Бумът в ипотечното кредитиране продължава с нова рекордно ниво от 2009 г. насам – 16.15% ръст на годишна база на банковите портфейли. Това показва паричната статистика на БНБ, според която увеличението през третото тримесечие е било със 177.5 млн. лв. до 13.5 млрд. лв. Това прави месецът по-слаб от последните три летни, в които категорията от ипотечни кредити в балансите на банките растяха средно с над 210 млн. лв., но остава над средните нива не само от кризисната 2020, а и отпреди пандемията.
Засилващият се бум при домакинствата
Едновременно с това се отчита и по-голям ръст при потребителските кредити, но там ускорението се забавя. За третото тримесечие годишното повишение е 9.9% при 9.84% за август, като все още остава под нивата близо до 11.5% от месеците непосредствено преди началото на пандемията в България. Увеличението за септември е 99.6 млн. лв., което е най-ниското от януари насам.
Оживлението беше отразено и в публикуваната миналата седмица прогноза на БНБ, според която очакванията вече са кредитирането за домакинства в края на 2021 г. да нарастне с 12%, докато през юни се прогнозираше за 8.5%. За 2022 г. БНБ също ревизира прогнозата си с един пункт нагоре като все пак прогнозира известно охлаждане до 9.3%. Централната банка вече сигнализира, че вижда риск в ускореното жилищно кредитиране, заради което и през септември реши да покачи антицикличния капиталов буфер на банките от 0.5% на 1% считано от октомври 2022 г.
Слабото възстановяване при фирмите
Същевременно обаче регулаторът понижи очакванията си за ръст на фирмените кредити през 2021 г. от 3.7 на 3.1%. През следващите години централната банка прогнозира там да има ускорение до 4.5 г. за 2022 и 4.9% за 2023 г.
Данните към третото тримесечие показват втори пореден месец на забавящ се годишен ръст до 4.13%. Това се случва въпреки, че за самия септември повишението е с 478 млн. лв. е най-голямо от началото на годината. Въпреки това трябва да се има предвид, че данните са изключително волатилни (нестабилни) и често се изкривяват от продажби на пакети лоши кредити, както и от отделни големи сделки.
Делът на предоговорените и необслужваните кредити (данните в паричната статистика се различават от тези за надзорни цели) пък продължава да намалява и от 7.2% към август вече е 7%. Към август все още 9 млрд. лв. кредити са под мораториум и съответно независимо че по тях не се правят вноски не се отчитат като лоши или преструктурирани. До края на годината този механизъм изтича, което може да да доведе до ръст на просрочията в началото на 2022 г.
Като цяло ръстът на депозитите се запазва без промяна и надвишава този на кредитите. При домакинствата той е 10.9%, колкото и през август, като те достигат 64.5 млрд. лв. Общо депозитите на неправителствения сектор пък се покачват с 11.8% и за пръв път надхвърлят 100 млрд. лв. Прогнозата на БНБ е за забавяне на растежа на показателя до 10.9% в края на 2021 г. и до 8.7% през 2022 г.
Източник: https://creditportal24.com/bg