Скорошно проучване на обществените нагласи показа стряскащо висок процент на подкрепа на забраната за ползване на телефони в училище, въвеждане на оценки за поведение и униформи. По-голяма тревога обаче буди реакцията на образователното министерство, което за пореден път предпочете да се престори, че не разбира какво означават тези резултати и изрази склонност да въведе оценки за дисциплина. Да не забравяме и изразената склонност да се въведе задължително обучение по религия като решение за възпитателните дефицити на училището. Всичко това при положение, че доказано популизмът не решава проблеми, а задълбочава съществуващите. Проблем с климата в училище безспорно има и точно това означават отговорите в социологическите проучвания. По някаква странна логика обаче когато у нас стане дума за хуманно отношение и права на учениците, това автоматично се приема като лишаване от права на учителите и обратното – уважението към учителите автоматично се свързва със затягане на дисциплината чрез наказания и оценки за поведение. А истината е, че в тази ситуация не се чувстват добре нито учителите, нито учениците. Да не говорим за крайния резултат като академични постижения и личностни и граждански умения и нагласи, от което пък никой от нас не е щастлив. Решения има, има и достатъчно опит – наш и чужд. Те обаче не са лесни и бързи и не създават илюзията за пълен контрол над обстоятелствата. В рубриката „Всичко за образованието“ с радост споделяме дори малките проблясъци в доста тягостната обща картина на средното ни образование. В поредното издание Светлана Нанчева, съоснователка на сдружение „Професионален форум за образованието“ и активна участничка в проявите на фондация „Възможното образование“, разказва за конкурса за човеколюбиви истории от класната стая. Антония Димитрова споделя случай от учителската си практика в трудна среда с „недисциплиниран“ ученик.

play
pause
stop
mute
unmute
max volume

Автор: Венета Гаврилова – Източник : https://bnr.bg/post/102130293