Отново конституционни ребуси… Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на „Законът и Темида“ е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – коментира темата:“Както конституционният законодател е казал, на първото заседание, след като бъде свикано новоизбраното НС от страна на президента, следва да се положи клетва и непосредствено след това да се изберат председател и зам.-председатели. Първото заседание следва да конституира този важен орган (председателя на НС) за бъдещото функциониране на парламента.Безпрецедентно, дори за нашата парламентарна практика, се случва, че в пореден опит нямаме избран председател. Хипотетично първото заседание следва да продължи до избирането на председател. Конституционният законодател е разпоредил и имплицитно заложил срок – на първото заседание. Очевидно това не може да се случи… В този случай (когато това продължава две седмици) ще разчитаме на разума на народните представители час по-скоро да изберат председател.“Все повече експерти и анализатори говорят за нови предсрочни избори.“През призмата на нашите представители наблюдаваме, че липсата на консолидирано мнозинство, което да формира едно бъдещо управление – било то по определени секторни политики или чрез начертани цели за изпълнение – води до един-единствен възможен ефект. Крайният резултат ще бъде произвеждане на нови парламентарни избори. Там, където суверенът (избирателният корпус) следва да излъчи нов парламент, в който най-после да имаме вече консолидирано мнозинство, което да осъществи възложената му по Конституцията управленска задача.“Невъзможността да се избере председател на НС ще доведе ли конституционна криза?“Конституционният законодател ярко не толерира невъзможността НС да осъществява функциите си. В този смисъл липсата на каквато и да е толерантност конституционният законодател я е разрешил, като е отворил пътя към изборите. Т.е. в случай, в който НС се окаже неспособно да изпълнява функциите си, едно-единствено е възможното разрешение – предсрочни парламентарни избори. Тук Конституцията отваря пътя. Конституционна криза, по смисъла на Конституцията, не може да съществува.“Какво е необходимо да се случи, за да се стигне до избори без избран председател на НС?“Конституирането на органите на НС (председателят, парламентарните комисии, чрез които НС осъществява всичките си функции – законодателна и контролна), тези органи са отделени от образуването на парламентарните групи. За да се стигне до предсрочни избори (термин, установен вече в нашата реч), е необходимо да бъдат формирани парламентарни групи. Парламентарните групи по своя смисъл и характер коренно се различават от органите на НС. Тяхната нормативна уредба не се състои в Глава 3, отредена за НС, а са уредени в Глава 4 (главата за президента). Дори и систематичното отделяне на парламентарните групи от председателя и комисиите води до извода, че не трябва да се обвързват.“Д-р Орлин Колев е категоричен, че трябва да се формират парламентарни групи, без значение дали ще се изберат председател и органи на НС. Изисква ли се санкция на председателя на НС формирането на парламентарни групи; Обвързан ли е Конституционният съд с краен срок по Закона за КС; В какъв срок може да се сезира КС; Каква е процедурата – какви са фазите; Какво включва преценката за допустимост на жалбите; Има ли основание президентът да сезира повторно Конституционния съд с искане за повторна ревизия на промените в Конституцията; Ако бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.99, ал.5 от Конституцията на Р България и бъде възстановено предишното положение на служебното правителство, то настоящото служебно правителство ще загуби ли правомощията си… – чуйте коментарите на д-р Орлин Колев в звуковия файл.

play
pause
stop
mute
unmute
max volume

Автор: – Източник : https://bnr.bg/post/102078609/konstitucionni-rebusi