Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го превърнеш в общ. В нечии чужди думи, които да станат наши. Ясно е, че този човек трябва да познава чуждия език, но не по-малко важно е да познава езика, на който превежда. В случая – Негово величество българският. Това умение да преведеш не просто езика, а света на другия, попадна във фокуса на „Какво се случва“. Един поглед към професията преводач, но отвъд думите, отвежда човек право към тънкостите и предизвикателствата на устния превод по време на културни събития с международно участие. „Какво се случва“ в света на превода стана ясно от двама устни преводачи, които слушателите на програма „Христо Ботев“ неведнъж са слушали и които са често срещани на софийската сцена – Петриела Бачева и Мартин Петров. Петриела е познато име, стане ли дума за международни фестивали като София филм фест например, където всъщност е нейният дебют като устен преводач. Тя е носител на Национална диплома за отличие, завършила е „Английска филология“ в СУ, намира и път към НАТФИЗ с мечтата да се върне в родния си Смолян и да режисира в Родопския драматичен театър. Петриела е сред търсените талантливи млади устни преводачи, а към професията я отвежда магистратура по „Конферентен превод“. „За разлика от писмения превод, тук човек няма този лукс да си провери някоя дума в речника и трябва да даде някакво решение на съответния език веднага – казва тя. – Това е една много хубава професия и в нея много силно се залага на екипната работа. (…) Към устния превод ме привлече това, че е като в театъра – независимо дали си изключително горд от превода, който си направил, или не чак толкова, той е тук и сега и утре едва ли някой ще си спомня в малки детайли какво си казал.“ По думи на Петриела Бачева има изследвания, които се опитват да проучат какво се случва в мозъка на преводача по време на устен превод, но все още няма ясни заключения. Водещото обаче е смисълът – да останеш верен на оратора, както преводачите наричат говорещия. За самата Петриела важно е да бъдат предадени и нюансите в изказването. Тя държи да използва език, който да звучи точно като български, а не просто да употребява речниковия еквивалент на казаната на чуждия език дума. „Когато говорим за устен превод, егото на преводача трябва да си остане вкъщи – допълва още Бачева. – Устният преводач е само един глас, съответно той като личност някак не съществува в целия процес.“ От съществено значение е преводачът да бъде концентриран и добре подготвен, особено когато работата е свързана с културни фестивали, където целта е историята да достигне до публиката в най-голяма възможна пълнота. Паметта на устния преводач също е нужна съставка. Да слуша и предава казаното от оратора структурирано и адекватно с бързина, е от необходимост. Преводът по памет обаче е характерен само за въпросните фестивали, обикновено преводачите си водят бележки. Точно за тази страна на устния превод Петриела Бачева си има метафора. „Устният превод е като един вид летене – обяснява тя. – Да кажем, консекутивният превод, който е след като човекът говори и е с бележки, е все едно си пилот на едно малко самолетче с няколко души вътре, тъй като е за малки изказвания. Ако имаме някаква голяма конференция със симултанен превод, който е едновременно и хората слушат на слушалки, тогава трябва да изкараме един голям пътнически самолет и работим в екип от двама. Мислех си какъв е този превод по памет и за мен лично е като едно скачане с парашут, тъй като на фестивали доста от публиката знае английски, така че в много случаи става като някакъв трик целия този превод и публиката наистина се вълнува дали човек ще може да си спомни всичко. За мен колкото по-дълго говори съответният оратор, толкова по-нависоко се изкачваш с парашута и после от паметта зависи дали парашутът ще се отвори, или пък не.“

play
pause
stop
mute
unmute
max volume

Автор: Таня Димова – Източник : https://bnr.bg/post/101984620/profesia-usten-prevodach-pogled-otvad-dumite