След няколкочасов маратон Народното събрание прие бюджета на ДОО за 2022 г. на първо четене. Бюджетът на държавното обществено осигуряване бе одобрен със 129 гласа „За“ и 92 „Против“. Депутатите имат на разположение 5 дни, за да внесат предложения преди второ четене. ГЕРБ опита да удължи срока с аргумент да не се претупват нещата, тъй като и без друго бюджетът закъсня, но идеята им не бе приета.
Пенсиите за трудова дейност ще се индексират от средата на годината (1 юли) по т.нар. „швейцарско правило“ – с 50 на сто от ръста на осигурителния доход и с 50 на сто от инфлацията. Изчисленията показват, че индексацията на пенсиите ще бъде с 6,1 на сто. Процентът се базира на очакван ръст от 9,3 на сто на средния осигурителен доход и средногодишна инфлация от 2,9 на сто за 2021 г. От 1 юли ще отпаднат и добавките от 60 лева към пенсиите.
За периода от 1 януари до 30 юни 2022 г., минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 370 лв., при 300 лв. за периода от 1 януари до 24 декември 2021 г. и 370 лв. за периода от 25 до 31 декември 2021 г. От 1 юли 2022 г. размерът на минималната пенсия се увеличава с 6,1 на сто, достигайки до 392,57 лв. за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г. Ясно е колко ще е новата минимална пенсия
С 6,1 на сто ще бъдат индек­сирани и минималната пенсия и социалната пенсия за старост. В резултат от 1 юли социалната пенсия за старост ще стане 180,37 лв. вместо досегашните 170 лв. След всички промени, очакванията са през 2022 г. средната пенсия без Covid добавките да достигне 573,76 лв. Средната пенсия се увеличава с 18%
Бюджетните закони предвиждат увеличаване на някои осигурителни ставки от 1 април. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава от 3000 лв. на 3400 лв., минималният праг за осигуряване при земеделци и тютюнопроизводители – от 420 лв. на 710 лв., както и за самоосигуряващите се – от 650 лв. на 710 лв. Минималните осигурителни доходи обичайно се вдигат до нивото на минималната работна заплата за 2022 г. – 710 лв., като се коригират само позициите, които са под определения размер.
Очакван разнобой за максималния осигурителен доход
Повишаването на максималния осигурителен доход остава най-спорната тема в коалицията. Вдигането му до 3400 лева засяга над 380 000 души у нас, като преобладаващата част от тях работят в ИТ сектора. Близо 400 000 души ще плащат по-високи осигуровки
Депутатите от „Демократична България“ ще внесат предложение между двете четения на бюджета максималният осигурителен доход да се запази на 3000 лв. до юли. Вдигането на максималните осигуровки е една от основните идеи на мандатоносителите „Продължаваме промяната“, целта им е те да станат 3400 лева от 1 април и досега дават да се разбере, че няма да отстъпят от това предложение. Данъците няма да се вдигат, но максималният осигурителен праг ще расте
Идеята на ДБ беше изказана от депутатите Ивайло Мирчев и Мартин Димитров и беше подкрепена от председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански от „Има такъв народ“. Тя е прагът да остане на сегашните нива до 1 юли, когато се очаква да има изработен и гласуван автоматичен механизъм за определянето му.
„Имал съм прояви, в които съм казвал, че не е моментът да се вдига максималният осигурителен доход. Можем да дебатираме този проблем. Мисля, че като цяло трябва да го вдигнем, но как да разберем кой е най-точният момент? Всеки има своите аргументи и се надявам в дискусията между първо и второ четене да намерим точния момент. Ако април се окаже точният момент, може би това ще е факт“, каза Каримански.
„Едно е максималният осигурителен доход да се вдигне от 1 януари и друго е да се вдигне, когато условията и общата икономическа ситуация позволяват това, така че да не затрудняват осигуряващите се“, добави той.
Каримански обвърза увеличението на максималните осигуровки с тавана на пенсиите, които формално са обвързани според Кодекса за социално осигуряване. „Това допринася таванът на пенсиите да се увеличи във времето, като това може да стане през актуализацията юни-юли“, посочи шефът на бюджетната комисия.
Разривът за максималния осигурителен доход бе предизвестен – сигнали за това се появиха още преди влизането на бюджетните закони в парламента. Критично срещу априлско увеличение на максималния осигурителен доход се изказа и Мартин Димитров от ДБ. „Защо бързаме да увеличим максималния осигурителен доход? Видя ли обществото запушване на пробойните? Когато това се види, когато се разбере, когато се усети, хората ще разберат, че има смисъл да плащат по-високи данъци и осигуровки, защото те няма да отиват нахалос“, коментира той и призова да не се приема нищо, което пречи на високия растеж.
Критиките на опозицията бяха насочени главно към вдигането на максималния осигурителен доход. Любен Дилов-син от ГЕРБ предупреди управляващите, че ще „ударят“ основния си „електорален крепител – т.нар. свободни професии“. Красимир Вълчев заяви, че ще се навреди на IT сектора.
Социалният министър Георги Гьоков от БСП критикува възможното замразяване на максималния осигурителен доход. „Изненадвам се, че има хора, които казват, че ще подкрепят оставането на същото ниво. Не знам с какви аргументи и мотиви правите това. Това с IT сектора, който е едно изключение, е недобра услуга за самия сектор“, коментира министърът. „Разбирам, че бил обиден. Ама дайте да видим българското общество няма ли да се обиди, че високодоходните групи изнасят по-малко тежест от нискодоходните“, допълни той.
Предстои между първо и второ четене да коалицията да реши кой да бъде вариантът за максималния осигурителен доход.
Социален и справедлив бюджет
Управляващите определиха бюджета за ДОО за 2022 г. като социален и справедлив. Според тях има повече средства за социални мерки. Те дават заявка и за пенсионна реформа. Опозицията от ГЕРБ-СДС и ДПС обаче смятат, че няма дългосрочни мерки и заявиха позицията си, че не одобряват бюджета за ДОО. „Истината е, че в основата му, ние залагаме една социална справедливост за всички граждани в България. Бюджетът е разумен, базиран на икономически растеж и повишена събираемост в приходната част“, заяви Искрен Арабаджиев от „Продължаваме Промяната“. Повече пари за безработни и майки, по-големи пенсии и щедри ваучери за храна в Бюджет 2022
Той се обърна към депутатите от ГЕРБ, като ги призова да не си играят със страховете на пенсионерите, че „ще ги залее един студен душ с предстоящото осъвременяване на пенсиите юли месец или че инфлацията вече е изяла увеличението“. До юни месец ще излезем с конкретни предложения за реформа в пенсионната система, която да гарантира сигурност, увери Арабаджиев. Според него бюджетът е и разумен. Той посочи, че не се предвижда промяна на данъците.
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков призова бюджетът да бъде подкрепен, защото е направен с мисъл за хората и съобразен с финансовите възможности на държавата. Той го определи като бюджет на значително увеличение на осигурителните плащания. По думите му депутатите от опозицията знаели, че бюджетът е добър и експертно изработен, но няма да го подкрепят единствено заради политически пристрастия.
„За пръв път след реформата разходите за пенсии през 2022 г. ще нараснат почти с 2,4 млрд. лева, след като се изключат допълнителните суми за т.нар. COVID добавки, които нямат осигурителен характер“, заяви при представянето на бюджета министър Гьоков.
Георги Ганев от ДБ наблегна на добрите страни на социалния бюджет. Според него той е достатъчно амбициозен като първа стъпка, за да бъде подкрепен. Според Ганев има напредък към това пенсионерите да получават не просто повече пари, а пари с малко по-висока покупателна възможност. Той приветства усилията добавките към пенсиите да бъдат вкарани за постоянно в самите пенсии. По думите му след това ще се работи пенсионната система да отразява по-справедливо приноса на всеки осигурен при получаване на пенсия.
Големият проблем, според Ганев, е изходната структура на пенсионната система. „Тя е разходо-покривна, т.е. доходите на българските пенсионери са покрити от текущите вноски и от тази голяма субсидия, която се получава по линия на държавния бюджет. Тази субсидия формира много голяма част от общия бюджет и целта е този процент да намалява“, коментира икономистът, който смята, че жалоните за по-нататъшното намаляване на трансфера са заложени в този бюджет.
Минималните осигуровки на земеделците
Несъгласие имаше и за предложеното увеличаване на минималния осигурителен праг за фермерите – от 450 лв. на 710 лв. От ДПС предупредиха, че това ще вкара повече земеделски стопани в сивия сектор. „Вие посягате на около 30 000 земеделски производители“, предупреди Севим Али от ДПС. Това означава тези хора да не се осигуряват и да не получават субсидиране от държавата, добави той.
Хасан Адемов от ДПС пък изрази мнение, че с бюджета на ДОО се посяга на средната класа. Депутатът критикува управляващите и за объркването при пенсиите и Covid добавката. „С най-големия бюджет успяхте да разделите най-голям брой български пенсионери“, каза Адемов. И беше категоричен – Националният осигурителен институт (НОИ) няма вина. Долу ръцете от НОИ! Тези хора управляват 16 милиарда лева! Единствено и само нашите решения са в основата на недоразуменията в пенсионната система“, настоя Адемов. КНСБ: Добавката към пенсиите разрушава пенсионния модел
Според него може да се подложи на съмнение дали това е най-социалният бюджет, както твърдят управляващите. Адемов настоя, че липсват финансови инструменти за преизчисляването на пенсиите. По думите му този бюджет „гали ухото на избирателя“. Той подчерта, че няма пенсионна реформа в световната практика, която да бъде направена за 3 или 6 месеца.