Цените в Хърватия ще бъдат обявени както в куни, така и в евро от 5 септември като част от подготовката за присъединяване на страната към еврозоната. Хърватските власти се надяват адриатическата държава да приеме еврото през януари 2023 г.
Според настоящия план хърватите ще могат да плащат в двете валути общо около 16 месеца – от началото на септември до края на 2023 г. След това ще плащат само в евро.
Целта е гражданите да свикнат с новата валута и стойността на стоките и услугите, преди всички разплащания да минат в евро. „Искаме този процес да бъде прост и безплатен за гражданите“, казва премиерът Андрей Пленкович на пресконференция, на която представя проектоплана за въвеждането на общата европейска валута.
От 1 януари 2023 г. всички хървати ще могат да обменят напълно безплатно притежаваните от тях банкноти куни в евро в търговските банки, пощенските служби и офисите на държавната финансова агенция Fina. Всички депозити в куни ще бъдат прехвърлени автоматично в евро. Пленкович призова хората, които държат куни в брой у дома, да ги депозират валутата в търговски банки, предава SeeNews.
Хърватия вероятно ще се присъедини към еврозоната с обменния курс от 7,53 куни за евро, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ), когато прие хърватската валута към Механизма на обменните курсове ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната, б.р.) през 2020 г., каза преди месеци управителят на централната банка на страната Борис Вуйчич.
Адриатическата страна се присъедини към Европейския съюз през 2013 г., 6 години след България, но двете страни влязоха заедно в чакалнята на еврото. Вече е напълно сигурно, че Загреб ще изпревари София с цяла година в приемането на новата валута. Българските власти са заложили 1 януари 2024 г. като официална дата за влизане във валутния съюз.

Ваксините за COVID-19 ще останат в дългосрочен план и биха могли да станат част от годишната гама подсилващи инжекции, прогнозираха водещи производители на ваксини. Турция разреши използване на собствената ваксината Turkovac
Производителите на mRNA ваксини Moderna и Pfizer работят по нови версии на своите ваксини, насочени към справяне с варианта Омикрон. 
По време на изказване на Световния икономически форум (WEF) в понеделник главният изпълнителен директор на Moderna Стефан Бансел заяви, че компанията му планира да предложи сезонна подсилваща инжекция, която да покрива COVID-19, както и други респираторни заболявания като грип и респираторен синцитиален вирус (RSV). 
„Нашата цел е да можем да предлагаме една годишна бустерна доза, за да нямаме проблеми със спазването на изискванията, когато хората не искат да си правят по две-три инжекции през зимата“, каза Бан, цитиран от Euronews, предаде БГНЕС. 
Запитан кога може да бъде наличен бустерът за COVID, грип и RSV, той отговори, че „в най-добрия случай това би било през есента на 2023 г.“. 
Но Бансел също така предположи, че въпросът за неравнопоставеността на ваксините може да продължи, като каза за очакваното въвеждане на комбинирания бустер през 2023 г: „Не мисля, че това ще се случи във всяка държава“. 
Също в понеделник главният изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла предположи, че настоящата вълна на Омикрон може да е последната от пандемията от COVID-19, която да изисква ограничения в работата и социалния живот. 
„Най-вероятният сценарий е, че вирусът ще продължи да циркулира в продължение на няколко години. Това е вирус, който се е разпространил в целия свят и е много трудно да се отървем от него“, каза той. „Но смятам, че с инструментите, които науката ни е предоставила, тази вълна ще бъде последната, която ще донесе със себе си този вид ограничения“. 
В коментар пред френския телевизионен оператор BFM Бурла повтори мнението на ръководителя на Moderna Бансел: „ежегодните ваксинации срещу COVID-19 ще бъдат факт години наред“. СЗО се обяви против ваксинацията на деца срещу Covid
„За мен важното е трите дози да се превърнат в пълна ваксинация, последвана от годишна доза, с изключение на имунокомпрометираните хора, които биха могли да получават бустер на всеки четири месеца“, каза той.

Британският регулатор на плащанията глоби във вторник пет разплащателни компании, включително Mastercard, с общо 33 милиона паунда (около 45 милиона долара) за картелно поведение на пазара на предплатени карти в страната. Mastercard и борсата Gemini пускат крипто кредитна карта
Mastercard получи най-голямата глоба от 31,56 милиона паунда. Другите глобени компании бяха allpay Ltd., Advanced Payment Solution, Prepaid Financial Services и Sulion. Петте компания бяха обвинени в участие в един и същ картел за споделяне на пазара от 2012 до 2018 година, предаде БНР. САЩ започнаха разследване срещу Visa
Регулаторът на платежните услуги в Обединеното кралство заяви, че фирмите са нарушили законодателството за конкуренцията, като са се съгласили да не се конкурират или да не мамят взаимно клиентите си относно предплатени карти, предлагани от местните власти за разпределяне на социални плащания на уязвими хора.