Американският гигант за интернет търговия Amazon беше глобен в Италия с повече от 1 млрд. евро, съобщи агенция Ansa, предаде БГНЕС. Решението е взето от антимонополния пазарен регулатор в страната заради нарушения на чл. 102 от Договора за ЕС, свързан с предотвратяването на злоупотреби от страна на компании с доминиращо положение на пазара. Италия глоби с 200 млн. евро Amazon и Apple
Според твърденията на регулатора, Amazon развива своите логистични услуги, възползвайки се от своето доминиращо положение.
Агенцията отбелязва, че по този начин компанията нанася вреда на конкурентните оператори, които предоставят услуги в областта на електронната търговия. ЕС подготвя закони за работа на американските технологични гиганти
Италия не за първи път глобява Amazon. В края на ноември антимонополното ведомство глоби компанията с 68,7 млн. евро заради нарушаване правилата на конкуренцията.

Сръбското правителство и Росатом подписаха споразумение за строителство на Център за ядрени технологии в Сърбия. Информацията е разпространена от пресслужбата на министър Ненанд Попович, който отговаря за иновациите и технологиите. Сърбия може да построи своя АЕЦ
„Правителството на Сърбия и държавната корпорация „Росатом“ подписаха общо рамково споразумение за изграждане на Център за ядрени технологии и споразумение за създаване на съвместно предприятие, което ще реализира този проект в Сърбия“, се казва в изявлението, предаде БГНЕС. Сърбия създаде национална платформа за изкуствен интелект
 

Тим Кук инвестира сериозно в усилията да поддържа Apple пред конкуренцията на китайския пазар. Уеб порталът The Information публикува дълъг доклад, описващ усилията на главния изпълнителен директор на Apple за изграждане на силни отношения между Apple и китайските власти и агенции. Позовавайки се на интервюта и директен достъп до вътрешни документи на Apple, докладът посочва сделка за 275 милиарда долара, което предполага, че Apple инвестира сериозно в технологична инфраструктура и обучение в Китай, предаде БГНЕС. Шефът на Apple Тим Кук: Китай не ни е атакувал в търговската война
Необвързващият петгодишен договор на Кук е бил подписан по време на посещение в Китай през 2016 г., отчасти за смекчаване или предотвратяване на регулаторни действия от страна на китайското правителство, които биха могли да имат значителни отрицателни ефекти върху бизнеса на Apple в тази страна.
Освен това Apple е обещала да използва повече компоненти от китайски доставчици в своите устройства, да сключва договори с китайски софтуерни компании, да си сътрудничи по технологиите с китайски университети и да инвестира директно в китайски технологични компании. Apple обещава да инвестира много повече милиарди долари „в сравнение с това, което компанията вече харчи в Китай годишно.“ Част от тези пари ще бъдат използвани за изграждане на нови търговски обекти, изследователски и развойни центрове и проекти за възобновяема енергия, както е предвидено в споразумението.
Към днешна дата Apple до голяма степен спазва своята част от сделката и докладът описва изключителни случаи, в които Apple се е възползвала от сделката и успешно е заобиколила ограничения, които иначе биха били наложени на чуждестранни компании в Китай. 
Например, ключовете за криптиране на потребителски данни в iCloud за региона се контролират от Apple, въпреки усилията на правителството да „насърчава, натиска или принуждава“ чуждестранни компании да предадат отговорността за тези данни на китайски компании. От друга страна, задължението на Apple да спазва разпоредбите и регулаторните политики на китайското правителство е част от споразумението и Apple често е изпълнявала изисквания за премахване на приложения и съдържание, които противоречат на приоритетите и целите на държавата.
Apple има по-добри резултати в Китай от конкурентните американски технологични компании и в доклада се казва, че това до голяма степен се дължи на лобирането на Тим Кук, подписването на сделки и изграждането на добри взаимоотношения. Година на големи печалби за Apple и Тим Кук
В доклада на уебсайта The Information се казва, че китайският пазар представлява 19 процента от общите продажби на Apple, спрямо 4 процента година по-рано. Освен това Counterpoint Research наскоро публикува статистика, че Apple се е превърнала в най-голямата марка смартфони в Китай.

Компанията за автомобилни светлини „Варок лайтинг системс“, която има завод край Димитровград, е влязла в процедура по ликвидация и е спряла производството. Съкратени са и работещите около 40 души, пише „Капитал“. Затварят още 2 големи заводa в България
Според Търговския регистър дейността на компанията е прекратена още в началото на годината, макар за закриването ѝ да не е съобщила нито българската компания, нито индийският ѝ собственик.
Големи амбиции, но кратко съществуване
„Варок лайтинг системс“ беше създадена от турската Sa-ba Automotive като „Са-ба България“ в края на 2015 г. с идеята да бъде изграден завод за фарове. Още преди да започне производството през 2018 г., турската компания беше купена от американското поделение Varroc Lighting Systems на индийската група. Като част от сделката собствеността си смени и българското дружество, което впоследствие беше преименувано.
Заводът беше завършен и производството започна в началото на 2019 г. На откриването присъства премиерът Бойко Борисов, а от компанията заявиха, че виждат голям потенциал в страната ни и разкриха амбициозни планове – в бъдеще да бъдат построени две допълнителни производствени предприятия близо до Димитровград. Фабриката произвеждаше малки осветителни тела за автомобилната индустрия като рефлектори и фарове за мъгла. За проекта си на стойност 8 милиона лева и ангажимента да осигури 150 работни места компанията получи инвеститорски сертификат.

Премиерът Бойко Борисов, министърът на икономиката Емил Караниколов и кметът на Димитровград Иво Димов на откриването на завода
Две години по-късно обаче производството е прекратено. От документите в Търговския регистър се вижда, че през октомври 2020 г. турската Varroc Lighting Systems Turkey Endustriyel Urunler Imalat Ve Ticaret, която е прекият собственик на българското дружество, е взела решение да започне процедура по ликвидация на „Варок лайтинг системс“. Управителите са освободени, а за ликвидатор е определена Миглена Стойчева. Компанията е уведомила и Националната агенция по приходите. Самата процедура е започнала в края на 2020 г.
През 2019 и 2020 г., когато заводът работеше, заетите са били около 40-50 души. В началото на тази година персоналът започва да намалява, като на практика след април няма осигурени лица. Yazaki затваря заводите си в България, праща вкъщи 4500 души
Причини за провала
Информацията беше потвърдена и от кмета на Димитровград Иво Димов. „Факт е, че не работят и съкратиха хората, но не знам каква е причината“, казва той пред „Капитал“. По думите му има проявен интерес от италианска фирма към сградата на завода, тъй като тя е нова и голяма, а освен това разполага и с доста обширен парцел (30 декара).
Решението на Varroc да прекрати дейността си в България вероятно е резултат от комбинация от фактори. За последните 3 години приходите се увеличават до малко над 5 млн. лв. през 2021 г., но компанията последователно отбелязва загуби от около 2 млн. лв. всяка година. Сумата изглежда незначителна на фона на 13-те млрд. евро оборот на индийската група за последната финансова година, но тя все пак оказва влияние върху консолидираните резултати.
От Varroc признават, че загубите се дължат на новите заводи, които все още не работят на пълен капацитет и по-специално тези в Бразилия, Мароко, Полша и България (където е направено ново звено за електроника). За цялата финансова година нетната загуба на групата достига близо 74 млн. евро.
Covid кризата също е оказала ефект върху дейността на българската компания, ако се съди от нуждата й от финансова помощ – през миналата година тя е получила държавна подкрепа за заплати в размер на близо 87 000 лв.
Недостигът на чипове в света също е повлиял негативно, особено в подразделението за светлини (Varroc Lighting Systems), към която принадлежи и българският завод. Друг фактор са намаленото производство и доставки до клиенти на ключови пазари като Европа и Северна Америка заради повишените разходи за експлоатация и суровини.