За проблем, който изпитват в момента всички мрежови оператори и който има опасност да стане бреме и за крайните потребители на ток алармираха от EVN България. „В регулираните цени на мрежовите оператори цената, по която те закупуват енергията за технологичен разход е в размер на 131.26 лв., а реално в момента цената е 3 – 4 пъти по-висока, тя все още не е отразена в тарифите и това акумулира сериозен дефицит, който би трябвало да се компенсира в следващия ценови период“, заяви пред журналисти Калина Трифонова, зам.-председател на Съвета на директорите на EVN България. Тя предупреди, че това е голям разход, който ако не се компенсира сега, би натоварил сериозно тарифите на всички крайни клиенти следващата година и допусна поскъпването на тока да е шоково. КРИБ: Скъпият ток застрашава икономиката и държавата
„Прогнозният дефицит на компанията до края на годината ще е над 60 млн. лв. В момента фючърсите за ноември са над 490 лв., а за декември – 500 лв. Средната ни прогнозна цена е, че ще имаме три пъти по-висока цена до края на ценовия период от тази, която е одобрена от регулатора“, посочи още Калина Трифонова.
Има механизми мрежовите компании да бъдат компенсирани за този по-висок разход за закупуване на енергията си – било чрез директни договаряния, през използване на средствата за въглеродни емисии, чрез данъчни механизми“, категорична е Трифонова. „Подкрепяме всеки вариант, който да бъде справедлив, прозрачен, да стигне до всички крайни клиенти и да не бъдат изключвани мрежовите компании“, заяви Трифонова.
Тя отбеляза, че ЕК е одобрила препоръки, предвиждащи различни възможности, включително намаляване на ДДС. Може да се купува технологичен разход от НЕК, да се правят централизирани търгове за покупка на всички мрежови загуби, друг вариант е намалена ставка на ДДС, като с това намалено ДДС и средствата, които вече са акумулирани да се компенсират увеличените разходи. Има механизми и през търговията с емисии – там са акумулирани допълнителни средства и те могат да се използват директно за компенсиране на този разход.
„Когато се говори за мерки и тези мерки не включват въобще в дискусията мрежовите компании, а в същото време мярката, която се приема за бизнеса, е на гърба на една от тези компании, за сметка на доставчик от последна лицензия, не мога да приема такъв подход“, коментира Трифонова.
По повод промяната на методиката за доставчика от последна инстанция (ДПИ), тя заяви: „С тази промяна на методиката за доставчика от последна инстанция, едно частно дружество финансира общински и държавни бюджетни предприятия и дружества“ и изрази недоумение къде е справедливостта в този подход. Твърденията, че така щял да бъде подпомогнат малкия бизнес, според нея са неоснователни.  „67% от този малък бизнес има консумация на битов потребител, т.е. помощта при него ще е минимална и дори няма да се усети от него, но разходите, които този доставчик от последна инстанция има, остават същите за всеки един клиент“, поясни Трифонова.
Тя съобщи, че от септември търговците на електроенергия са започнали да се отказват от клиенти и да ги изхвърлят на ДПИ и сподели, че затова в EVN България не могат да прогнозират следващия месец колко клиенти ще имат на ДПИ, т.е. без договори с търговци. Токът за бизнеса поскъпна рекордно. Ще издържат ли фирмите?
Решаването на проблема според Трифонова е въпрос на разговори с правителството и регулатора. Според Калина Трифонова не е необходимо да се чакат законодателни промени. „Антикризисна мярка, когато засяга всички крайни клиенти, каквито са клиентите на мрежовите оператори не е недопустима държавна помощ, точно обратното – именно ЕК каза, че мярката трябва да бъде насочена към крайните клиенти, към битовите потребители, а едно такова директно компенсиране на технологичния разход на мрежовите оператори е именно мярка при крайните клиенти, при всеки битов потребител, малък и среден бизнес“, посочи Калина Трифонова. Германия намалява таксите за потребление на ток
Тя не се ангажира с прогноза за поскъпването на тока за битовите потребители и коментира, че и тяхното компенсиране е въпрос на дискусия с регулатора как това увеличение да бъде компенсирано чрез други механизми. „Битовите потребители имат регулирани цени и не са засегнати от високите цени на борсата, но при тях натискът би бил от мрежовата компонента, която може да се овладее точно чрез компенсирането й“, добави зам.-председателят на борда на EVN България.

Всички дейности на закрито ще се извършват само при наличието на зелен сертификат – завършен цикъл на ваксинация, преболедуване, направен антигенен тест в последните 48 часа или PCR тест в последните 72 часа. Това съобщи здравният министър Стойчо Кацаров на брифинг за медиите.
Такъв достъп се въвежда за всички кина, театри, концерти, музеи, галерии, магазини над 300 кв.м, молове, фитнес центрове, клубове за занимания на граждани, заведенията за хранене, хотелите. Заповедта за новите мерки влиза в сила в 00.00 часа сряда (20 октомври) срещу четвъртък (21 октомври).
Според министъра мерките са дискутирани с всички заинтересовани страни, браншовите организации, медици и Министерството на образованието и науката. По думите му „зеленият сертификат“ е бил предпочитаният от всички.
Мерките, свързани с присъственото обучение гласят, че във всички общини с над 750 на 100 000 заболяемост се преустановяват присъствените учебни занимания.
Университетите ще има присъствено обучение само ако всички имат зелен сертификат. Всеки ВУЗ сам ще решава дали занятията да са присъствени или онлайн.

Effie България приема заявки за участие в своето четиринадесето издание. Комуникационната кампания на конкурса тази година прави силно впечатление, като поставя на фокус стойността на наградите Effie за бранша и подчертава международния му характер и значение. Грандиозни брандове от световна величина за първи път застават зад конкурса със своята иконична визия, подчертавайки огромното значение на наградите Effie за цялата индустрия. Техният образ въплъщава идеята за комуникационна ефективност като пряк резултат от взаимодействието на най-високо ниво между маркетинг и реклама, клиент и агенция. 
През 2021 година в регламента са включени две нови специални категории, предназначени за заявки, представящи конкретна бизнес ситуация или предизвикателство.  Категория „Положителна промяна“ е отворена за участие на кампании на търговски марки и компании, които насърчават по-доброто чрез маркетинговите комуникации. В тази категория могат да участват всички активности на търговски компании, при които се насърчават обществено-значими каузи. В категория „Малък бюджет“ могат да участват кампании, довели до непропорционално голям бизнес ефект по отношение на изразходвания бюджет. Категорията допуска участие както на локални фирми и търговски марки, така и на международни компании, чиито на кампании и маркетингови практики са довели до непропорционално голям бизнес ефект по отношение на изразходвания бюджет.
Заявки се приемат и в специалната категория „Маркетинг при актуални събития“, предназначена за краткосрочни маркетингови комуникации около конкретни събития, както и изключителна маркетингова ефективност в отговор на нетърговски фактори като неочаквани социални, културни и други явления. Най-ефективните маркетингови комуникации за периода 1.01.2020 – 30.09.2021 г. могат да се състезават в една от категориите на конкурса, които включват и категории „Стоки“, „Услуги“, „Промоции“, „Корпоративни комуникации“, „Социална, медийна, политическа“.
В Effie България 2021 могат да участват както агенции, така и рекламодатели с комуникационни кампании, създадени за и реализирани в България. Ранният срок за подаване на заявки е 29 октомври 2021 г. Конкурсът ще е отворен за участие до 9 ноември 2021 г.
В помощ на участниците в конкурса беше проведен уебинар за писане на заявки „Как брандът ви да блесне с Effie“, по време на който експерти с опит като съдии в журито на Effie България споделиха своите най-важни съвети за подготовка на успешна заявка. Анастасия Томешкова (Директор Бизнес Трансформации, Brandworks / Publicis Groupe Bulgaria), Гергана Иванова (Управляващ партньор, The Smarts Group), доц. д-р Кристиян Постаджиян (Преподавател по реклама, Нов български университет), Марчела Абрашева (Регионален управляващ директор за Югоизточна Европа, Kantar), Силвия Костова (Началник управление „Корпоративни комуникации и маркетинг“, Пощенска банка) дадоха насоки за изграждане на силен бизнес кейс и отговориха на въпроса кои са най-често допусканите грешки при писане на заявка, както какви са спецификите на двете нови категории на Effie Awards България. Запис от уебинара е публикуван тук
Подробна информация за правилата, сроковете, таксите и документация за участие в Effie България 2021 е публикувана на уебсайта на конкурса www.effiebulgaria.org. 
Наградите Effie България 2021 се провеждат с изключителната подкрепа на bTV Media Group – платинен спонсор, Coca-Cola Bulgaria и Vivacom – златни спонсори.
Предстоят още много новини около Еffie Awards България 2021 – следете www.effiebulgaria.org и Effie Bulgaria.
Effie награждава най-ефективните маркетингови комуникации – идеите, които работят.
 

Инфлацията е данък. Данък, който е наложен без централните банки да имат мандат за провеждане на фискална политика, която минава през парламента. Когато заложат някакви инфлационни нива, в този случай 2%, за хората това означава вдигане на данъците с 2%. Този данък лицемерно се промотира, като начин да се стимулира икономиката – мега парадокс! Възможно ли е да стимулираш икономиката с вдигане на данъците? Е, точно поради тази причина навсякъде ще видим икономическо забавяне, защото ни удариха с „данък инфлация“.

Това пише финансистът и инвестиционен експерт Бисер Манолов в коментар за растящите цени на основни стоки и услуги.
„Инфлацията е данък, който е функция на изтърваните разходи, най-вече правителствени. Когато централните банки печатат пари, хората трябва да знаят едно – предстои увеличаване на данъците. Всякакви тъпи теории за нови парични политики произлизат от „икономисти-льонкачи“, които не са изкарали 5 лв. в конкурентна среда“, посочва Манолов. 
„Най-отвратителното е, че инфлационният данък удря всички, като най-потърпевши са най-бедните. Ще поспорим ли сега за държавните помощи с новонапечатани пари – това е неправомерен данък (при висока инфлация приходите в бюджета се увеличават). Има ли нещо, което не е ясно?“, отбелязва финансистът.
Според него целта на сложната терминология, която използват централните банки е една – хората да си мислят, че се правят някакви свръхестествени животоспасителни политики, и да НЕ ги разберат. Гадно, нали?, завършва Манолов.