите между 10 и 20 000 лв.
Същевременно размерът на потребителските депозити в банките нараства с 11% на годишна и с 4,6% на тримесечна база, като достига 79,984 млрд. лева.
Най-голям продължава да е броят на потребителските банкови депозити в размер до 1000 лева – 4,712 млн. броя, като в рамките на година техният брой се понижава с 2,9% и с 1,5% спрямо края на третото тримесечие на 2023 г.
Общият размер на тези малки по размер потребителски депозити пък достига 807,749 млн. лева, като сеп повишава с 0,3% спрямо предходното тримесечие, но намалява с 1,3% спрямо година по-рано.

Снимка: iStock
Депозити за над 1 млн. лева
В края на 2023 г. домакинствата разполагат с 1 540 депозита за суми над 1 млн. лв., като общият им размер е 4,03 млрд. лева. Това е със 130, или 9,2% повече спрямо предохдното тримесечие и са нараснали с 282 над нивата от края на 2022 г.
Средната сума на влоговете за над милион в края на 2023 г. възлиза на 2,617 млн. лв. спрямо 2,786 млн. лв. за 12 месеца по-рано.
Депозити за над 100 000 лв.
Общият брой на големите депозити (за над 100 000 лв.) расте до 122 944 срещу 107 469 за година по-рано. Средно в тях домакинствата разполагат с 210 000 лв. спрямо 208 000 лв. за преди година
Среден размер на спестяванията
Средният размер на депозитите на населението също нараства до 8 970 лв. спрямо 8 095 лв. към края на 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Депозитите в банките продължават да растат
Спад на лихвите по депозитите през септември
Спестяванията на домакинствата достигнаха 76.4 млрд. лева
 

Очаквам инфлацията в Турция да се понижи до 36 на сто до края на тази година. Това заяви днес новият управител на Турската централна банка Фатих Карахан на брифинг в Анкара, на който представи годишния доклад на финансовата институция за инфлацията, информира държавната телевизия ТРТ Хабер.
„Ще поддържаме тенденцията за затягане на паричната политика, докато инфлацията не намалее. Въпреки продължаващите глобални рискове, инфлацията в страната ни ще продължи да спада и се очаква да достигне до 36 на сто на годишна база“, каза Карахан на брифинга.
Новият ръководител на Турската централна банка изрази увереност, че данните за инфлацията през януари са обнадеждаващи за по-нататъшната работа на финансовата институция, целяща подобряване на турската икономика.
Още: Инфлацията в Турция отбеляза най-големия месечен скок от август
Карахан прогнозира, че до 2026 г. инфлацията в Турция ще се забави драстично, като се очаква тя да спадне до едноцифрено число – 9 на сто.
В началото на седмицата Националният статистически институт съобщи, че инфлацията в Турция за януари е на равнище от 64,86 на сто спрямо месец януари на предходната година, когато е била 67,68 на сто.

На 3 февруари турският президент Реджеп Тайип Ердоган назначи Фатих Карахан за управител на Турската централна банка.
Още: Турската лира с ново рекордно дъно след вдигането на лихвите
Това се случи, след като предишната ръководителка на институцията Хафизе Еркан, публикува неочаквано съобщение в социалната медия „Екс“, че подава оставка с мотива, че иска да защити семейството си от това, което тя определи като медийна клеветническа кампания.
 
 
 

Потребителските цени в Китай през януари паднаха с най-серизония си темп за последните 14 години, докато успоредно с цените на едни, засилвайки натиска върху правителството и централната банка да направят повече за съживяването на втората най-голяма икономика в света, предава Reuters.
Китай се бори със забавяне на цените от началото на миналата година, което принуди централната банка да намали лихвените проценти, за да стимулира растежа, и то по време, когато повечето развити икономики бяха фокусирани върху укротяването на високата инфлация.
Индексът на потребителските цени отичта спад от 0,8% през януари спрямо година по-рано, след понижението от 0,3% през декември, показва статистиката. Инфлацията на дребно повишава с 0,3% на месечна база спрямо ръст от 0,1% в предходния месец.
Консенсусните прогмнози на икономисти бяха за спад от 0,5% на годишна база и ръст от 0,4% на месечна база.
Годишният спад на индекса на потребителските цени през януари беше най-големият от септември 2009 г., основно воден от рязъкото поевтиняване на храните, но анализаторите предупреждават, че общият дефлационен импулс в икономиката рискува да окаже дълготраен ефект върху поведението на потребителите.
„Днешните CPI данни показват, че Китай е изправен пред постоянен дефлационен натиск“, казва Живей Жанг, главен икономист в Pinpoint Asset Management. „Китай трябва да предприеме бързи и агресивни действия, за да избегне риска от дефлационни очаквания да се утвърдят сред потребителите.“

Снимка: iStock
Страната се бори да си възвърне икономическия импулс след пандемията от COVID-19, а инвеститорите продължават да разпордават китайските акции, на фона на задълбочаващата се имотна криза и рисковете, свързани с дълговете на местните правителства.
Глобалното търсене също остава сравнително слабо, като официалните данни показват, че активността в огромния производствен сектор на Китай се свива през януари.
Китайската икономика нарасна с 5,2% през 2023 г., постигайки официалната цел от около 5%, но възстановяването ѝ е много по-нестабилно, отколкото очакваха инвеститорите.
Китайската централна банка в края на януари обяви най-сериозното съкращаване на банковите резерви от 2 години, изпращайки силен сигнал за подкрепа за крехката икономика, но според анализаторите политиците трябва да направят повече, за да повишат доверието и търсенето.
Базисната инфлация, която изключва нестабилните цени на храните и енергията, нарасна с 0,4% спрямо година по-рано, което е спад от ръст от 0,6% през декември.
Индексът на потребителските цени се повиши с 0,2% миналата година, пропускайки официалната цел от около 3%, 12-та поредна година, в която инфлацията е под годишните цели.

Снимка: iStock
„Дефлацията се утвърждава“, отбелязва Карлос Казанова, старши икономист за Азия в Union Bancaire Privee в Хонконг в бележка. „Спадът е доказателство за слабото вътрешно потребление. Смятаме, че масовата разпродажба на фондовия пазар е отчасти виновна за спада и свързаното с него потребление“, добави той.
Данните също сочат постоянна фабрична дефлация, което поддържа натиска върху производителите, докато се опитват да възстановят загубения бизнес.
Индексът на цените на производител (PPI) също се понижи през януари с 2,5% спрямо година по-рано след спад от 2,7% през декември, спрямо прогнозата за спад от 2,6% в анкетата на Reuters.
Фабричните цени паднаха с 0,2% спрямо месец по-рано, след спад от 0,3% през декември.
Продължителната индустриална дефлация заплашва оцеляването на по-малките китайски износители, които са вкарани в безмилостни ценови войни за свиващ се бизнес.
„Народната банка на Китай наистина трябва да предостави по-силна политическа подкрепа. Бихме предпочели да видим широкообхватни намаления на лихвените проценти през февруари, но това остава малко вероятно предвид липсата на политическо пространство и проблемите в предаването на политиките“, казва Казанова от Union Bancaire Privee.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишният износ на Китай се понижи за първи път от 7 години
Промишленият сектор в Китай през ноември расте с най-бърз темп от близо 2 години

Защо населението на втората по големина икономика в света намалява за втора поредна година?
Moody’s понижи кредитната перспектива на Китай до негативна

За първи път глобалното затопляне надхвърли 1,5°C за цяла година, сочат данни на Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“, цитирани от BBC.
Световните лидери обещаха през 2015 г. да се опитат да ограничат дългосрочното повишаване на температурата до 1,5°C, което се смята за ключов праг за избягване на най-вредните въздействия на климатичните промени.
Това първо едногодишно нарушение не пречупва т.нар. „Парижко споразумение“, но доближава света до това в дългосрочен план.
Спешните действия за намаляване на въглеродните емисии още могат да забавят затоплянето, казват учените.
„Преминаването на средногодишно затопляне над 1,5°C е значително“, казва проф. Лиз Бентли, главен изпълнителен директор на Кралското метеорологично дружество.
„Това е още една стъпка в грешната посока. Но ние знаем какво трябва да направим“, добави тя.
Ограничаването на дългосрочното затопляне до 1,5°C над „прединдустриалните“ нива – преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива, се превърна в ключов символ на международните усилия за справяне с изменението на климата.

Снимка: iStock
В доклад на ООН от 2018 г. се казва, че рисковете от изменението на климата – като интензивни горещи вълни, покачване на морското равнище и загуба на диви животни, са много по-високи при затопляне от 2°C, отколкото при 1,5°C.
Но температурите продължават да се покачват с предизвикващи опасения темпове, Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“ от миналата година. Периодът от февруари 2023 г. до януари 2024 г. достигна 1,52°C на затопляне.
Това едногодишно преминаване на прага не е голяма изненада. Януари беше осмият пореден рекордно топъл месец.
Всъщност една научна група Berkeley Earth, казва, че календарната 2023 г. е била с над 1,5°C над прединдустриалните нива. Други научни органи, като НАСА, смятат, че последните 12 месеца затоплянето е било малко под 1,5°C.
Тези малки разлики се дължат главно на начина, по който се оценяват глобалните температури в края на 1800 г., когато измерванията са били по-оскъдни.
Но всички основни масиви от данни сочат, че светът е в най-топлия си период от началото на съвременните статистики, и вероятно от много по-отдавна.
И морската повърхност също е с най-високата си регистрирана средна температура – още един знак за широко разпространената природа на климатичните отчети.
Защо 1.5°C беше прехвърлен през последната година?

Снимка: iStock
Дългосрочната тенденция на затопляне несъмнено е движена от дейността на хората – главно от изгаряне на изкопаеми горива, което освобождава газове, затоплящи планетата като въглероден диоксид. Това е причината и за по-голямата част от топлината през изминалата година.
През последните месеци Ел Ниньо също даде допълнителен тласък на температурите на въздуха, въпреки че обикновено го прави само с около 0,2°C.
Глобалните средни температури на въздуха започнаха да надвишават 1,5°C затопляне на почти ежедневна база през втората половина на 2023 г., когато Ел Ниньо започна, и това продължава през 2024 г.
Краят на условията, които Ел Ниньо създава, се очакват след няколко месеца, което може да позволи на глобалните температури временно да се стабилизират и след това леко да се понижат, вероятно под прага от 1,5°C.
Но дейностите на хората означават, че температурите ще продължат да се повишават през следващите десетилетия, освен ако не се предприемат спешни мерки.
„Бързото намаляване на емисиите на парникови газове е единственият начин да спрем повишаването на глобалните температури“, отбелязва Саманта Бърджис, зам.-директор на „Коперник“.
Можем ли все пак да ограничим глобалното затопляне?

Снимка: iStock
При сегашния темп на емисиите целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5°C като дългосрочна средна стойност – вместо за година – може да бъде премината през следващото десетилетие.
„Това не е праг, отвъд който климатичните промени ще излязат извън контрол“, казва проф. Майлс Алън от Оксфордския университет и водещ автор на забележителния доклад на ООН за 2018 г.
Въздействието на изменението на климата обаче ще продължи да се ускорява – нещо, за което екстремните горещи вълни, суши, горски пожари и наводнения през последните 12 месеца ни дадоха представа.
„Всяка десета от градуса затопляне причинява повече вреда от предишното“, категоричен е проф. Алън.
Допълнителен половин градус – разликата между 1,5°C и 2°C на глобалното затопляне – също сериозно увеличава рисковете от преминаване на „повратни точки“.
Това са прагове в рамките на климатичната система, чието преминаване може да доведе до бързи и потенциално необратими промени.

Снимка: iStock
Ако ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика преминат повратна точка, техният потенциално внезапен колапс ще причини „катастрофални“ покачвания на глобалните морски нива през следващите векове, посочва проф. Бентли.
Но изследователите искат да подчертаят, че хората още могат да променят посоката на затопляне на света.
Светът постигна известен напредък със зелени технологии като възобновяеми енергийни източници и електрически превозни средства, които процъфтяват в много части на света.
Това означава, че някои от най-лошите сценарии за затопляне с 4°C или повече през този век – смятани за възможни преди десетилетие – сега се считат за много по-малко вероятни на базата на настоящите политики и обещания.
И може би най-окуражаващото от всичко е, че още се смята, че светът повече или по-малко ще спре затоплянето, след като бъдат достигнати нетните нулеви въглеродни емисии. Ефективното намаляване наполовина на емисиите през това десетилетие се счита за особено решаващо.
„Това означава, че в крайна сметка можем да контролираме колко затопляне да преживее светът въз основа на нашите избори като общество“, казва Зейк Хаусфатер, учен по климата в американската група Berkeley Earth. „Гибелта не е неизбежна.“
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ООН с предупреждение: Светът няма да успее да ограничи ръста на глобалните температури до 1,5°C
Откриха изненадващ феномен в Хималаите, който забавя ефектите от изменението на климата
Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна

Може ли Индия да забогатее и едновременно с това да постигне енергиен преход?
С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните

ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели
2023 е напът да стане най-горещата година в историята

Германската държавна банка за развитие KfW планира изграждането на по-достъпни и устойчиви жилища на фона на все по-големите проблеми с недостига им в страната, предаде ДПА.
Над 10 милиарда евро (10,8 милиарда долара) са заделени за тази цел във федералния бюджет за 2024 година, съобщи банката. Това е с около 5 милиарда повече от похарчените миналата година.
„Изграждането на устойчиви и достъпни жилища е един от приоритетите ни за 2024 година“, каза главният изпълнителен директор Щефан Винтелс, пише БТА.
Още: Как Европа затъна в имотна и жилищна криза?
То включва ново финансиране за строителството на достъпни жилища за тези, които не се ползват от социалната програма за настаняване на хора с по-ниски доходи.
Според Винтелс германското правителство е предоставило 1 милиард евро за тази цел тази и идната години. Понастоящем се уточняват подробностите около финансирането.
През 2022 година милиардите, които правителството реши да отдели за гарантиране на енергийните доставки и смекчаване на товара върху домакинствата и компаниите след началото на войната в Украйна доведоха до рязък скок на обема на субсидиите, отпуснати от KfW.
Банката за развитие, 80 на сто от която е собственост на германското правителство и 20 на сто на федералните провинции, предоставя нисколихвени заеми на малки и средни компании, фирми за жилищно строителство и студенти в традиционния си бизнес с финансови стимули.
Още: Кога моторът на Европа пак ще заработи на пълни обороти?
 

Петролът продължи да поскъпва в четвъртък, след като Израел отхвърли предложението на „Хамас“ за прекратяване на огъня, а по-слабият долар също оказа подкрепа на цените, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент поскъпват с 29 цента, или 0,37%, до 79,50 долара за барел, а цената на фючърсите на американския суров петрол West Texas Intermediate се повишава с 24 цента, или 0,32% до 74,10 долара за барел.
Конфликтът в Близкия изток държи пазара под напрежение от октомври насам, а напредъкът в преговорите за прекратяване на конфликта в Газа е минимален.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху отхвърли последното предложение на „Хамас“ за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците от Газа, но държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че още има шанс за постигане на споразумение.
Делегация на „Хамас“ начело с Халил ал Хая, заминава за Кайро в четвъртък заради преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток с Египет и Катар.

Снимка: iStock
По-слабият долар също допринесе за поскъпването на петрола в четвъртък, тъй като прави суровия петрол по-евтин за търговците с други валути.
От страна на търсенето, по-сериозният от очакваното спад на запасите от бензин и дестилати в САЩ също подкрепи цените.
Запасите от дестилати в САЩ са намалели с 3,2 млн. барела до 127,6 млн. барела, показват данните на Администрацията за енергийна информация, спрямо очакванията за спад от 1 млн. барела. Запасите от бензин са се свили 3,15 млн. барела, спрямо прогнозите на анализаторите за ръст от 140 000 барела
Благодарение на тези намаляващи запаси маржовете на рафинериите в САЩ са продължили да се засилват, коментираха анализатори на ING в бележка.
„Силата на маржовете на рафинериите трябва да осигури известна подкрепа за суровия петрол, като стимулира търсенето, тъй като рафинериите се стремят да увеличат темповете на работа и да се възползват от по-високите маржове“, казаха анализаторите на ING.
Спадът в запасите от бензин и 13-процентният ръст на годишна база в износа на петрол от САЩ до рекордните 4,06 млн. барела на ден през 2023 г. „показват по-голямо търсене на суров петрол“, коментират в бележка от ANZ Research.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола се покачва заради ръста на американските добиви с по-малко от очакваното
Цените на петрола се покачват в очакване на примирие между Израел и „Хамас“
Цените на петрола тръгнаха нагоре, заради нарастващото напрежение между САЩ и хутите
Петролът поскъпва, след като ОПЕК+ остави непроменена политиката си за съкращения на добива
Цените на петрола се понижиха, въпреки очакванията за намаляване на лихвите в САЩ

Британският регулаторен орган по рекламата постанови, че BMW и MG Motors не могат да твърдят, че техните електромобили са с „нулеви емисии“ поради въздействието върху околната среда на тяхното производство и производство на електроенергия.
„Разбрахме от рекламата, че когато електрическите превозни средства се управляват, не се отделят никакви емисии“, пише Агенцията за рекламни стандарти (ASA) за рекламата на BMW в Google, която излезе през август 2023 г., предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
„При други обстоятелства обаче, като например при производството или зареждането на електромобил с електроенергия от националната мрежа, се генерират емисии“, заявиха от ASA.
Още: Tesla изтегля от пазара 2,2 млн. електромобили заради технически проблеми
Германският производител заяви, че етикетът „автомобили с нулеви емисии“ е бил вмъкнат заради функцията на Google за автоматично задаване на ключови думи.
„Приветствахме уверението на BMW, че твърдението няма да се повтаря в бъдеще“, заяви ASA.
Второто решение беше взето след реклама на британския автомобилен производител MG Motor, собственост на китайци, също видяна в Google през август миналата година, която твърдеше, че моделите му са с „нулеви емисии“.
„Рекламата съдържаше твърдението „нулеви емисии“ без съществена информация, която е необходима, за да могат потребителите да разберат на какво се основава то“, заяви ASA. „Рекламата не трябва да се появява отново в сегашния си вид.“
Още: Колко станаха електромобилите в ЕС?
Колин Уолкър, ръководител на отдела за транспорт в Energy and Climate Intelligence Unit, нарече решенията „много странни“, като се имат предвид усилията на правителството за насърчаване на електрическите автомобили.
„Приета е практиката, че автомобилите от всички видове горива се оценяват по CO2, който отделят от ауспусите“, каза той.
„Изглежда абсурдно, че на производителите на автомобили, които се опитват да постигнат целите, поставени им в рамките на този мандат, за броя на автомобилите с нулеви емисии, които трябва да продават, се казва, че не могат да продават тези автомобили като такива с нулеви емисии“, каза той.

– Чувам, пак си се оженил!
– Да, за Минка!
– Ама, тя е сестра на бившата ти!
– Ами, свикнах някак с тъщата!

– Здравей, скъпа, обаждам се да ти кажа, че след работа ще пием бира с приятели.
– Какво каза?
– Казах, че се прибирам веднага.