Засега няма ваучери за храна, за които не се плащат данъци (корпоративни и подоходни) и осигуровки. Всяка година в закона за държавния бюджет се утвърждава годишна квота на сумата, която може да бъде предоставена под формата на ваучери.
Тази квота се разпределя между лицензираните оператори със заповед на финансовия министър, които след това предоставят ваучерите на фирмите, сключили договори с тях.
Към настоящия момент няма влязъл в сила закон за държавния бюджет за 2022 г. Заради това не е утвърдена обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна. Съответно не е определена индивидуална квота и общ брой на индивидуалните квоти за 2022 г.
На практика в момента липсва нормативно основание за разглеждане на заявления за получаване на индивидуална квота, предупреждават от Министерството на финансите.
От министерството напомнят, че се готви удължаване на действието на държавния бюджет за 2021 г. С това удължаване ще има уреждане и на нещата с ваучерите. От ведомството призовават за търпение и разбиране. Асен Василев обяви кога ще внесат новия бюджет
Заявления за ваучери може да се подават чак след като парламентът приеме съответното законодателство и бюджетът за 2021 г. бъде окончателно удължен.
Министерството на финансите ще направи необходимото за своевременното предоставяне на индивидуални квоти за 2022 г., когато са налице условията за това, уверяват от ведомството.

Всеки пети лев на българите се харчи за храна, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. 20,7% от разходите на домакинствата са за храна и безалкохолни. А само за храна даваме 19% от парите си. По този показател сме на четвърто място в ЕС. По-голям дял от разходите си дават за храна само в Румъния (25,1%), Литва (20,1%) и Естония (19,9%), пише вестник „Труд“. Всеки трети лев на пенсионерите се харчи за храна
Другото най-голямо перо в домакинските бюджети са разходите за наеми и сметки за вода, ток и парно. За наеми и сметки българите дават 20% от всичките си разходи. По този показател повечето страни от ЕС са по-зле от нас, но това се дължи на факта, че повечето българи живеят в собствени жилища и не плащат наеми. 30% от минималната заплата се харчи за битови сметки
Това, което най-много ни отличава от останалите жители на ЕС, са разходите за здравеопазване. В България 7,2% от всички разходи на домакинствата отиват за здраве като по този показател сме на първо място в ЕС.
Средно за страните от ЕС само 4,6% от разходите на хората са за здравето им. Като причината за това не са само ниските доходи на българите, а високите доплащания, над разходите за лечение, които покрива здравната каса. В свои доклади Европейската комисия нееднократно посочва, че в България доплащанията от страна на пациентите са твърде високи. В Кипър например, само 2,5% от разходите на хората отиват за здравето им, а в Чехия – 2,8 на сто. У нас е голям делът спрямо другите държави от ЕС както на разходите на пациентите за лекарства, така и за болнични услуги.
За образование също харчим повече, отколкото другите жители на ЕС. У нас за образование отиват 1,3% от всичките ни разходи, при 0,9% средно за страните от ЕС.
За да закърпят семейния бюджет, българите пестят от дрехи и обувки. Само 3,2% от всичките ни разходи са за облекло, което ни поставя на четвърто място в ЕС. По-малко от нас за дрехи и обувки дават само в Унгария, Франция и Чехия (и в трите държави по 3,1% от разходите). Доходите се повишават, но разходите растат по-бързо
За алкохол, цигари и наркотици отиват 5,7% от разходите на българите, показват данни на Евростат. По този показател сме близо до средното ниво за страните от ЕС. Най-голям дял от разходите си дават за алкохол, цигари и наркотици в Чехия – 8,4 на сто. А най-малко в Португалия – само 3%. Но има голяма разлика по отношение на алкохола и цигарите. За алкохол даваме 1,9% от всичките си разходи, което е близо до средното за ЕС ниво. За цигари обаче отиват 3,6% от разходите ни, с което се нареждаме в челните редици в ЕС. По голям дял от разходите си дават за цигари само в Унгария (4%), Чехия (4,3%) и Люксембург (5,2%).
Транспортът е съществено перо за домакинските бюджети в България. За транспорт даваме 11,6% от всичките си пари, което е близо до средното ниво за страните от ЕС. Но разликата в доходите ни спрямо хората в другите страни от ЕС се вижда при покупките на коли. За покупка на автомобили българите дават само 1,6% от разходите си, докато средното ниво за страните от ЕС е 3,6 на сто. По-малък дял от разходите си дават за коли само в Словакия (1,4%), а в Хърватия харчат колкото нас за автомобили. Причината за това е, че след като купим храна, платим сметките и дадем пари за лекарства и лечение в медицински заведения не остават много пари, с които да купуваме коли. Затова караме старите си коли, а в Германия 5,1% от всички разходи на домакинствата отиват за покупка на автомобили.
Българите са на първо място в ЕС по дял на разходите за комуникации. Основни причини за това са покупката на скъпи мобилни телефони и разходите за пощенски услуги. За ресторанти и хотели българите дават само 4,9% от разходите си, при средно ниво от 6% за страните от ЕС. Най-много за ресторанти и хотели дават в Кипър (12,9% от всички разходи) и Португалия (12,4%).