„Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее“ – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като „нечут характер“ – „Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение“. Според други съвременници на Апостола, дори когато е пътувал по своите комитетски дела, Левски непрекъснато е пеел и пригласявал текстове на песни към вече познати му мелодии.

Автор: Иво Иванов – Източник : https://bnr.bg/post/102117398/ne-pei-slaveu-imam-vreme-ne-vbarzai