Страната ни не е транспонирала правилно директивата за правото на информация в наказателното производство. Едно от опасенията е свързано с неправилното транспониране на приложното поле за лицата, които са заподозрени в извършването на престъпление, но все още не им е повдигнато официално обвинение. Това означава, че у нас те не се ползват от правата, с които разполагат според директивата и това може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях.  България не е въвела в националното си законодателство Европейския акт за достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания. Законодателният акт изисква ключови продукти и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните комуникации да бъдат достъпни за хората с увреждания.  Третото нарушение засяга българския закон за социалните услуги. В него максималната продължителност на предоставянето на временни социални услуги като консултантски или услуги по застъпничество, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи са ограничени до шест месеца годишно.  Така този закон е в нарушение на директивата за услугите и Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като страните членки не могат да определят максимален срок за временните услуги. Освен това, държавите от ЕС не могат да изискват от икономическите оператори да установяват място на стопанска дейност на тяхна територия с цел услуги.

Автор: Ангелина Пискова – кор. на БНР в Брюксел – Източник : https://bnr.bg/post/102024825/ek-dade-balgaria-na-sada-na-es-zaradi-tri-narushenia-na-evropeiskoto-pravo