Енергийният гигант Shell започна да изтегля персонал от съвместните си предприятия с руския „Газпром“, което е част от плановете на компанията за изтегляне на инвестициите си от Русия в отговор на войната в Украйна, съобщава агенция Bloomberg.
Десетки служители на Shell на временна работа в проекта за износ на втечнен природен газ „Сахалин-2“ в Русия бяха изтеглени през миналия уикенда, за да бъдат преместени обратно в други офиси, според източници на Bloomberg, запознати с въпроса. Операциите в съоръжението е малко вероятно да бъдат засегнати от преместването, посочват същите източници.
Shell демобилизира командированите си служители в съвместните предприятия с „Газпром“ и „Газпром нефт“ в поетапен процес, показва изявление по имейл на компанията. „Нашият основен фокус в този процес е безопасността на нашите хора и операции и спазването на приложимите закони“, каза говорител на Shell.
Някои от най-големите производители на енергия в света, включително Shell и Exxon Mobil Corp., обещаха да напуснат техните руски проекти в опит да намалят репутационните щети след инвазията на Русия в Украйна. Shell заяви по-рано този месец, че изтеглянето ще доведе до щети от 4-5 милиарда долара.
Базираната в Лондон компания Shell увеличи усилията си да се дистанцира от Москва, след като тя беше подложена на критики в началото на март за закупуването на руски суров петрол с голяма отстъпка. Оттогава Shell заяви, че няма да прави нови покупки на руски петрол или газ. Енергийната компания също така се е отказала от танкерите за втечнен природен газ, наети от руски компании.
Shell притежава и дял от 50% в Salym Petroleum Development в Русия. Компанията по-рано заяви, че ще прекрати партньорството за проучване с „Газпром“, наречено Gydan, и ще се оттегли от газопровода „Северен поток 2“, който вече беше спрян от германските власти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Големи купувачи на руски петрол не успяват да получат банкови гаранции

Производителите на безалкохолни напитки и бутилиращите компании за вода у нас са с визия за постигане на пълен кръгов модел „от бутилка в бутилка“ на използваните от индустрията опаковки, съобщи Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) по време на регионалната онлайн конференция „PRIA Околна среда България“, в която участва и министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Визията на АПБНБ е в унисон с европейската директива за събиране на 90% от РЕТ бутилките за напитки до 3 литра и влагане на най-малко 30% рециклирано съдържание в новите бутилки от 2029 г. в страните членки, както и в подкрепа на заявения ангажимент от МОСВ за въвеждане на депозитна система у нас.
През последните години депозитната система се наложи като предпочитания подход на много европейски правителства към постигането на заложените цели. Въвеждането й води до средно 90% събираемост на опаковките. А производителите на безалкохолни напитки, като част от „задължената индустрия“, която генерира най-голямо количество опаковки и носи отговорност да ги събира, оползотворява и влага обратно в нова продукция, имат водеща роля в прилагането на депозитната система.
По същество депозитната система представлява схема за събиране на опаковки, при която при покупката на продукт потребителите плащат допълнително малка сума (депозитна такса) за опаковката. Тази сума им се възстановява при връщане на празната опаковка в специфичните точки на събиране. За отчитане на събрания материал се използват кодово-базирани решения, които се вграждат във вендинг машини и други цифрови и технологични системи, които отчитат приемането на празната опаковка.
Според Жана Величкова, депозитната система у нас може съществено да надгради това, което вече е постигнато в областта на събирането и оползотворяването на опаковки в България.
„Устойчивото развитие е припозната цел на нашите членове. Отговорността им към опазването на околната среда не започва в края на жизнения цикъл на опаковката, а още от самото начало. Членовете ни въведоха много иновации, като например решения, които позволяват съществено намаляване на суровината, използвана в опаковките. Най-масово използваните от нас опаковки – РЕТ, са и най-ефективно събираните и рециклираните в страната. Въведохме иновации и в еко дизайна за улесняване на събирането и продължаваме да бъдем активен участник в информационните кампании. Като лидери в изграждането на досегашния модел, сме готови да поведем процеса към преминаване на следващото ниво – система, която да осигури минимум 90% събираемост на всички опаковки до 3 литра“, каза тя.
Според АПБНБ, за да заработи ефективно депозитната система в България, е необходимо законодателство, което да подкрепи няколко минимални критерия при въвеждането й. Те са съобразени и със стандартите в ЕС и са разработени съвместно с европейските асоциации UNESDA, Natural Mineral Waters и Zero Waste Europe.
На първо място в минималните критерии, всички граждани и търговски обекти – малки и големи, трябва да имат гарантиран достъп до участие в системата, т.е. лесен достъп до точките за обратно изкупуване – вендинг машини за големите вериги и други цифрови решения за малките обекти.
Законодателната рамка следва да обезпечи и интереса на потребителите и да гарантира запазване на достъпна цена на произвежданите напитки. За целта събраният материал трябва да остава за рециклиране и повторно използване в страната, а производителите да имат приоритетно право да го изкупуват и влагат в новите си опаковки. Кръговият модел на опаковките трябва да генерира добавена стойност за икономиката и хората в страната.
На това обърна внимание и Ермис Панайотопулос, директор „Устойчивост“ в Natural Mineral Waters Europe, която представлява производителите и бутилиращите компании за вода в Европа.
„На европейско ниво ние като производители имаме конкретни цели и законови задължения да събираме и рециклираме бутилките за напитки. Всички останали участват доброволно, но за нас това е задължение и приоритетният достъп до събрания материал е ключов за постигане на модела „от бутилка в бутилка“, коментира той.
Според минималните критерии за българската депозитна система, тя трябва да обхване всички видове и размери опаковки за напитки до три литра. Препоръчително е още от самото начало да включва и опаковки за напитки за многократно пълнене, защото в дългосрочен план така ще се генерират 50% по-малко CO2 емисии в сравнение с депозитната система за опаковки за еднократна употреба.
Управлението на депозитната система, както и в останалите европейски държави, следва да е поверено на специално създадена централна организация без право на печалба, с основни акционери производителите на напитки. Характерно за централната организация е, че тя се самофинансира – не ползва публични средства, като в същото време използва механизми и отчетност, които правят дейността й напълно прозрачна. Търговците на дребно – големите вериги и хилядите малки търговски обекти в страната – играят критична роля в процеса на обратно изкупуване и следователно трябва да се присъединят към управлението на централната организация. Ключово участие имат и оползотворяващите и рециклиращи организации.
Очаква се българското законодателство да очертае ясно задълженията на всички участници по веригата, както и мерките за минимизиране на потенциални измами. От АПБНБ настояват българският модел на депозитна система да заложи и осигури запазването на създадените работни места по цялата верига на стойността и вече направените инвестиции в устойчиво рециклиране на опаковките в страната.
Една от държавите с най-добри резултати след въвеждане на депозитна система е Норвегия. Там вече се влага над 80% рециклирано съдържание в новите опаковки, а се събират почти 100% от тях. Управляващият директор на норвежката централна организация Infinitum AS Norway Киел Олав А. Малдум обърна внимание на финансовите стимули в законодателството, които мотивират почти всички производители да станат част от системата. В Норвегия опаковки се приемат обратно дори от онлайн магазините, а депозитът е освободен от ДДС.
Една стъпка по-напред от България във въвеждането на депозитна система е съседна Румъния. Президентът на румънската национална асоциация на безалкохолните напитки Алис Никита сподели на конференцията, че там вече е прието законодателството след близо две години подготовка и съвместна работа с Министерството на околната среда, водите и горите. То гарантира приоритетен достъп на производителите до събрания материал. А съвсем скоро се очаква лицензирането на създадената централна организация, в която производителите са акционер със 75%, а търговските вериги – с 25%.
„Приветстваме решението на министър Сандов и на правителството да поставят на дневен ред амбицията за надграждане на действаща система за оползотворяване на опаковките и сме амбицирани да го направим заедно по най-добрия за страната начин. Радваме се, че отстояваната от нас визия е подкрепена от всички заинтересовани страни – участници в процеса на обследване и установяване на модела за депозитна система. В резултат очакваме, че ще постигнем събиране минимум на 90% от всички наши опаковки и ще реализираме визията си за напълно кръгови опаковки в следващите години“, каза още Жана Величкова.

Конституционният съд (КС) не отмени правилото в Кодекса за социално осигуряване (КСО), според което, ако избереш да се пенсионираш една година по-рано, до края на живота си получаваш пенсия в намален размер. Десетимата членове на КС са единодушни, че то не е противоконституционно.
Правилото е заложено в чл. 68а, ал. 1 от КСО, в която омбудсманът проф. Диана Ковачева поиска КС да отмени думата „пожизнено“. Разпоредбата гласи: „Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено“. Всеки трети пенсионер няма нужния стаж или възраст
Кодексът дава възможност на хората, които вече са натрупали изискуемия стаж за пенсия, но не са навършили съответната възраст, да се пенсионират година по-рано. Правилото е, че за всеки месец, който не достига за навършване на обичайната възраст за пенсиониране (през 2022 г. тя е 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете), пенсията се намалява с 0,4%. Т.е. ако си по-млад с година, но искаш да се пенсионираш, до края на живота си ще получаваш с 4,8% по-ниска пенсия от тази, която биха ти отпуснали, когато навършиш възрастта.
Според омбудсмана това, че човек сам избира дали да се пенсионира по-рано е проява не толкова на свободна воля, а на стечение на неблагоприятни обстоятелства. Ковачева заяви пред КС, че „пожизненото“ получаване на по-малка пенсия е и непропорционално, и несправедливо и който се е пенсионирал с година по-рано, би трябвало да получава по-ниска пенсия, само докато не навърши възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО.
КС още не е публикувал решението си, за да станат ясни мотивите му. Изчисления обаче показват, че да се получава доживот пенсия в намален размер, но това да започне година по-рано, в повечето случаи е по-изгодно, отколкото да се изчака навършването на възрастта за отпускане на пенсия в пълен размер. Младите пенсионери вземат най-големи пенсии
Жена ще започне реално да пропуска получаването на пари заради по-ранното си пенсиониране, едва след като навърши 85 години и 2 месеца, а мъж, когато навърши 86 години. Средната продължителност на живота при жените в България е 78 години и два месеца, а при мъжете – 71 години и един месец.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече хора се възползват от ранното пенсиониране

ЕК одобри близо 21 милиарда евро помощ за германски и полски компании, засегнати от санкциите срещу Русия. Страх в Германия: Спирането на руския газ ще причини икономически щети
Европейската комисия (ЕК) одобри германска схема на стойност 20 милиарда евро за подпомагане на местни компании, засегнати от санкциите срещу Русия, както и 836 милиона евро полска държавна помощ за селскостопанския сектор. Това предаде Ройтерс, позовавайки се на изявление на европейската институция.
Брюксел обяви, че германската схема за подпомагане ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства, данъчни или платежни предимства, възстановими аванси, гаранции, заеми, финансиране чрез собствен капитал и хибридно финансиране за всички компании, засегнати от наложените на Русия санкции (с изключение на компаниите във финансовия сектор), предаде БТА.
В секторите на селскостопанската продукция, рибарството и аквакултурите помощта ще бъде ограничена до 35 000 евро на компания, а в останалите сектори – до 400 000 евро. Полша забрани вноса на руски въглища, ще запорира руски активи
Полската схема, под формата на директни безвъзмездни средства, ще бъде отворена за фермери, засегнати от нарастващите разходи за торове, причинени от настоящата геополитическа криза и свързаните с нея санкции.

Мексиканските законодатели приеха план за национализация на лития. Съгласно плана, предстои национализация на проучването и добива на литий – жизненоважен материал за производството на батерии за електрически автомобили, мобилни телефони и други технологии, предаде AFP. Гигантът Rio Tinto инвестира 2 милиарда евро в мина за литий в Сърбия
Реформата, представена от президента Андрес Мануел Лопес Обрадор, поставя добива на метала в ръцете на държавна компания, без участието на частни фирми, предаде БГНЕС.
Планът беше приет в Сената с 87 гласа „за“ и 20 „против“, ден след като беше одобрен от долната камара на Конгреса, предаде БГНЕС.
И двете камари на мексиканския парламент са доминирани от партията „Морена“ на Лопес Обрадор. Той заяви пред репортери, че 8 концесии, които вече са предоставени на компании за проучване на литий, ще бъдат преразгледани.
„Ние ще разработим технологията (за експлоатация на находищата) или ще я придобием, но литият е наш“, заяви Лопес Обрадор, който беше избран през 2018 г. с обещанието да преразгледа „неолибералния“ икономически модел на Мексико.
Литият се добива предимно в Австралия и Южна Америка, а Китай доминира във веригата за доставки.
Находищата на метала в Мексико се намират основно в северния щат Сонора.
Литият „ще бъде изключителна собственост на държавата и в полза на народа. Ресурсите ни ще бъдат в безопасност и енергийният преход ще бъде гарантиран“, написа в Туитър говорителят на Лопес Обрадор Хесус Рамирес.

Официалната годишна инфлация към края на март нарасна до 12,4%. Това е нов рекорд за последните близо 14 години. По-висока инфлация за последно имаше през 2008 г., когато световната финансова криза достигна България. Очаква ни шокова инфлация при война в Украйна
От основните храни най-много за година са поскъпнали маслото и олиото – с 43%, зеленчуците – с 26,1%, хлябът и зърнените храни – с 20,9%, млякото и млечните продукти – със 17,2%, показват данните на НСИ. От нехранителните стоки за година най-голямо е повишението на цените на газообразните горива – със 117,5%, горивата за коли – с 43,2%, твърдите горива – с 30,2% и пакетните почивки – с 23,3%., показват данните на НСИ.
Само през месец март храните като цяло са поскъпнали с 3,3%. От основните храни най-голямо е поскъпването на олиото – с 23,3%, яйцата – с 8,3%, зелето – със 7,3%, чушките – с 6,3%, пилешкото месо – с 8,2%, брашното и картофите – с по 5,9%, и свинското месо – с 5,2%. От нехранителните стоки за месец дизелът е поскъпнал с 12,9%, а бензинът А95Н – с 13%.
Личната инфлация на повечето домакинства обаче е по-висока от официално обявената. Например личната инфлация на едно тричленно семейство от двама възрастни и едно дете е над 18%. Това показва калкулаторът на НСИ, чрез който всеки може да пресметне личната си инфлация на база купуваните стоки и услуги от домакинството.
Например, ако семейството дава 600 лв. на месец за храна, 40 лв. за алкохол, 100 лв. за дрехи и обувки, 80 лв. за ток, 120 лв. за парно, 30 лв. за вода, 50 лв. за лекарства, 50 лв. за мобилни телефони и 250 лв. за бензин, а освен това дава всяка година по 500 лв. за ремонти на жилището, за медицински услуги и за домакински електроуреди, както и 3000 лв. за почивка през лятото, то неговата инфлация е 18,5%, пише вестник „Труд“. Храните поскъпват два пъти по-бързо от ръста на заплатите
Личната инфлация е над два пъти по-висока от повишението на минималната заплата, която от 650 лв. стана 710 лв., и е по-висока дори от увеличението на пенсиите за голяма част от пенсионерите. Ще изяде ли инфлацията великденския бонус на пенсионерите?
Оказва се, че сега цените са извън всякакъв контрол и положението е по-тежко дори спрямо началото на пандемията, когато хората се презапасяваха и имаше празни щандове. Сред основните причина за високите цени е поскъпването на тока и закъснялото въвеждане на компенсации за бизнеса, както и малкият им размер, коментираха финансисти, до които вестникът „Труд“ се допита. Високата инфлация изяжда доходите на хората и спестяванията в банките. На всеки 1000 лв. в банка хората реално са загубили 124 лв. за година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономиката навлиза в тежък период, заплашва ни стагфлация

„Газпром“ не е резервирал количества за транзит на газ през следващия месец по газопровода „Ямал-Европа“, сочат данните от проведения търг, съобщава Ройтерс. Страх в Германия: Спирането на руския газ ще причини икономически щети
В същото време близо 25 милиона кубически метра на ден руски транзит е бил резервиран през връзката между Словакия и Украйна за месец май, става ясно от данните, предаде БНР.
В началото на март изпомпването на газ по газопровода Ямал-Европа от Русия за Германия е спряно. Спряха газа по „Ямал“, транзитът през Украйна продължава
Газопроводът „Ямал-Европа“ е дълъг 2000 километра и може да пренася до 33 милиарда кубически метра газ годишно, като преминава през Русия, Беларус, Полша и Германия. Ако Европа наистина спре да купува петрол и газ от Русия
Този газопровод, заедно със „Северен поток“ и украинската газопреносна система, е един от основните маршрути за износ на руски газ за Европа.

Превозвачите се вдигат на ефективен протест на 27 април от 10 часа срещу високите цени на горивата, тол системата и липсата на транспортна политика от страна на правителството. Това обявиха представителите на транспортния сектор на пресконференция в БТА. Над 100 автобуса и 300 камиона ще бъдат позиционирани пред Министерския съвет, парламента и от БНБ до катедралата „Александър Невски“ в София, след което ще проведат протестно шествие. Такива акции ще има и в други градове като Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Русе, съобщи Магдалена Милтенова от името на браншовите организации на автобусните, международните, товарните и автомобилните превозвачи и шофьори.

Исканията им са за премахване за период от 6 месеца на биокомпонентата, която се влага в горивата, което според тях ще доведе до поевтиняване с 10 – 15 ст. на горивото за всеки български гражданин. Освен това превозвачите настояват и за намаление на акциза на горивата с 50% за 6 месеца и са изчислили, че тази мярка би снижила цената с 33 стотинки за литър. 27% от шофьорите тръгват пеш, ако горивото прехвърли 3 лв. за литър, сочи анкета
Според браншовите организации е необходима спешна промяна в нормативната база, като се разшири обхватът на субсидираните линии и се осигурят средства за всички междуселищни превози.
Категорично против предложенията на управляващите за тол системата се обявиха още организациите в транспортния сектор. „Не подкрепяме предложението на МРРБ за увеличаване на тол таксите“, единодушни са те. Не подкрепят и предложението всички второстепенни пътища да бъдат таксувани. Винетките поевтиняват, тол таксите рязко се вдигат
Превозвачите искат отчетност и публичност на функционирането на тол системата и изразиха съмнения в събирането и разходването на средствата по сегашния модел. 
Протестът няма да е първи и последен, заканиха се те. „Ако правителството припознае нашите искания, времето, което бихме дали е 20 дни от днес, т.е. до 18 май. Ако до 18 май нямаме резултат, ще организираме общонационален протест заедно с много други организации, пряко засегнати от цените на горивата и не са само превозвачи“, заяви още Милтенова.
Тя отбеляза, че липсва комуникация между министерствата и подчерта: „Транспортна политикане се прави нито само от Министерство на транспорта, нито само от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, това трябва да бъде политика на правителството“.
Превозвачите изтъкнаха още, че исканите от тях мерки са предприети в други европейски страни и упрекнаха българската държава в бездействие. „Във Франция – 400 млн. евро за транспортния бизнес, 750 евро конкретно на превозно средство; в Германия – федерална отстъпка от 14.5 евроцента за дизела и 25 евроцента за бензина; в Хърватия – от 22 май няма влагане на биокомпонента в горивото и има мораториум върху цената на горивата; в Испания по същия начин – цял пакет мерки за милиарди евро, вкл. възстановяване на акциз за превозвачите“, посочи Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи. „В другите страни от месец и половина ги има мерките и действат, а при нас – обещания, одобрение и нищо не се случва“, коментира той. Горивата поскъпват осезаемо, ще доближат 3 лева
Председателят на камарата на автобусните превозвачи Васил Пиронков посочи, че правителството не изпълнява европейския регламент 1370, отнасящ се до социалната функция на превозвачите. „Не може да имаме ние ангажименти и задължения, които държавата контролира и ни натиска и в същото време тя да не си изпълнява своите задължения като член на европейската общност“, коментира той. „Повече от 16 социални групи возим, общественият транспорт е социална услуга“, подчерта Пиронков и сподели: „Ние сме в по-тежко положение от украинските бежанци, които са по хотелите“.

Германският производител на автомобили Carthago започна строителството на фабрика за 45 милиона евро в Ормоз, Североизточна Словения.
Carthago планира да започне производството в новата фабрика през 2023 г., когато ще бъдат наети първите 160 нови служители, съобщи директорът на словенското звено на компанията Сандра Зупанец, предаде SeeNews.

Германската компания, която управлява фабрика за производство на кемпери в Одранци от 2008 г., планира да преустрои микробуси в кемпери от модела си Malibu Van в Ормоз, съобщи обществената телевизия RTV.
В момента Carthago има около 1500 служители и се смята за един от водещите производители на кемпери в Европа. Микробусите на компанията, частично интегрирани и интегрирани кемпери започват около 50 000 евро и стигат до 200 000 евро.

Финансистът Илия Лингорски става член на Управителния съвет на Българската народна банка. Той е назначен с указ на президента Румен Радев от 15 април, който вече е обнародван в Държавен вестник. Лингорски ще встъпи в длъжност на 18 юни, заемайки мястото на Елица Николова, чийто 6-годишен мандат изтича ден по-рано.
Упpaвитeлният cъвeт нa БHБ сe състои oт 7 дyши – yпpaвитeл, тpимa пoдyпpaвитeли, които се избират от парламента и тpимa члeнoвe, номинирани от президента.
B мoмeнтa Лингopcĸи e глaвeн иĸoнoмиcт в Бългapcĸaтa бaнĸa зa paзвитиe (ББP), като зае този пост още при управлението на Стоян Мавродиев в банката. Въпреки че в ръководството ѝ бяха направени много промени, особено при мандата на Кирил Петков като служебен министър на икономиката, Лингорски запази поста си. Като представител на ББР е и във фонда към международната инициатива „Три морета“. Вече няма заплати по 50 000 лева в Българска банка за развитие
С преминаването му в БНБ квотата на Румен Радев ще е изцяло попълнена, като от нея в борда на централната банка влизат бившият заместник-министър на финансите Людмила Елкова и професор Николай Неновски, който и преди е бил член на Управителния съвет и дори избран за подуправител, но с идването на ГЕРБ на власт решението бе ревизирано.
Миналата седмица Народното събрание отхвърли кандидатурата на Любомир Каримански за управител на БНБ и така настоящият гуверньор Димитър Радев продължава да управлява банката. Освен на Радев, са изтекли мандатите на двама от тримата подуправители – Калин Христов, който ръководи управление „Емисионно“ и Нина Стоянова – отговорна за управление „Банково“.
Кой е Илия Лингорски?
Илия Лингорски е известен финансов експерт и бивш зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. През 90-те години работи в международни институции като ЕБВР и ООН, впоследствие заема висши държавни длъжности по време на управлението на НДСВ.
Лингорски е завършил Химико-технологичния и металургичен университет в София, след което е специализирал бизнес администрация и управление в английския институт Hampstead Garden Suburb.

Месечната стипендия за докторантите в държавните университети и научни организации ще се увеличи с 50% – от 500 лв. на 750 лв., считано от 1 април 2022 г. Това предвижда проектопостановление на Министерски съвет, внесено от министъра на образованието акад. Николай Денков.
По досегашните правила докторантите в държавните ВУЗ-ове с най-добри научни резултати всяка година получаваха допълнителни стипендии. Финансовите бонуси обаче не са дали очаквания резултат – не се забелязва по-високо качеството на научната работа на докторантите, нито се увеличава броят на младите учени, желаещи да останат в страната. Според данни на министър Денков от 5300 души през 2018 г. зачислените редовни докторанти са намалели до едва 1300 през 2020 г.
По-високите стипендии са част от стратегията на МОН за „дълготрайна политика по отношение на грижата за докторантите“. Те ще им позволят да се фокусират върху обучението си и да постигнат по-високи резултати. С новите правила даването на стипендии трябва да се оптимизира, да се повиши качеството на обучение и то да отговаря в по-голяма степен на очакванията на работодателите.
Просветното министерство поиска увеличение на студентските и докторантските стипендии в края на миналата година. Тогава стана ясно, че парите за заплати в университетите и в БАН ще бъдат увеличени, включително и за непедагогическия персонал.
По-високи стипендии се очаква да получат около 3500 докторанти, обучаващи се в държавните висши училища, и около 300 докторанти в научните организации. За целта от 1 април до края на декември 2022 г. са планирани 8.6 млн. лв., разчетени по бюджета на МОН. За календарна година са необходими 11.4 млн. лв., които ще бъдат планирани със закона за държавния бюджет за 2023 г. по бюджетите на съответните държавни университети, БАН и останалите научни организации.
Докторантите трябва да получат увеличените си стипендии, след като постановлението бъде одобрено от МС. Тогава ще започне да се плаща новият, по-висок размер, заедно с добавката със задна дата от 1 април.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До 50 млн. лв. държавни гаранции за кредитиране на студенти и докторанти
Университети ще дават хибридни дипломи на бакалаври и магистри

Великденски бонус на стойност една минимална работна заплата са получили за поредна година всички работници и служители от оръжейния завод ВМЗ – Сопот. Решението е на ръководството на предприятието, в съответствие с Колективния трудов договор, посочва изпълнителният директор на ВМЗ инж. Иван Стоенчев.
Половината от сумата (360 лева) е под формата на ваучери за храна, а останалите 50% са в пари и вече са преведени по сметките на работниците и служителите на дружеството. По традиция работещите в оръжейното предприятие получават бонуса два пъти годишно – за Великден и за Коледа.
Съветът на директорите благодари на персонала на ВМЗ за доброто изпълнение на служебните задължения и уверява, че както Министерството на икономиката, така и ръководството на предприятието, продължават да работят за подсигуряване на нови договори и поръчки.
Работещите в друг голям оръжеен завод – „Арсенал“ в Казанлък също получиха великденска надбавка под формата на ваучери на стойност 200 лева.
ВМЗ е най-голямото държавно предприятие от военно-промишления комплекс на страната ни и има няколко хиляди служители.
Оръжейният завод е бил посетен от депутата Веска Ненчева от БСП, която е обещала да съдейства за квалификация и преквалификация на работещите в държавното дружество.
 
 

Каквито и да е санкции, които спират потока на руски газ за западните страни, трябва да бъдат добре обмислени, тъй като тези, които ги налагат, могат да пострадат повече от санкционираните. Такова мнение споделят голяма част от германския бизнес и синдикалните лидери, съобщи ДПА. Ако Европа наистина спре да купува петрол и газ от Русия
Въпросът за ембаргото върху руското горива смущава Европа. От една страна малцина искат да купуват руски петрол и газ и да финансират страна, която е атакувала своя съседка. От друга страна голяма част от европейците не са сигурни как ще могат да отопляват домовете си и да движат икономиката си без руското гориво, което е значителен дял от вноса. Германия е особено зависима от руския газ, тъй като близо 50 на сто от газовите й доставки идват от Русия.
Преговорни групи, представляващи германски работодатели и синдикати, заявиха пред ДПА в съвместно комюнике, че се опасяват, че не е отделено достатъчно внимание върху това санкциите да не навредят на икономиките, които ги налагат, предаде БТА.
Според работодателите и синдикатите сегашните предложения ще навредят на германската икономика и равнищата на заетост повече, отколкото на Русия, аргументирайки се, че липсата на газ ще означава спиране на производството, забавяне на промишлеността и загуба на работни места. Инфлацията в Германия стигна 40-годишен връх
Начинът да се подпомогне Украйна е да се гарантира, че Германия има стабилна икономика и трудов пазар, според тях.

Преди войната Украйна бе един от най-големите производители на пшеница в света. Но от руската инвазия насам износът намаля драстично. Дали алтернативните маршрути могат да минат през Румъния – през Галац и Констанца, разказва Deutsche Welle.
Проблемите на Украйна със зърното са много. Както с обработката на земята – тъй като нивите са запуснати, минирани или унищожени, така и със съхранението на реколтата – складовете са препълнени. Транспортирането обаче е почти невъзможно – директният морски път от Одеса, Мариупол и други важни украински пристанища е блокиран. „Украинските пристанища не могат да се използват – те или са бомбардирани, или има риск от бомбардировки“, казва пред ARD Хансйорг Кюстер, професор по геоботаника.
Проблемът с релсите
Но не може ли пшеницата да бъде превозена по суша с влак до Румъния и там да бъде натоварена на кораби? На теория е възможно. Но на практика разликата в разстоянието между релсите в различните страни е огромна пречка.
„В Украйна железницата е широкорелсова, докато в Европа има стандартно междурелсие“, обяснява Кюстер. Какво означаво това конкретно? В повечето европейски страни разстоянието между вътрешните страни на релсите е 1435 мм, докато в Украйна е 1520 мм. Това е стандарт в страните от бившия Съветски съюз, който е в сила и днес.
Респективно ако влаковете със стоки от Украйна стигнат до границата, не могат просто да продължат към Молдова или по-нататък – към Румъния. „Или трябва товарът да се прехвърли, или да се купят нови вагони. А транспортът по шосе е изключително скъп“, казва Кюстер.
От сравнително евтиното зърно от Украйна зависят най-вече по-бедните страни в Африка и Близкия изток. Там вече има недостиг на украинска пшеница, а в последно време цените се повишиха рязко. Пшеницата, отглеждана в Германия и Западна Европа, не е подходящ заместител, тъй като е твърде скъпа за страни като Мароко, Египет и Алжир. Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата
Според експерта Кюстер просто решение на проблема не съществува. Тъй като става дума за огромни количества, транспортирането със самолет или с камиони е изключено. Извозването на украинската пшеница с влак не е възможно, а наблизо други пристанища няма. До балтийските страни или до Финландия, където междурелсието е същото като в Украйна, може да се стигне само с транзитно преминаване през Русия или Беларус – т.е. и този вариант отпада.
Помощта на Букурещ
Ако се погледне към картата на света и към списъка с основните вносители на украинската пшеница, се вижда, че единствените логични маршрути минават през Черно море. Т.е. през Румъния.
Миналата седмица правителствени представители и експерти по транспорта от Румъния, Молдова и Украйна се срещнаха в Букурещ с еврокомисаря по транспорта Адина Вълян. Тя посочи, че износът от Украйна и Молдова в момента се обсъжда на европейско ниво, както и че Румъния може да помогне в това отношение.
Вълян спомена конкретно дунавските пристанища Галац и Сулина, както и Костанца, които биха могли „да служат като врати към Черно море“. А между Констанца и някои по-малки пристанища в Украйна, които не са пострадали от войната, би могла да бъде изградена система от совалки. До Галац пък има железопътна линия с междурелсие като украинското. Доставката на стоки от Украйна до Галац би била „много лесна“, обяви еврокомисарят.
Перспективи и реалности
Но нещата съвсем не са толкова елементарни. Търговец на зърно от Одеса се оплака по румънската телевизия, че железниците около граничния пункт са в лошо състояние. А релсите до Галац са повредени от години. Междувременно румънският министър на транспорта Сорин Гриндяну обеща линията до Галац да бъде ремонтирана още в следващите 100 дни.
Експертът по земеделието Кюстер все пак подчертава, че ще бъде много скъпо украинската пшеница да се товари на кораби извън страната. Но с оглед на пълните складове трябва да се побърза – „всеки ден е важен“. Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените

Главният изпълнителен директор на Tesla Inc. Илон Мъск заяви в понеделник, че бордът на директорите на Twitter Inc. ще остане без работа, ако неговата оферта за поглъщане на голямата социална интернет медия бъде успешна. Мъск иска да купи Twitter за десетки милиарди
„Заплатата на борда ще бъде нула долара, ако офертата ми успее, така че това са спестени около 3 милиона долара на година“, посочи Мъск в отговор на туит, в който се твърди, че интересите на борда на директорите не са в съответствие с интересите на акционерите на компанията, предаде БНР.
Преди дни Мъск направи предложение да закупи Twitter за обща стойност от 43 милиарда долара, или по 54,20 долара на акция, и да я направи частна компанията.
По-късно бордът на директорите на гиганта в социалните медии прие така наречения план „Отровно хапче“, за да предотврати нейното изкупуване. Twitter прие план, за да попречи на Мъск да го купи изцяло
„Отровното хапче“ е тактика, използвана за предотвратяване на враждебни поглъщания и придобивания. В повечето случаи „отровните хапчета“, когато бъдат задействани, разреждат стойността на всяка акция, за да затруднят оферентът да поеме контрола върху дадена компания при нейното придобиване.
В петък късно вечерта Twitter, Inc. обяви, че нейният борд на директорите е приел „план за правата на акционерите с ограничен срок“, след като Илън Мъск предложи да придобие компанията и да я направи частна за 43 млрд. долара.
Според изявление, публикувано от Twitter, ако акционер избере да придобие дял от компанията за над 15%, други акционери ще могат „да закупуват, по текущата цена на упражняване, допълнителни обикновени акции с текуща пазарна стойност от два пъти цената на упражняване на правото“. На практика, чрез подобно решение другите акционери ще могат да купуват допълнителни акции с отстъпка. Мъск отказа да влезе в борда на Twitter
Тактиката, известна още като „отровното хапче“, е обичайна практика в опитите за предотвратяване на враждебни поглъщания на компании. Планът за правата изтича на 14 април 2023 година.

Средната цена на тока за утре на европейските енергийни борси се повишава до около 211 евро за мегаватчас, а електроенергията в България поскъпва със 75% до 245,20 евро за MWh (или 479,58 лева) и е една от най-високите в Европа. Това показват днешни данни от различните европейски платформи за енергийна търговия, предаде БНР. Токът за бизнеса поскъпна с близо 30%
В сегмента „Ден напред“ с доставка във вторник (19-и април) най-висока цена на електричеството е отчетена в Гърция (287,45 евро за мегаватчас), следвана от България и още две държави (Унгария и Румъния) с цени на тока от 245,20 евро за MWh.
Най-ниска е цената на тока за вторник в Испания и Португалия (по 112,12 евро за мегаватчас) и Полша (147,84 евро), като на останалите европейски енергийни борси цената е над 200 евро за MWh.
Цената на тока на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в сегмента „Ден напред“ за вторник (19-и март) се повишава силно със 75,4% до 245,20 евро (или 479,58 лева) спрямо 139,78 евро (или 273,39 лева) за понеделник (18-и април).
Една от причините за рязкото поскъпване на тока за утре в нашата страна вероятно е свързана с повишеното електропотребление заради по-ниските температури.
Според данните в реално време от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) товарът на електроенергийната система в страната надхвърли 5000 мегаватчаса вчера към 20.00 часа, а към 10.00 часа тази сутрин бяха използвани над 5200 мегаватчаса. Токът за бизнеса поскъпна рекордно. Ще издържат ли фирмите?
Прогнозите на ЕСО са, че утре, 19-и април, в 10.00 часа сутринта потреблението ще се повиши до 5332 мегаватчаса, а вечерта в 21.00 часа – до 5355 мегаватчаса. В същите часове на 20-ти април отново се очаква потреблението да премине 5000 мегаватчаса, а на 21-ви – само в 21:00 часа да ги надхвърли и чак след това да намалее.
 
 

„Българската икономика влиза в доста тежък период. Ключова е препоръката на МВФ за реформа в пенсионната система, за която е ясно отдавна, че е една цъкаща бомба. Всички добавки и помощи са напълно изядени от инфлацията. Системата трябва да се промени, да има нов модел и структура, за да не изпаднем отново в трудно положение при следваща икономическа криза“. Tова каза в ефира на Nova News икономистът Преслав Райков. МВФ препоръчва прогресивен данък върху доходите в България
МВФ препоръчва да се въведе необлагаем минимум – нещо, което отдавна се обсъжда у нас, за да се облекчат хората с най-ниски доходи.
„Когато разликата между ръста на БВП, който се предвижда, и инфлацията е в 3 до 5 пъти и инфлацията значително превишава този показател, тогава имаме риск от стагфлация. Това трябва да се вземе предвид. Това е слаб икономически растеж, изпреварващ ръст на инфлацията, съчетано с безработица и със спад на покупателната способност“, каза икономистът Румен Гълъбинов.
Преди седмица БНБ понижи прогнозата си за ръста на икономиката до 2.1%. 10,4% пък се очаква да достигне средногодишната инфлация в България през 2022 г.
Относно диференцираната ставка за ДДС Райков подчерта, че идва от COVID времената. Според него по-скоро трябва да се вземат мерки за намаляване на ДДС ставките за всички сектори, не само за определени.
Държавата се нуждае от нови източници на приходи – нови инвестиции, привличане на нови външни и вътрешни инвеститори и създаването на добавена стойност. Само това може да победи инфлацията и кризата в дългосрочен план. Всички друго е закърпване на бюджета – вземане от едно място и прехвърляне в друго, обяснява Преслав Райков. Германска агенция: Икономическото развитие на България е под риск
Той смята, че по-бързо трябва да бъдат прекратени държавните помощи за бизнеса и след летния сезон той отново да заработи по обичайния начин.
Според Райков в дългосрочен план е нужна подкрепа и максимално насочване на ресурс към сектори, които са структуроопределящи и носят висока добавена стойност – минно-добивната промишленост, зърнодобива. При настоящите условия страната ни може да спечели много от тях.
За Гълъбинов помощите за бизнеса не е добре бързо да спират и поне до средата на годината е хубаво да се получават. „Добре е още тази година да се получат и доходи от Плана за развитие“, отбеляза той.

Цената на златото се покачи днес с около 1 процент до едномесечен връх под натиска на растящите опасения от икономическите последици от войната в Украйна и нестихващата инфлация, предаде Ройтерс. Цената на златото продължава да расте
Спотовото злато се търгуваше за 1993,28 долара за унция в сутрешната търговия, което е най-високата цена от 11 март. Американските златни фючърси достигнаха 1997,70 долара за унция, или ръст от 1,2 на сто. Цената на златото най-висока от ноември
Златото ще расте, докато пазарът бъде „подхранван“ от негативни заглавия по отношение на глобалните икономически перспективи, посочва Хан Тан, главен пазарен анализатор в „Ексинити“, цитиран от БТА.

Нарастването на минималната работна заплата от 1 юли е без алтернатива. Синдикалната позиция е, че е абсолютно наложително минималното възнаграждение да се увеличи още веднъж през тази година, заявиха за БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров и икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, коментирайки тригодишна бюджетна прогноза на финансовото министерство, в която е заложено минималната работна заплата да се замрази на 710 лева до 2025 година. Минималната работна заплата става 710 лева от 1 април
Пламен Димитров посочи, че отдава това предложение на рутинността в бюджетната процедура, спазването на календара и сроковете в закона. „Ако се върнем назад, ще видим, че това често се е случвало – в годините се появяваха информации, които после подлежаха на промяна. Обикновено в първоначалните таблици всички параметри са замразени, след това се сменят “, заяви Димитров.
Той допълни, че веднага след публикуването на прогнозата е имал разговор с финансовия министър, който го е уверил, че дебатите за минималната работна заплата, за това как ще изглежда политиката по доходите в актуализирания бюджет от 1 юли, ще бъдат водени на тристранен съвет в следващите седмици. Дори и самата управляваща коалиция има намерение да внася различни предложения от сегашните, посочи Димитров.
Ваня Григорова коментира за БТА, че не може да се приеме за проформа заложен индикатор в документ като бюджетната прогноза. Можем само да се надяваме, че това, което виждаме в документа е грешка или пропуск на експерт, заяви Григорова. По думите й на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество министър Василев е дал знак, че правителството ще увеличи минималното възнаграждение още веднъж тази година, а миналата седмица министърът на труда и социалната политика заяви, че минималната работна заплата може да надскочи 760 лева.
Позицията на КНСБ е, че минималната работна заплата трябва да стане поне 760 лева от 1 юли, припомни Пламен Димитров.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ посочи, че минималното възнаграждение трябва да е между 840 и 1000 лева. Долната граница е според заложеното в европейската директива за минималните заплати – тя да е 50 процента от средната, а горната е спрямо средните нива на покупателната способност на минималните заплати в ЕС. Колко точно ще е увеличението и дали ще има нарастване, ще реши правителството, но категорично застъпвам тезата, че е абсолютно наложително тази година да има още едно увеличение на минималната заплата, заяви синдикалистът.
КНСБ настоява за ръст на доходите в бюджетния и в частния сектор , така че да се компенсира поне инфлацията, която е отчетена. „Според нас годишната инфлация ще стигне 12-15 процента. Тази инфлация трябва непременно да бъде компенсирана за всички, за които не е – не само за бюджетния сектор, но и за частния“, посочи Димитров.
По думите на президента на КНСБ през колективното трудово договаряне в много предприятия вече са постигнати увеличения от 10-15 процента, а в момента се водят преговори и на стотици други места в частния сектор за увеличение на заплатите. „Правим всичко възможно да се компенсират доходите на работещите поне с тази сериозна и галопираща инфлация“, заяви президентът на КНСБ. Храните поскъпват два пъти по-бързо от ръста на заплатите
Той смята, че от 1 юли пенсиите трябва да бъдат увеличени кумулативно през увеличаването на тежестта на година осигурителен стаж и през швейцарското правило, така че да не се получат по-малки размери от сегашните, заедно с ковид добавките от 60 лева, които ще отпаднат. Пламен Димитров припомни, че швейцарското правило залага минимум на увеличението, а не таван. Отделно – може да се направи и диференциация на нарастването на пенсиите, така че да се интегрира добавката – с по-сериозен кумулативен процент на увеличение на по-ниските и диференциация при по-високите. „ Ако не бъркам над 16 процента трябва да бъде увеличението от 1 юли кумулативно през стажа и през швейцарското правило, за да не се получат по-малки размери от сегашната пенсия, плюс добавка“, допълни той.

Инвазията на Русия в Украйна накара анализаторите на глобалната автомобилна индустрия да намалят прогнозите за производството и продажбите за следващите две години, съобщава бизнес телевизия CNBC.
Кризата вече доведе до затваряне на автомобилни заводи в Източна Европа и предизвика скокове в цените на вече и без това скъпите суровини. Някои фабрики в Украйна се опитаха да продължат да работя на фона на руската инвазия, но се съобщава, че работниците е трябвало да преустановят работа, за да бягат от ракетен огън. Недостигът на полупроводници срина европейския пазар на нови коли
През март S&P Global Mobility, бившата агенция IHS Markit, намали прогнозата си за глобално производство на автомобили с 2,6 милиона превозни средства както през 2022 г., така и през 2023 г. поради конфликта. Според най-лошият сценарий непроизведените превозни средства ще достигнат 4 милиона броя.
Очаква се европейското производство на автомобили да спадне с около 9%, или с приблизително 1 милион автомобила. Част от този очакван спад ще се дължи директно на загубените продажби на автомобили в Русия и Украйна, но тези страни общо формират малък дял от световния автомобилен пазар – около 2% през 2021 г.
По-голямото притеснение е недостига на материали и на части, който недостиг вече нанасят удар по европейските автомобилни производители и може да се разпространят и на други пазари, ако войната продължи.
Отделно, кредитните анализатори от S&P Global Ratings също така прогнозират, че през 2022 г. глобалните продажби на автомобили ще спаднат с 2% под нивата от 2021 г. Това е значително понижение спрямо ръста на продажбите с 4% до 6% за 2022 г., който групата за последно беше предвидила през октомври 2021 година.
В доклада се подчертава за прекъсвания в доставките на критични автомобилни части от региона, може би най-вече на кабелни снопове от Украйна. Под риск са подложени също така и суровините, като се има предвид, че Русия произвежда около 40% от паладия в света, който се използва за изчистване на отработените газове на превозни средства. Регионът е и производител на никел, който се използва в акумулатори за електрически превозни средства. Дори доставките на обичайните минерали и метали, като желязото, също са засегнати. Недостигът на чипове ще продължи до 2023 година
Всичко това представляват ключови материали, използвани за производството на автомобили.